Млиардерът Уорън Бъфет призова Конгреса на САЩ да вдигне данъците на най-богатите хора в страната | webcafe.bg
newscafe

Уорън Бъфет призова за по-големи данъци за богатите

Webcafe.bg 15.08.2011, 15:30 (обновена 16.08.2011, 15:57)
Уорън Бъфет

Снимка: © Getty Images

Уорън Бъфет: "Докато бедните и средната класа се бият за нас в Афганистан, а повечето американци се опитват да вържат двата края, ние - супербогаташите, продължаваме да получаваме извънредни данъчни облекчения"

Милиардерът Уорън Бъфет призова Конгреса на САЩ да вдигне данъците на най-богатите хора в страната, което ще намали щатския бюджетен дефицит, но няма да навреди на инвестициите или увеличаването на работни места, съобщи Bloomberg, цитиран от Dnevnik.bg.

Бюджетният дефицит на САЩ е над 11% от БВП - над 1.8 трилиона долара, след като премина един трилион в края на втори мандат на Буш. Като основна причина за увеличението му се сочат разходите за двете войни, които Америка води - в Ирак и Афганистан. Междувременно в последния възможен срок беше увеличен и таванът на американския държавен дълг - от 14.3 на над 16 трилиона долара, поради заплахата САЩ да изпаднат в частичен фалит.

"Моите приятели и аз достатъчно дълго бяхме разглезвани от приятелски настроения към нас Конгрес", казва собственикът и главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway. "Време е правителството ни да погледне по-сериозно на общите неща, които трябва да пожертва."

Подкрепата на Бъфет за по-високи данъци за "мегабогатите" идва след призива на президента Барак Обама за отмяна на данъчните облекчения за богатите, наложени по времето на Буш. Договорката между двете управляващи САЩ партии обаче - републиканци и демократи, изключи отпадането на бонусите или повишаване на данъците.

Тя беше отчетена като поражение за Обама и демократите, тъй като Белият дом се съгласи на намаляване на разходите с 1.5 трилиона долара, режейки от социалните програми, но също и от бюджета на Пентагона, който е най-големият военен бюджет в света.

Средната безработица в САЩ за последните две години е 9.5%. През юли тя падна до 9.1% от 9.2% месец по-рано.

80-годишният инвеститор казва, че данъците, платени от него за доходите му м.г., са били 6 938 744 долара. "Звучат като много пари, но всъщност съм платил за данъци само 17.4% от облагаемия си доход, което е по-нисък процент от този на всички останали хора в офиса ми. Техните данъчни ставки бяха средно 36%."

Бъфет казва, че на домакинствата с доход над 1 млн. долара - 236 883 през 2009 г., той веднага би повишил данъчните ставки върху облагаемия доход над 1 млн., включително и върху дивидентите и капиталовите печалби. За 8274-те данъкоплатци с доходи над 10 млн. долара ставките трябва да са още по-високи.

"Докато бедните и средната класа се бият за нас в Афганистан, а повечето американци се опитват да вържат двата края, ние - супербогаташите, продължаваме да получаваме извънредни данъчни облекчения", пише Бъфет.

Милиардерът цитира данни от щатската Служба за вътрешни приходи, според които данъчното бреме върху богатите американци е намаляло в последните 20 години. Пред 1992 г. 400-те души с най-големи приходи са имали общ доход от 16.9 млрд. долара, върху който са платили 29.2% данъци. През 2008 г. общият доход на най-богатите 400 е станал 90.9 млрд., а процентът данъци, платени върху него, е паднал на 21.5%.

Бъфет казва още, че тезата, че високите данъци обезкуражават наемането на хора и инвестициите, е погрешна. "Работя с инвеститори от 60 години и все още не съм видял човек, дори и когато данъците върху капиталовите печалби бяха 39.9% през 1976-1977 г., който да се откаже от разумна инвестиция само защото данъците върху нея са твърде високи.

Хората инвестират, за да печелят, и евентуалните данъци никога не са ги плашили. А за тези, които смятат, че по-високите данъци ще намалят създаването на работа, бих отбелязал, че между 1980 и 2000 г. са създадени около 40 млн. работни места. Знаете какво се случи оттогава: по-ниски данъци и много по-нисък темп на създаване на нови работни места."

Най-богатите в САЩ през 1929 г. ...

Според изследване на Brookings Institute, цитирано на www. argumenti-bg.com от автора на статията Юлия Добрева, през 1929 г. най-богатите 0.1% американци са имали общ приход, равняващ се на дохода на най-бедните 42%. Тези 0.1% американци през 1929 г. са контролирали 34% от всички спестявания, а 80% от американците въобще не са имали спестявания. Ето и извадка от статията:

"Основната причина за тази дълбока пропаст между прослойките е, че през периода 1923-1929 г. производството се увеличава с 32%, докато средната работна заплата нараства едва с 8% (т.е. заплатите се увеличават с ¼ спрямо растежа на производството).

С намаляване на производствените разходи заплатите нарастват бавно, а цените остават същите. Така основната печалба остава в корпоративните каси. Огромната разлика между богатите американци и тези от средната класа се подсилва от правителството.

Икономиката на САЩ неизбежно става нестабилна, защото е нарушено едно простичко изискване - за да функционира правилно една икономика, съвкупното търсене трябва да е равно на съвкупното предлагане.

Това обаче се оказва невъзможно, защото болшинството потребители не могат да купуват, а богатите задоволяват потребностите си с много малка част от доходите си. Така прекалено малко хора се оказват с прекалено много пари.

Днес ситуацията с нищо не се различава от дотук описаната. Историята се повтаря. Примерът на президента Калвин Кулидж, който през 1926 г. въвежда прочутия Revenue Act, с който намалява драстично данъците върху доходите, по нищо не личи да е послужил като назидателен за настоящия президент Барак Обама.

Той наистина повярва във вездесъщата си сила да управлява световната икономика, редейки безкрайни пасианси в протакане на неизбежното. Според анализатора Ричард Улф решителността на Standard and Poor's е важна, защото тя осветлява и подчертава две важни измерения на днешната икономическа реалност, които досега мнозина са подцеднявали. Първото измерение обобщава причините за бързото нарастване на държавнвия дълг на САЩ:

  1. основното намаляване на данъците за богатите и корпорациите от 1970 година насам и особено след 2000 г., което на свой ред доведе до намаляване на приходите в държавната хазна;
  2. скъпоструващата война в различни точки на света (след 2000 г.), увеличаващи драстично държавните разходи;
  3. финансовите инжекции за съживяване на задлъжнелите корпорации, предоставяни от дисфункционални банки във вид на безумни инвестиционни бонуси - всичко това за сметка на държавата.

Второто измерение е сделката межд Обама и републиканците в Конгреса за увеличаване на тавана на държавния дълг, без да настъпи промяна в изброените икономически недъзи.

Политиката на двете основни партии ясно разкрива влиянието на богатите и корпорациите за запазването на ниски доходи и гарантиране на субсидии за бизнеса. Всъщност, оказва се, че основна грижа и на двете партии е как да се увеличи дългът, намалявайки държавните разходи за хората, паралелно с фокусиране на сили и средства за изборите през 2012 г.

Standard and Poor's проявиха смелост да намалят кредитния рейтинг на САЩ, защото тези икономически и политически измерения дават достатъчно сигурни гаранции за влошаване на държавния дълг - нещо, което вече се случи в Гърция и Португалия.

В еврозоната страните с рейтинг ААА са: Франция, Германия, Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия...

Oще: америка  американци  афганистан  барак обама  бонуси  данъци  демократи  инвестиции  конгрес  президент  работни места  републиканци  сащ  уорън бъфет 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани