Само "Сега" не е позитивен към Борисов | webcafe.bg
newscafe

Само "Сега" не е позитивен към Борисов

Webcafe.bg, по БГНЕС 17.01.2013, 12:25 (обновена 17.01.2013, 14:51)
Вестници

Всекидневниците предлагат еднаква информация на читателите. Поради мнозина се насочват към Интернет

Нарастващата концентрация на собственост при традиционните медии, която намалява доверието към тях заради все по-ниското ниво на журналистика и отслабващия плурализъм, теми табу и корупция. Това са част от изводите от годишното изследване на фондация "Медийна демокрация" и на Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер".

Според експертите Интернет може да запълни някои пропуски.

Изследвано е отношението на 7 национални всекидневника към партии, политически лица и събития. Разгледани са 58 440 материала.

"Намаляването на интереса към традиционните медии не се дължи само на успеха на Интернет", посочи доц. Орлин Спасов. Според него особено при всекидневниците се забелязва "тенденция към уеднаквяване в отразяването, което само по себе си отблъсква част от публиката".

Експертите са категорични, че радиото остава най-запазената медия. Ключово събитие е земетресението. В българските радиостанции има много музика и малко говор, констатират експертите. "Все още е необходим спокоен радио пристан. Словото на практика е почти изчезнало", отбелязват те. Наблюдава се засилено присъствие на евродепутатите. Лайфстайл изданията стават силен инструмент за политически пиар.

Спасов бе категоричен, че най-важните критики са за политическите зависимости в българските медии - обаждания по телефона от политици до главни редактори, налагане на теми табу. Регионалните медии често са под силната зависимост на местната власт, отбеляза той. Корупция се осъществява под формата на бартер, ограничени са възможностите за провеждане на дебат в медиите.

Изследването констатира две позитивни тенденции - увеличаването на външния натиск за подобряването на медийната среда и гражданското общество, което за първи път се превръща в най-силния фактор, който оказва натиск за промяна. Спасов припомни многобройните протести, организирани в социалната мрежа, довели до преосмисляне на ролята на традиционните медии.

"България гарантира свобода и плурализъм на печата, но на практика в медийната среда няма оптимални условия за тях", коментира Кристиан Шпар, ръководител на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

И двамата експерти подчертаха, че онлайн медиите, които понякога представят съвсем различна гледна точка, стават все по-важни. Блоговете и социалните медии също могат да окажат положително влияние в обществената дискусия за медиите.

"Хората в Интернет допълват плурализма на мненията и могат да играят ролята на важен коректив на традиционните медии, но не могат пълноценно да заместят качествената професионална журналистика", сподели Орлин Спасов. Важни теми в блогосферата през 2012 бяха дебатите за ядрената енергия и за опазването на околната среда, както и избора на членове на Висшия съдебен съвет.

Спасов подчерта, че почти от 2 години говорим за медийни войни. "Истинският сблъсък през 2012 г. се проведе между старите и новите медии. Това е централното събитие на 2012 г., което промени значително състоянието на медийната среда. Публиката се разпадна на две ясно обособяващи се групи - едната се информира в традиционните медии, а другата - в Интернет", каза Спасов. 68% от българите ползват Интернет. Около 2.3 милиона души в България са във Фейсбук.

Стари и нови любимци

С присъствието си в седемте ежедневника премиерът Бойко Борисов остава безспорен лидер - 8031 споменавания. Вторият в класирането е вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов - 3313 публикации. През 2011 г. присъствието на премиера бележеше спад спрямо 2010 г., сега отново се наблюдава засилване на неговото присъствие в медиите, вероятно и заради наближаващите избори.

Налице са видими размествания - Сергей Станишев вече е на 3 място, при 6 място през 2011 г. 2566 са материалите за Станишев през 2012 г. Въпреки възхода си, той не успява да задмине Цветанов. Плевнелиев с 2 412 споменавания през 2012 г. е четвърти. Въпреки позицията, той е 3,3 пъти по-малко споменаван от премиера.

Симеон Дянков е петият по видимост. Силно медийно присъствие запазва Иван Костов - 949 публикации, което според експертите е знак за устойчивост и умелост да остане в центъра на внимание на медиите. Меглена Кунева, Йорданка Фандъкова и Десислава Атанасова са съпоставими като медийно присъствие.

По отношение на изданията към политическите личности, изследването показва, че с изключение на в. "Сега" всички наблюдавани издания се движат към позитивно отношение към премиера. Най-отявлен е "Телеграф", "Труд" и "24 часа" са охладили отношението си към него, "Преса" гравитира, при "Дневник" отношението е различно, "Стандарт" също гравитира към позитивното отношение на "Телеграф".

Към Станишев - най-негативни са "Сега" и "Телеграф", "Дневник" продължава да има отрицателно отношение, но е смекчил критиките си. Все още Станишев не е получил позитивно отношение в нито една медия.

Росен Плевнелиев е най-позитивно отразяваната фигура. Той е и единственият харесван политик повече от Бойко Борисов. Единствено "Сега" има неутрално отношение към президента. Наблюдава се засилване на отрицателното отношение към Волен Сидеров. Годишният медиен рейтинг на Бойко Борисов за 2012 г. вече е +2.4.

Борисов остава мотивът на положителното новинарство по отношение на властта, за сравнение, рейтингът на Цветанов и Дянков е -1,2. Плевнелиев с +5,7 - затвърждава позицията си на медиен фаворит. Станишев е с -2, макар да е налице подобряване на рейтинга му. По отношение на Ахмед Доган тенденцията е към влошено отразяване - 6,5.

"В година на избори е особено важно партиите да водят активна комуникация с обществото, за да обяснят пред избирателите си възможно най-ясно своите цели", изтъкна Шпар. "Добрата журналистика продължава да бъде особено необходима, за да направи политиката интересна за гражданите - от това живее демокрацията".

Oще: конрад аденауер  медии  медийна демокрация  орлин спасов  плурализъм  собственост 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

4 Чинчифон | 18.01.201311:20

Мас,
не искам да оспорвам факта,че има хора,чиито качества са подходящи за журналистика.Разнообразието на природните качества на хората е толкова голямо,че ние дори нямаме представа на какво са способни отделни таланти.Но никога няма да се съглася журналистиката да служи на нещо друго,освен на ДОКАЗАНАТА истина /а не на безсрамната лъжа за "Всички гледни точки",които са винаги платени!/.Статии,мнения,анализи и всякакви писания със завладяващо съдържание ще има,но те са художествена литература.Докато войни на фронта на истината в България отдавна няма.Тъжно е,но винаги знам предварително какво ще напише например другарят Иво Инджев,защото той е перфектен функционер на незабравимата ни Агитация и пропаганда.За това не го и чета.
Истинските журналисти произхождат от Христофор Колумб,Вашко де Гама,Америко Веспучи,Джеймс Кук и всички честни хора,които са публикували само онова,което лично са проверили и доказали!А не гледни точки!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

3 MacAllister | 17.01.201323:09

Не си прав Чинчифоне, има и добри журналисти, но много малко от тях работят като такива. Повечето работят като някакви чиновници повтарящи шаблони - дори и много сред негативните към властта. Основния проблем са темите табу, които остават за коментарите и 2-3 блога. Самият факт, че ролята на Дойче веле стана роля на вкарване на забранени теми в обръщение говори за състоянието на местните медии - защо трябва да го прави чужда медия? Роля играе и традиционното подценяване на българските мнения, което направи си служи за платформа на някаква национална автоцензура. Много от журналистите се сблъскват именно с това и после лесно се предават на мижавото живуркане ден за ден. Постепено се налага някакво мнение, че всичко извън официалната линия е жълта преса, фантасмагории от типа на третите очи и ако не беше Интернет това щеше да ни е довело до пълно самозатъпяване. Интересното е, че дори в Сега може да се забележи гадния ефект на националното самоцензуриране, а там по всичко личи свобода за журналистите има, щом и те се поддават на това - работата е много лоша.

Както и да е, голяма част от вината за липсата на журналистика е в нас читателите. Ние игнорираме всичко казано на забранена тема и продължаваме да приемаме тоновете правоверна помия, без да я отхвърлим като това, което е - помия. Самите послушни издания играят две роли - едни хвалят, други създават фон на несериозност, който подклажда несериозното отношение към сериозните теми. Това последното също е журналистика, вредна, но много професионална и знаеш ли колко много хора наистина нямат представа с какви изроди сме се сдобили във властта? Неадекватността буквално се възпитава и макар, че според мен повечето от средствата за тая цел са възникнали спонтанно, после са майсторски възседнати от заинтересованите от липса на конкуренция и активно общество.

Типичен пример за журналист, който играе негативна роля, размивайки смисъла е Иво Инджев. Чета го с удоволствие и ми се струва, че няма много преструвка, но ефектът си е ефект - повтарянето на банални теми и позиции, които остават все по-откъснати от актуалните събития и процеси превръща критиката в нещо като мрънкане на прецакани(Извинения Иво, но аз поне казвам, каквото виждам, други просто ще замълчат). Пример за ефективна журналистика може да се намери сред журналистите в Сега, но нека да дадем за пример Иван Бакалов с неговия е-вестник. Неговите изяви варират от подобни на Иво до статии, които поставят забравени, незабелязани или дори забранени теми. Не знам дали тая вариация е нарочна, но има специален рядък ефект да свързва различни качества журналистика и да създава зачатък на интерес в читателя към по-широк кръг мнения и склонност да се "прощават" недъзи на отделни журналисти в името на запознаването с други гледни точки.

Едва ли има по-добра цел за журналистиката от това да събужда интерес и способност за възприятие. В тоя смисъл резките и крайни критики често са с обратен ефект, защото лесно попадат на вече запазени места в настоящото отношение към света на читателя. Именно онези, често нехаресвани от някои статии и изяви в средата са най-силната журналистика, защото имат шанс да разместват слоевете и да свързват иначе ревностно пазени позиции с противоположните. Така, че аз не бих се изразявал толкова крайно като Чинчифон - има журналисти, повечето спят зимен сън, но доста от тях работят, за съжаление една голяма част работят срещу нас - за нашето приспиване и сковаване в постянен мироглед и постоянно отношение, което бивайки предвидимо винаги може да бъде използвано срещу нас.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

2 Georgi Tashev | 17.01.201316:04

"Все още Станишев не е получил позитивно отношение в нито една медия" Смее се
Това ме развесели.

Все пак и не мисля, че има в повечето медии има положително мнение и за Борисов. Та след като са негативни и към него и към Станишев, може би медиите са по-независими отколкото си мислим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

1 Чинчифон | 17.01.201313:38

В България медии няма,няма и журналисти.Частните медии са в същност търговски дружества,а журналистите са продавачите в тях.Тъжното е,че тези търговски дружества не смеят да продават истина,защото тя е видима и те ще фалират.Продават онова,за което Бойко и Цветанов им плащат-ЛЪЖИ ЗА РЕЙТИНГ!
   

оценка

+1 -0