Издръжката на живот на човек в четиричленно домакинство достигна 511,25 лева | webcafe.bg
newscafe

КНСБ: Поскъпването е високо - дори и за криза

Webcafe.bg 24.01.2011, 10:34 (обновена 24.01.2011, 13:45)
Хляб

Животът става все по-скъп, парите - все по-малко...

Регистрираното поскъпване на живота е учудващо високо, дори за условията на криза, коментира за "Хоризонт" Любен Томев, директор на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ. 

"Увеличението на издръжката на живота през декември месец, спрямо декември 2009 г., е с 6,4%. Това, в условията на криза, е един твърде висок процент. Общо стойността на издръжката на живот на човек в четиричленно домакинство достигна 511,25 лв. На годишна база общо хранителните стоки са поскъпнали с 8,1 на сто, в тази група "Хляб и зърнени храни" поскъпването на годишна база е с 6,4%."

Томев добави, че на фона на всеобщото поскъпване се наблюдава трайно замразяване и дори намаляване на доходите и свито потребление. Все още има увеличаване на безработицата, а работодателите не пристъпват към увеличаване на доходите, независимо от регистрираното повишаване на производителността на труда.

Големите производители на хляб ще представят днес позицията си относно поскъпването на хляба и хлебните изделия.

Храните поскъпват и в световен мащаб

В началото на януари в обзорен материал по темата "Файненшъл таймс" предупреди, че заради поскъпването на храните в световен мащаб се очакват гладни бунтове.

Световната икономика е заплашена от "ценовия шок" при храните, който може да се превърне в продоволствена криза, пише FT в броя си от 7 януари, като се позовава на съобщение на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Сред възможните последици са бунтове заради храна, геополитическо напрежение, глобална инфлация и все по-голям глад сред най-бедното население на планетата.

Сегашното поскъпване на световните цени на храните е рекордно за всички времена според данните на ООН. Ценовият индекс на ФАО, отчитащ цената на пшеницата, царевицата, млечните продукти, месото и захарта, е най-висок от въвеждането му през 1990 г. и дори надхвърля максимума, регистриран при кризата с храните през 2008 г., която предизвика размирици и бунтове в 30 страни - от Мексико и Хаити до Индонезия и Бангладеш. В момента индексът е 214.7 пункта - над рекордното ниво от 213.5 пункта от юни 2008 г.

Според главния икономист на ФАО Абдулреза Абасиан над света надвисва опасност. Организацията по прехраната е разтревожена от непредвидимостта на времето, която мнозина експерти свързват с климатичните промени, казва Абасиан и подчертава, че цените може да нараснат още повече.

Той отбелязва, че в много развиващи се страни, включително в Китай и Индия, инфлацията вече се е превърнала в един от главните икономически и политически проблеми и започва да изглежда потенциален проблем дори в развитите страни, включително във Великобритания и в еврозоната.

Водещ международен икономист, цитиран от британския вестник "Гардиън", отбелязва, че тази година натискът към повишаване на инфлацията заради скока на цените на земеделската продукция ще е много по-голям, от дължащия се на поскъпването на петрола.

Същевременно от ФАО внасят известно успокоение с данните за относително стабилните цени на ориза - една от двете най-важни за световната продоволствена сигурност селскостопански култури. Цената на ориза, който е основно средство за прехраната на повече от 3 милиарда души в Азия и Африка, нахвърли 1000 долара за тон през 2008 г., докато сега е едва 535 долара за тон.

Повишението в ценовия индекс на ФАО сега се дължи основно на поскъпването на царевицата, захарта, растителните масла и месото, които не са толкова важни като ориза и пшеницата за изхранването на населението в най-бедните страни като Етиопия, Бангладеш и Хаити.

Същевременно местните цени в някои от бедните страни остават относително ниски заради добрата реколта в Африка и Азия през тази година. Ако, например, в САЩ от май до ноември цената на пшеницата се е повишила с почти 50 процента, в Афганистан и Пакистан повишението й е с по-малко от 30 процента. Международните цени на царевицата пък за този период са се повишили с 45 на сто заради реколтата и поскъпването в най-големите износители - САЩ и Аржентина, а в същото време цената в голяма част от Африка се е понижила с над 10 на сто.

Според професора по икономика от Оксфордския университет Пол Колиър, цитиран от в. "Индипендънт", сериозната криза се задълбочава от недалновидните правителства. Реакцията на кризата с храните бе неадекватна. Забранявайки износа, страните износителки увеличават недостига и отказват фермерите си да инвестират в свръхпроизводство, отбелязва професорът.

"Последствията от кризата са обезпокоителни. Сценариите в духа на второто пришествие обаче могат да се избегнат. Има достатъчно възможности за увеличаване на предлагането, макар че нито едно от ефективните решения няма да е по вкуса на еко-романтиците. За да се справим с влошаването на климата, трябва да ускорим нововъведенията в областта на зърнените култури. Смешно е, че пред лицето на засилващата се хранителна криза Европа и по-голямата част от Африка забраняват използването на генномодифицирани организми. Америка на свой ред би трябвало да се откаже от разточителните субсидии за превръщане на зърнени култури в биогорива. Ако иска да използва биогорива, може да ги купува от Бразилия, която ги произвежда доста по-ефективно", казва в заключение професорът.

В публикациите се отчита също и ролята на спекулантите, които също имат своя принос в поскъпването на храните. 

Oще: живот  издръжка  кнсб  криза  поскъпване  потребление  храни 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани