тест | webcafe.bg
newscafe

тест


17.03.2010, 17:28 (обновена 04.11.2010, 12:19)

тест


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.02.2010, 10:29

19 Пламен Иванов | 22.07.201023:50

До ikskren - Дебатът може да е интересен, ама ти май не си го чел/а. И статията май не си чел/а. Затова говориш и опровергаваш неща, които не твърдя. Изобщо няма да влизам в спор и опровергаване на твоите "обвинения"... Само ще се самоцитирам и всичко ще се изясни. Слагам ти удивителни в скоби за да не пропуснеш важните места:

"От гледна точка на науката терминът "робство" е най-неточен. В края на ХІХ век вече (!!!) няма робство. Имало е неравенство, дискриминация, отвличания (!!!), изнасилвания (!!!) и дори геноцид (!!!) - например арменския. При въстанието през 1876 г. българите са били избивани (!!!)- това е факт. Имало е отвличания (!!!) на хора при Руско-турската война (около хиляда човека, които после са били откупени (!!! тоест били са роби) - това е документирано)....
Но класическо робство е нямало. ....Нямало е роби и робовладелци. Хора не са се продавали, нито купували масово като в ХVІ или ХVІІ век. Евлоги и Христо Георгиев са били търговци, а не роби. Димитър Желязков е бил фабрикант, а не роб. Ботев, Левски, Каравелов, Раковски, Стамболов, Г. Бенковски, П. Волов, Ст. Караджа, П. Хитов, Захари Стоянов и още хиляди българи не са били роби никому.
На Балканите няма пазари за роби (!!!) през 19 век.
Еничарският корпус е бил разпуснат в 1826 г. (!!!)
Терминът „присъствие" също не е верен (!!!). Присъствието е незаинтересовано и индиферентно пребиваване някъде. Турците НЕ просто са присъствали тук. Те са били господстващата нация (!!!). Държавата е била тяхна. Те са били господарите (!!!)... "

Така че, ако още твърдиш, че пропагандирам някакво "присъствие" и "хуманност" - дай ми точен цитат от мен, а не от твоите фантазии!

P.s. Дали е случайно, че РЕГИСТРАЦИЯТА ти е нова, от вчера - 22 юли?! Да не си някой,който се крие под чужд ник, защото има лични сметки за уреждане с мен... ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2010, 15:23

18 i_iksren | 22.07.201016:46

Препоръчвам на най-големите привърженици на "турския хуманизъм" да се информират по-обстойно за гостоприемството и началните мигове на на българските турци-преселници от 80те. Или по-точно за "приятните" мигове със събути гащи в ласките на южните ни съседи. Събитие, случило се в края на 20-ти век. Какво е ставало с истинските българи през 14, 15, 16, 17, 18 и 19 век оставям на Вашето въображение!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2010, 15:23

17 i_iksren | 22.07.201016:34

Доста интересен дебат. Когато фактите говорят, дори боговете мълчат. Най-малкото, което турците са направили за нас в продължение на 500 години е да ни оправят от отзад нас, заедно с жените ни и децата ни. Стана изключително ясно, че вече е крайно наложително да използваме единствено термина "османско присъствие". И понеже Иванов ефенди обича да работи с цитати, ще си позволя да цитирам небезивестния Тодор Колев (кадър от филма "Опасен чар"): "Вече не е модерно да се казва "сковах си кочина", а "реализирах кочина". Ще използвам трибуната за да пожелая на Иванов ефенди и съмишлениците му някога да им направят и на тях по едно "турско присъствие", а може би по този начин плаша кучето с наденица!?!?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2010, 15:23

16 i_iksren | 22.07.201016:33

Доста интересен дебат. Когато фактите говорят, дори боговете мълчат. Най-малкото, което турците са направили за нас в продължение на 500 години е да ни оправят от отзад нас, заедно с жените ни и децата ни. Стана изключително ясно, че вече е крайно наложително да използваме единствено термина "османско присъствие". И понеже Иванов ефенди обича да работи с цитати, ще си позволя да цитирам небезивестния Тодор Колев (кадър от филма "Опасен чар"): "Вече не е модерно да се казва "сковах си кочина", а "реализирах кочина". Ще използвам момента, за да пожелая на Иванов ефенди и съмишлениците му някога да им направят и на тях по едно "турско присъствие", а може би по този начин плаша кучето с наденица!?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2010, 10:29

15 Пламен Иванов | 30.05.201009:27

Скоро попаднах на една фраза от Питър Гарнси: „има роби в много общества, но само някои общества се определят като робовладелски”. Точно това е нашия случай. Фразата идеално подхожда към спора тук.

От друга страна, "робство" в епохата на 19 век е синоним или метафора на отношението "подчинение/господство" от всякакъв вид, а не като точно определение на отношението "роб/собственик-робовладелец". Все едно сега да кажа че сме "роби" на Топлофикация. Това значи ли че живеем в робовладелска държава?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.03.2010, 12:35

14 mitidim | 08.04.201009:34

Всички, които желаят, могат да прочетат пълния текст на последните ми три поста, без неприятното му раздробяване, тук - http://bulgaria-of-the-citizens.blogspot.com/.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2010, 10:29

13 Пламен Иванов | 03.04.201014:54

На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българския храм "Св. Стефан" в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменал името на вселенския гръцкия патриарх. Така Иларион Макариополски символично отхвърлил властта на Цариградската Патриаршия над българските християни. С Великденската акция българският църковен въпрос навлязъл в последната си фаза - признаване на независима българска църква.

През 1869 г. цариградската община представила прошение пред Високата порта и на 28 февруари 1870 г. Великият везир връчил на българските първенци султански ферман, който окончателно разрешавал спора с Гръцката патриаршия. По силата на султанския ферман българите получили право да възстановят църковната си независимост под формата на Екзархия. В нейния диоцез, състоящ се от 15 епархии, били включени всички територии, населени с българи. В отделни селища и райони, където имало смесено население, се предвиждало провеждане на допълнително допитване, за да се определи под чия юрисдикция ще останат те за в бъдеще.

Правителството разрешило да се проведат избори за екзарх и на 16 февруари 1872 г. в съответствие с утвърдения от събора устав за български екзарх бил избран Антим I.

Възстановяването на църковната независимост било крупен успех за възрожденските българи. Победата на църковното движение донесла официалното признаване на българите в рамките на Османската империя. Същевременно църковната борба укрепила националното самочувствие и се оказала необходимо условие за осъществяването на българската националноосвободителна революция.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2010, 19:43

12 NinaIvanova | 01.04.201019:58

Еххххх....роби сте били, РОБИ!!!! Доволни ли сте сега, повече ли ви харесва???!!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.03.2010, 12:35

11 mitidim | 30.03.201020:33

Съжалявам, че този сайт ме принуди да публикувам текстът на целия си пост по този начин, затрудняващ прочита - първите 4 части практически пускам след продължение на последната 5-та част. Поднасям извинение на всички, които ще си направят труда да прочетат. Ето и първите 4 части:

Първо: Коментарите ми имат единствената видима и обявена цел да онагледят същественото разминаване на тезата

ви (за "системната рамка") с фактите от действителността - в частност, че към 1878г. в пределите на Османската

империя различните форми на робство съществуват. Вие подменяте ТОЗИ факт с мнението си, че било абсурдно към

датата на Освобождението ни да се определи Османската империя като робовладелска държава. Та нима някъде

съществуват писани правила, че един народ, третиран векове като роб, може да си позволи да се нерече "освободен

от робство" САМО ако поробилата го империя/държава е била робовладелска към датата на освобождението?!.

По-абсурдна "теза" ми се струва немислима, даже. Дали ако някой е изнасилвал нееднократно дъщеря ми или вашата,

но е бил разкрит, задържан и съответно осъден с глоба от 500лв. за това, че само я е обидил с няколко думи веднъж,

това ще ни възпре да го мислим и наречем изнасилвач!?. А ако същият осъден продължи да посяга и на други

дъщери, дори след присъдата си за обида, не е ли по-добре, докато не бъде реално наказан, и други семейства да

знаят и по-тежките му престъпления, определящи и трайните му наклонности. Нима липсата на формална присъда ще

значи нещо за жертвите и техните родители и близки, нима рационалните аргументи относно тази липса ще надделее в

душата и ума им и ще ги възпре да нарекат дееца с едниственото истинско име, което заслужава - престъпник и

изнасилвач!?. Но, вероятно, не е възможно човек да проумее тази логика без да е бил най-малко веднъж в положение

поне прибилизително сходно с това на пострадалите, а не само случаен минувач (с мнение). Както, вероятно, ще

обявите тук изложената аналогия за ирелевантна.


Второ: От последния ви пост личи, че за да не "паднете по гръб" пред фактите сте готов да "преминете в атака" с

контрареплики за проява на "емоционално отношение" . Та, вие дори не си признахте, че след като официалните архиви

на един американски щат твърдят, че една от формите на робство е реално изоставена през 1928г., това означава, че

робството като явление с много разновидности и форми исторически не е премахнато с простото формално приемане на

първия по време писмен акт, а чрез трудно и понякога продължително преустановяване на действителните практики,

даващи в съвкупност явлението робство. Никъде по света това не е станало в един ден, с приемането на един правен

акт, а чрез продължителен и често противоречив процес, в рамките на който самото робство е търпяло някаква

историческа диалектика със затихване на определени форми и появата на нови. Именно фактът на съществуването на

такъв процес, т.е. неавтоматичното преустановяване на формите на робство с приемането на първия формален писмен

акт (а както съм посочил в случая с Османската империя актовете не са били един и два, което само по себеси говори,

че успехът им е бил по-скоро съмнителен), няма как да няма значение за определяне на отношението на един народ

или група хора към явлението робство, точно защото самото формално отменяне на някоя негова форма в даден

момент, в едно или друго място съвсем не е затвърдило в съзнанието тези хора, изпитали това на гърба си и често с

цената на здравето и живота си, че нещата са се променили. Усещането за промяна, както и самата промяна, отнемат и

изискват време. Към интерисуващият ни исторически момент - 1878г., българите са имали усещането и съзнанието, че

се освобождават от ужасно и продължително робство, затова и са го нерекли с тази дума.

Трето: От статията и коментарите ви личи някаква амбиция да наложите мнението си че, едва ли не терминът "робство"

е с легално канонизирано определение и семантика, такива каквито вие ги разбирате и с които някак настойчиво

изисквате всички да се съобразяват. Робство според вас е продажбата на роби, щом нямало пазари за това значи не

било робство, българите имали права. Ами след като пишете статии би трябвало да се отнасяте малко по-отговорно към

читателите си и най-малко да не омаловажавате и да не "пращате в ъгъла" на вниманието ни безспорните факти за

наличието на другите форми на робство в османската империя, вкл. в българските земи. Това, най-малко, е ненаучен

избирателен подход към преценка на фактите.

Четвърто: "Системната рамка" за вас може да е характера на империята - робовладелска или капиталистическа (ще

излезе, че бейовете са били страшно в крак с времето, напредничави преприемачи), но за мен, а вероятно и за хората,

наложили "неточния термин" "турско робство" тя е съвкупността от множеството отделни случаи и форми на реално

случващо се робско третиране и отношение. Използвайки този термин ние заявяваме негативното си отношение към

това продължило 5 века робско третиране и отношение, не само към последните няколко десетки години от него (когато

отделни негови форми са вероятно намалели като абсолютно число, без обаче да са преустановени). И ни най-малко

това не е израз на робска психика, за каквато намекват някои "модерни" "реформатори" на историята. Тезите за

"робската психика" са зъл изблик на безчувствена нечовешка природа и не обслужват каузи като поддържане на

националното самочувствие и единение на българската нация. Да заклеймиш жертвата, че дава израз на такава

психика когато назовава положението си с действителното му име, е все едно да упрекваш пострадалия от

престъпление да изпитва срам и чувство за вина от състоянието, до което е докаран не по своя воля. Нима алхимиците

на подобни тези ще обвинят потомците на онези, от които кръвния данък е отнемал най-здравите момчета, че са

вино
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.03.2010, 12:35

10 mitidim | 30.03.201020:17

Пето: ... /продължение/

Всички Велики сили са блокирани от силната обществена подкрепа в цяла Европа за българската национална кауза (особено след кървавото потушаване на Априлското въстание), от съмненията си в способностите на руската армия, както и от вътрешни проблеми.

Показателна за отношението на руската дипломация и тази на другите Велики сили по българския въпрос е Цариградската конференция (30.11.1876г. - 20.01.1877г.). По отношение на българските земи участниците в конференцията предлагат различни решения. Руският проект, предвижда единна българска автономна област, включваща Дунавския вилает, Софийски санджак, Пловдивски и Сливенски санджак от Одринския вилает и населените с българи части на Македония. Срещу него обаче възразяват представителите на останалите Велики сили и особено австро-унгарският външен министър граф Андраши и британският представител маркиз Солсбъри. Така в окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. На заседанието на 8 януари 1877 г. маркиз Солсбъри заявява, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято.“ (Тези думи на британския аристократ ясно показват колко стимулирано или от глупост наивни са днешните ни политически и медиийни безродници, които едновременно нехаят за
безпрецедентната демографска криза и се умилкват пред настъпателната турска външна политика и икономика - те упорито отказват да разберат (срещу какво ли!), че изчезващото българско население е основен дипломатически коз в ръцете на играчите на минали и бъдещи териториални делби, за които вековете на насилие и ужаси могат да бъдат обяснени с "лоша администрация".) Източната българска автономна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак. В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. Така българските области са отдръпнати от Егейско море и извън тях остават Воденско , Кукушко и Дойранско, Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите. Аргументът, който британските представители Солсбъри и Елиът изтъкват за вертикалното разделяне на българските
земи, е, че в Източната област живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно (отново козът с преобладаващото етническо население). Всъщност целта е Русия да не усили прекалено своите позиции и чрез смесената Източна област да се попречи на пътя ѝ към Цариград и Проливите - Босфора и Дарданелите. Ето, това последното е показателно за единия и другия подход - За Великобритания и Австро-Унгария, чийто проект за България е приет, и останалите Велики сили (Франция, Германия, Италия), Босфора и Дарданелите в турски, вместо в руски ръце, са по-важни отколкото териториалната и политическа автономност и обединение на българското население, които все пак имперската руска дипломация е отстоявало. Същото отстояване проличава и от отхвърления от Великите сили руски проект, в приетия от конференцията Органически устав на българските области да влезе текст, според който главният управител на единната българска област да се избира от местното население. Вместо това окончателният вариант на този устав предвижда:

* Главните управители на двете области се назначават от Високата порта със съгласието на Великите сили. Те може

да са турски или чужди поданици, но трябва да са християни.
* Всяка област ще има законодателен орган — събрание, избирано от всички жители на областта над 25 години,

имащи определен имуществен ценз. (Т.е. чорбаджии и кирякстефчовци ще избират, без да са заслужили тази

"свобода" с капчица кръв или пот!)
* Областното събрание избира административна комисия (правителство) към главния управител за срок от четири

години.
* Областите запазват 70% от приходите си за свои нужди.(Все пак само 30% са за Портата!)
* Създава се местна милиция от християни и мюсюлмани, но в крепостите и градовете остава редовна турска армия.
* Черкезите се изселват от двете области. (Защо ли, та те сами продават децата си в робство на Султана! Дали точно

леснината с която са се продавали не е била вече оспасна за последния?!)
* Основна административна единица е кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им

принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф

(християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта.
* Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на една година изпълнението на тези споразумения.

В тази връзка следва да се има предвид, че поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара британския премиер лорд Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица. Във всички изброени конфликти управляващите западноевропейски политически елити са вземали страната на Османската империя, а Русия - на християнските славянски народи. Най-явен интерес от подобна поддръжка на Високата порта са имали Британската империя и Втората френска империя, победили Русия в съюз с Османската империя в Кримската война от 1853-1856г. и сериозно облагодетелствани от подписания на 30
   

оценка

+0 -0