Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ГЕРБ одобрява референдума, властта не

Президентът поиска референдум за избирателната система. ГЕРБ го подкрепи, БСП не Снимка: Sofia photo agency
Президентът поиска референдум за избирателната система. ГЕРБ го подкрепи, БСП не

След обявеното вчера намерение на президента да упражни конституционното си право и да поиска референдум за избирателната система, реакциите на политическите сили бяха в палитрата на очакваните: ГЕРБ го подкрепиха, управляващите не, макар и от ДПС да мълчат.

Идеята на Росен Плевнелиев е референдумът да се състои в деня на евроизборите, които вероятно ще са на 25 май.

ГЕРБ: Няма нищо по-демократично от това

След изявлението на държавния глава, от ГЕРБ излязоха с официално съобщение, в което заявиха, че няма нищо по-демократично от това той да постави въпроси и да получи отговорите на гражданите по толкова спорни теми.

Според тях е очевидно, че това Народно събрание не може да реши в техен интерес подобни спорове и новият Изборен кодекс обслужва победа на управляващите. Затова подкрепят предложението на Плевнелиев и призовават ръководството на парламента възможно най-бързо да го внесе за обсъждане.

По-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че ако парламентът не се съгласи, те ще инициират една подписка и ще го направят. Все пак, нека българските граждани да имат правото да кажат по тая толкова злободневна тема вече 20 години - купуване на гласове, манипулация на избори, своето мнение, заяви Борисов.

БСП: Пиар игри и предизборни заигравки

В левицата тълкуват намерението на президента като заявка за включване в предизборната кампания. Въпросите трябва да са ясни, а не да объркват гражданите. Трябва да е ясно, че мажоритарна не означава непартийна система, казва председателят на парламента Михаил Миков пред в. "Сега".

Заместничката му Мая Манолова запита тази сутрин защо Плевнелиев не е направил това обръщение преди Изборният кодекс да бъде приет, вместо новогодишното си обръщение. (Всъщност Изборният кодекс не е приет. Бел.р.).

По БНР соцдепутатът Татяна Буруджиева заяви, че идеята да се  правят референдуми заедно с други излбори не е нова. "Но един референдум, ако приемем практиката на Швейцария,  се готви около година. Това е подмяна на темата в евровота и пиар ход на президента", каза тя.

Очевидно г-н Плевнелиев се поставя за пореден път в услуга на ГЕРБ, заяви на брифинг в парламента лидерът на БСП Сергей Станишев.

"Ясно е какво се цели чрез тази инициатива - да се попречи на приемане на ново изборно законодателство, което да прекрати нечестните практики и начина на правене на избори, които правеше ГЕРБ", заяви Станишев.

"Големият скандал, проблемите с изборното законодателство, възникнаха именно на президентските избори. За пръв път имаме президент, който беше избран с манипулации, фалшификации на изборите", добави той.

"Дискусията по новия Изборен кодекс върви в гражданското общество и в парламента вече 7 месеца. 7 месеца мълчание по този въпрос, сега в последния момент една шумна инициатива, която има ясни политически цели", подчерта Сергей Станишев.

"Всъщност зад какво застава Плевнелиев, попита Станишев и припомни идеята на ГЕРБ да няма санкции, а да има бонуси по 20 лева за всеки, който гласува. Човек, който има работа и не харесва всички политически партии, за 20 лева ще отиде ли да гласува, но има немалко хора, които са сред таргет групите на купувачите на гласове, които за 20 лева ще имат силен мотив", коментира лидерът на БСП.

"Всъщност какво предлагат ГЕРБ, и питам президента - той за това ли е - да узаконим купуването на гласове чрез държавата", попита той и изчисли, че при 4 млн. гласували сметката за изборите ще бъде 80 млн. лева.

По повод на предложението на държавния глава за електронно гласуване Станишев препоръча Плевнелиев да прочете решение на Конституционния съд, според което подобен тип гласуване не дава достатъчно гаранции за тайната на вота.

Мажоритарните избори са в полза на най-големите партии и нарушават представителството на обществото като цяло, заяви още той.

Реформаторският блок подкрепя инициативата

Реформаторският блок призова Народното събрание да подкрепи инициативата на президента. От дясното обединение казват, че политическата криза, в която се България, се дължи и на проблемите в изборното законодателство, позволяващи масовите практики на купен и контролиран вот.

Близо 20% от подадените гласове на изборите през пролетта на 2013 г., според наблюдатели, са били именно такива гласове. Не по-малък проблем е недоверието към политическия процес на големи групи български граждани, което води до отказ от конституционното им право да гласуват.

Сериозни промени в избирателната система са безспорно едно от средствата за връщане на доверието на избирателите, пишат от Реформаторския блок. Те напомнят, че още през лятото на м.г. са заявили своята позиция в полза на въвеждането на задължителна преференция без праг, което ще позволи на избирателите реална възможност да гласуват за предпочитаните от тях кандидати.

Въвеждането на електронно гласуване, изискващо сериозна техническа подготовка и време за осъществяването му, би било също сериозна стъпка във вярната посока.

Въвеждането на задължително гласуване би могло да има и оздравителен ефект върху политическия процес, но лесно може да бъде възприето от гражданите и като "санкция" от страна на политическия елит, в който те така или иначе вече са загубили доверие.

Това прави особено подходящо решаването на този въпрос да стане именно на референдум, който ще позволи и внимателно обмисляне от българското общество на всички страни на това решение, пише в съобщението до медиите.

Необходими са ключови мерки за подготовката на надеждни избирателни списъци и изчистването им от т.нар "мъртви души", създаването на преброителни центрове, осигуряване на гаранции за равен достъп до медиите и назначаване на професионална изборна администрация, заявяват от Реформаторския блок.

Експертите са разделени за ползите

"За да има смисъл един задължителен вот, трябва да има много изчистени избирателни списъци или да има регистър на избирателите. Ако това се направи, може да се говори за някакъв вид задължителност", коментира и проф. Михаил Константинов, математик и бивш дългогодишен член на ЦИК.

По повод на искането за електронно гласуване той смята, че ако се направи гласуване по интернет, ще се добави една електорална маса, която не е в полза на сегашните управляващи.

Математикът приветства идеята с всеки национален избор да има референдуми по много въпроси и е категоричен, че измамите на изборите се спират единствено и само със спазването на законите.

Проф. Константинов припомни, че в най-новата ни история познаваме на два пъти мажоритарно избиране на депутати. Първият път това е механичната смесена система от 1990 г., която той определи като нелоша. Вторият път е на изборите през 2009 г., определени от него като "пълен фарс, цирк".

Доц. Димитър Димитров, преподавател по изборни системи в СУ "Св. Климент Охридски" и бивш член на ЦИК, също приветства идеята за референдум.

"Вкарването на пряката демокрация има абсолютно символно значение и дано политическият елит разбере това. Защото веднага се впускаме в техническите детайли - може ли да направим електронно гласуване? Да, разбира се, за тези, които могат при определени условия да осигурят личното гласуване. Или можем ли да направим задължително гласуване? Да, разбира се, само че то не може да бъде универсално задължително", посочи той и допълни, че не може всички неграмотни, всички сенилни задължително да бъдат закарани до урните.

 

Най-четените