Председателят на парламента Михаил Миков няма да прекъсва отпуската на депутатите, за да ги свика на извънредно заседание, ако има вето на президента върху актуализацията на бюджета.
Според него ако президентът разглежда ветото като политически ход, това ще е безотговорно, а самото вето би било безпрецедентен акт. Актуализацията на бюджет 2013 беше приета в последния работен ден на парламента.
Миков свика пресконференция в първия ден от едномесечната ваканция на парламента, за да направи равносметка на двумесечната работа на 42-ото НС.
Социалистът заяви, че не иска до оспорва заложените в конституцията механизми, но ако наложи вето, президентът трябвало да си дава сметка и че това е пряк, директен сблъсък с Министерския съвет и опит да се блокира неговата политика.
"Опит семействата на децата с увреждане да не получат през този месец увеличението, бизнесът да не получи разплащанията. Смятам, че това са все въпроси, които са от пряката конституционна компетентност на Министерския съвет, а не на президента. Иначе винаги приемам с разбиране мотивираното връщане на закони за ново гласуване".
Председателят на парламента не пропусна да предупреди държавния глава, че ще е безотговорно да се конфронтира с правителството.
За протестите и проблемите
Михаил Миков коментира и протестите срещу кабинета Орешарски, избухнали още на втория месец от управлението на кабинета на БСП-ДПС.
"Натиск заради самия натиск, натиск, заради желание на непредставени в парламента политически сили не може да бъде повод за отказ от мандат", заяви Миков.
"Натиск за решаване на наболели проблеми, трупани с години, за решаване на социални въпроси, които засягат хиляди граждани, такъв обществен натиск е здравословен. Част от протестиращите много често поставят важни въпроси, които имат място за решаване в законодателната дейност", посочи той.
"Когато агората е решаващият фактор във вземането на решения, ние сме твърде далеч от представителната демокрация, каквато е позната на модерния свят. Това винаги може да има своята ескалация - днес едни, утре други да потърсят площада за натиск, когато не са доволни от дадени решения", продължи коментара си той.
"Легитимността на Народното събрание се черпи от избори. Има и такъв тип легитимност, която се черпи от обществена подкрепа. Всеки орган, всяко правителство трябва да има легитимния срок от време, в който да докаже оправдава ли обществените очаквания или не. Априорното обсъждане на този въпрос, без да дадеш шанс за апробация в практиката подменя смисъла на демокрацията и не е нищо повече от неудовлетвореност от изборните резултати, а не от конструираните след резултатите институции", заяви председателят на Народното събрание.
Според него са необходими поне 100 дни, а на сегашния кабинет са дадени само 10 дни. Той гарантира, че партията му не се страхува от предсрочни избори. "Само да не излезе след това, че някой е недоволен или пък ние сме недоволни и да се опитваме да блокираме институциите", коментира той.
За кадрите и управлението
Миков защити тоталната подмяна на всички управленски равнища в централната администрация, която тече с пълна сила. Тя се извършвала, по думите му, в името на "компетентността и прозрачността".
"Ние не сме предпазени от кадрови грешки и плащаме цена за тях. Но това не означава да не вършим промени за една по-прозрачна и по-законосъобразно действаща администрация на всички равнища. Всяка смяна се оправдава с политически мотиви, но винаги трябва да се поглежда и как са били назначени тези хора", коментира той.
На въпрос как управляващото мнозинство ще работи като заложник на "Атака", Миков отговори: "Самото Народно събрание може да се каже, че е заложник и на "Атака", и на БСП, и на ДПС, и на ГЕРБ при този резултат на изборите. Функционирането на парламента е отговорност на всеки депутат и всяка партия".
Миков не приема критиките на омбудсмана Константин Пенчев, че Народното събрание бави промените в Изборния кодекс: "Работата на омбудсмана не е да обвинява и да се включва в политическите състезания, а да брани правата на гражданите и да ги представя пред институциите. Законодателната програма, работата на Народното събрание, е автономно право на парламента".
Миково увери, че наесен идеите за промени в изборното законодателство, изложени от гражданските организации, ще бъдат "структурирани като гръбнак на определен закон за провеждане на избори".
"Не успяхме да структурираме експертния потенциал на Народното събрание, така че то да отговаря на високите изисквания за качествено законодателство - законодателство, което отразява включително и изискванията на европейското право, но и законодателство, което гарантира право, а не противоречия между отделните законови разпоредби", заяви Миков вече по повод на законотворческата работа на Народното събрание.
Той смята, че е необходимо изграждането на звено за анализ на ефектите на приеманото законодателство. Такова изискване има в Закона за нормативните актове и то не е изпълнено дълги години. Неговите функции са различни от Съвета по законодателство, а издръжката му ще се осигури от икономии от бюджета на Народното събрание.
Без НЦИОМ
Председателят на парламента повтори, че ще настоява за закриването на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) - социологическата агенция, която е на издръжка на Народното събрание.
"През годините многократно е имало обвинения, че НЦИОМ е официозна социологическа агенция. Смятам, че няма нужда от това. Има много социологически агенции", обясни една от причините Миков. "Спазването на финансовата дисциплина в това звено също показва определени пороци. Това е въпрос на отговорност на ръководителя му, а не осъзнато решение на функциониране на звеното", посочи Михаил Миков.
На въпрос дали след като се закрива НЦИОМ трябва да се очаква закриване на БНТ, БНР, БТА, Миков отговори: "Аналогията е абсурдна. В първия случай става въпрос за обществени медии, а в другия - за структурно звено на Народното събрание и е изключителна функция на НС да прецени какво е необходимо и какво не, включително с оглед на харчене на обществени средства".
