Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Интерпол издирва Онзи-който-преобръща-хастарите...

Интерпол издирва основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж...
Интерпол издирва основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж...

Интерпол e уведомила страните-членки на глобалната полицейска организация, че издирва основателя на WikiLeaks - 39-годишния Джулиан Асанж, по подозрение в изнасилване на основата на съдебно решение за арест, издадено в Швеция. От Интерпол са издали червена бюлетина.

WikiLeaks се прочу с публикуването на стотици хиляди документи на Държавния департамент на САЩ и на Пентагона, показващи различни "тайни за вътрешна употреба": от скрито видео за войните в Ирак и Афганистан до грами, пращани от американските посолства, с искана от тях шпионска информация от различен характер за политиците и държавите.

Обвинението, отправено към Асанж за изнасилване в Швеция, дойде след поредната порция документи, пусната от сайта през лятото.

Междувременно стана ясно, че Асанж ще обжалва решението на Апелационния съд в Свеа за задържането му.

Стокхолмският окръжен съд произнесе решение на 18 ноември за ареста на Асандж по подозрения в изнасилване и сексуални посегателства. Решението на Апелативния съд се отличаваше от това на окръжния съд, но и тази съдебна инстанция намери основание той да бъде оставен в ареста.

В бюлетината на Интерпол се казва, че австралиецът е търсен за разпит в Швеция за сексуално престъпление, което той отрича. Червената бюлетина не включва съдебно разпореждане. В нея се отправя призив към хората да се свържат с полицията, ако разполагат с информация за местонахождението на Асанж.

Междувременно президентът на Еквадор Рафаел Кореа заяви, че не е одобрил отправеното предложение за осигуряване на убежище към Асанж. Преди дни заместник-външният министър на страната Кинто Лукас похвали разследващата работа на 39-годишния Асандж и заяви, че той е добре дошъл да живее и да изнася лекции в страната "без никакви условия".

Червената бюлетина на Интерпол идва дни след като Асанж обяви, че в началото на 2011 г. ще преобърне с хастара наопаки водеща американска банка. Новината, обявена от него в интервю за списание "Форбс", бе разпространена тутакси от световните агенции и доведе до вълна от прогнози коя ще е банката.

Десетки хиляди документи за вътрешна употреба ще станат публично достояние и ще разкрият голата истина за финансовата институция пред всеки потребител, конкурент или регулатор, които ще могат да проучат съответната банка и да си изградят мнение по въпроса, обявява Асанж пред "Форбс".

"Това ще създаде истинска представа за това как се държат банките на управленческо ниво, и то по начин, който да даде тласък за разследвания и реформи, предполагам", казва Асанж. Без да дава повече подробности, той заяви, че разкритията ще бъдат от мащаба на публикуваните след колапса на енергийния гигант "Енрон" имейли и ще разкрият "екосистема на корупцията" в тази банка.
Австралиецът не определя действията на въпросната банка като "престъпни", Асанж говори за "неморални практики".

Спекулациите започнаха веднага. Британският сайт "Маркет оръкъл" припомня, че JP Morgan вече е обект на интернет кампания, наречена Crash JP Morgan Buy Silver ("Срути Джей Пи Морган, купувай сребро!") и добавя имената на Goldman Sachs, Barclays и други.

Как може една американска корпорация да отговори на евентуална атака от WikiLeaks, пита риторично Анди Грийнбърг от "Форбс". Не и по съдебен път, защото сайтът има правна защита в САЩ като обикновен проводник на документи, отговаря си журналистът.

Дори и някоя компания да постигне присъда срещу "WikiLeaks, това няма да затвори сайта. Асанж е разпределил сървърите си в няколко държави. "Няма една мишена, върху която да хвърлиш бомбата", казва Ерик Голдмън, професор по право в университета Санта Клара.

Вместо това много корпорации се насочват към програми за киберзащита, продължава "Форбс". Списанието обаче цитира проучване на мичиганска фирма за поверителността на информацията"Понемън инститют", според което 60% от служителите признават, че изнасят поверителна информация, преди да напуснат дадена компания.

Дори WikiLeaks да бъде затворен, идеята за свободно разпространение на информация вече има закрилата на цяла държава - Исландия (вече наричана на шега Лийкистан - от англ. leak, изтичане), където се развиват инициативи за събиране и споделяне на чувствителна информация.

Преди ден сайтът WikiLeaks беше блокиран от хакерска атака, съобщиха световните агенции. И то след като Асанж обяви, че тези документи касаят всички най-сериозни проблеми в света - "от убийствата в Източен Тимор до поведението на най-големите американски банки".

Появиха се подозрения, че сайтът е свързан с голяма шпионска централа, като съмненията са и към руските служби, пуснала "пипала" из висши американски управленски кръгове.

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, която документите уличават като поръчител на шпионските поръчения за US дипломатите, определи публикуваните документи като "нападение срещу международната общественост" и обеща да предотврати нови подобни разкрития. "Ще предприемем агресивни мерки срещу отговорните за случилото се, които откраднаха тази информация", каза Клинтън.

Днес стана ясно, че силно се стеснява кръгът на правителствените служители, които могат да четат подобни грами, както и достъпът им до мрежата, където могат да го правят.

Междувременно днес стана ясно, че Китай спира достъпа на територията на страната до WikiLeaks.

Според китайското външно министерство официалната причина за блокирането е да се запазят отношенията между Китай и САЩ. Пекин се позовава на предупреждението на Държавния департамент на САЩ, че публикуваните материали биха могли да навредят на отношенията на американската дипломати със "съюзниците в различни точки на света".

Причината обаче е друга: както стана ясно преди дни, публикуваните документи показват участието на китайските власти в организиране на хакерски атаки на сървъри на търсачката Google и на сайтовете на Далай Лама, американски бизнесмени и държавни чиновници.

 

Най-четените