Финансовите министри на еврозоната прехвърлиха гръцкия картоф на лидерите на ЕС | webcafe.bg
newscafe

Гърция в чакалня за милиарди - до 25 март

Webcafe.bg 16.03.2010, 10:31 (обновена 16.03.2010, 11:08)
протест в Гърция

От февруари насам почти няма ден, в който в Гърция да няма стачка

25 март е ключовата дата за Гърция - тогава на срещата на върха на ЕС в Брюксел трябва да се вземе политическо решение за подкрепа на Атина. Независимо че има конкретен план, основан на отпускането на заеми от страни от еврозоната. Дотам се стигна „благодарение" на твърдата позиция на Германия, чийто финансов министъър Волфганг Шойбле не отстъпи от тезата, че преди да получи парите Гърция трябва да оздрави публичните си финанси и да докаже, че наистина го прави.

През април и май е падежът на гръцки държавни облигации за 10 млрд. евро и Атина трябва спешно да намери парите. Страната има над 300 млрд. евро държавен дълг за 2009 г. и дефицит, с който не може да се „похвали" нито една страна в ЕС - 12.7% от БВП. Изискванията на еврозоната, на която Гърция е член, е той да е поне 4 пъти по-малък.

Така агонията на Гърция, която е в спиралата на стачки и протести от началото на годината досега, се удължава. Министрите на финансите на еврозоната така и не успяха вчера да преодолеят противопоставянето на Германия, която, подкрепяна от Австрия и Финландия, остана против приемането на механизъм за икономическа подкрепа за Гърция.

Шойбле настояваше, че Гърция трябва първо да приложи болезнените мерки, които ще свият публчните разходи с близо 5 млрд. евро, и след това да бъде обсъждан план за подкрепа, в случай че бъде сметнато за нужно и че самата Гърция го поиска. С тази позиция веднага се съгласиха финансовите министри на Холандия, Австрия и Финландия, а в подкрепа на плана за спасяване на Гърция се обявиха Испания, Португалия, Франция, Италия, Словения, Люксембург и Белгия. Първите две страни, особено Португалия, също са застрашени от изпадане в „Б" група на еврозоната заради големите си дефицити.

След края на срещата, за да не се стигне до спекулации на пазарите, председателят на Еврогрупата, която обединява 16-те страни в еврозоната -  Жан-Клод Юнкер, се опита да прикрие липсата на споразумение, заявявайки, че е постигнато споразумение по „технически подробности", въпреки че политическо съгласие няма, коментира гръцкият вестник „Елефтеротипия".

"Гръцките власти не са искали финансова помощ от другите страни-членки на Еврозоната. Ние смятаме, че предприетите от тях мерки за финансова консолидация, са сериозни, и вярваме, че няма да се стигне до необходимост Гърция да бъде подпомагана финансово. Оставаме обаче в готовност за решителни, координирани действия, ако това се наложи. Вече изяснихме и техническите параметри как можем да окажем такава помощ на Гърция," обяви Юнкер.

От изказванията на Жан-Клод Юнкер и на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен стана ясно, че: ако помощта бъде отпусната, ще бъде при строги условия и Гърция ще трябва да я поиска официално. Възможно е да бъдат сключени редица двустранни споразумения, според които отпускането на помощта ще зависи от прилагането на програмата за стабилност и развитие на Гърция, както и да се стигне до предприемане на нови мерки.

Според гръцкото издание „Експрес" оказването на подкрепа на Гърция и създаването на Европейски валутен фонд се превръща в повод за война между Германия и Франция. Различията между двете най-големи страни в ЕС по повод Гърция започват да нарастват, доказателство за което е намесата на еврокомисаря по конкуренцията Хоакин Алмуния, който зае позицията на Париж, а Австрия се обяви на страната на Берлин. Германският финансов министър заяви, че европейският валутен фонд е необходим, „тъй като имаме нужда от по-строги ограничителни правила".

Шойбле не изключи възможността еврозоната да бъде напусната от страна, която не може да сложи в ред публичните си финанси. Отговорът на френския финансов министър Кристин Лагард беше незабавен - тя подчерта, че „икономическата координация не може да се ограничи до прилагането на правила за бюджетен дефицит".

Междувременно в Гърция днес започва 48-часова стачка на работещите в Националната електрическа компания на Гърция в знак на протест срещу мерките на правителството за затягане на коланите.

Резултатите от изпълнението на гръцкия бюджет за първите 2 месеца на годината засега са разочароващи. Приходите са се увеличили със 7,8 на сто вместо с очакваните 9,2 на сто. Разходната част на бюджета също е обезпокоителна, като се има предвид, че правителството замрази връщането на ДДС на фирмите-износителки до 31 май 2010-а.

В същото време гръцкото правителство реши да удължи до 30 юни 2010 г. действието на плана за подпомагане на ликвидността на икономиката и в частност на банките. Първоначалният срок на мярката изтече на 21 декември 2009 г., но Атина реши отново да я пусне в действие. Става дума за ползване от гръцките кредитни институции на държавни помощи, след като по-рано банките обърнаха гръб на свежи инвестиции за над 16 млрд. евро - от общо 28 млрд. евро те използваха само 11,3 млрд. евро. Целта е да бъде подпомогната ликвидността на банките, което е най-големият им проблем. Така банките ще имат възможност да се възползват от тези 16 млрд. евро до 30 юни 2010 г.

Oще: волфганг шойбле  германия  гърция  еврозона  жан-клод юнкер 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.