Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Унгария се вдигна заради свободата на словото

Актьорът Януш Кулик обяви, че това е най-големият граждански митинг в Унгария след падането на комунистическия режим през 1989 г.
Актьорът Януш Кулик обяви, че това е най-големият граждански митинг в Унгария след падането на комунистическия режим през 1989 г.

Около 30 хиляди души се включиха в демонстрация в Будапеща в подкрепа на свободата на медиите.

Това е третият по рода си протест в Унгария и най-големият от началото на кампанията срещу закон за медиите.

Актьорът Януш Кулик обяви, че това е най-големият граждански митинг в Унгария след падането на комунистическия режим през 1989 г.

Демонстрацията, която бе организирана по интернет събра три пъти повече хора от тази на 14 януари, въпреки предприетите наскоро под натиска на Брюксел промени в спорния закон за медиите.

Организаторите на проявата поискаха от правителството да отмени напълно законa, който си навлече критики от страна както на опозицията, така и на ЕС.

Законът, който влезе в сила от 1 януари, предизвика вълна от недоволство в Унгария и сред гражданските активисти в цяла Европа, където на него се гледа като на опит на правителството на Виктор Орбан да запуши устата на своите критици. След обстойно проучване на закона Европейската комисия заяви, че четири негови члена са в противоречие с европейските правила.

Разпоредбите, че всички медии, включително блогове, трябва да "отразяват балансирано" събитията, е в разрез с правилата за свобода на словото, а юрисдикцията на закона и над базирани извън Унгария медии нарушава принципа, че всяка компания от ЕС се намира под юрисдикцията на националното си законодателство.

Разпоредбата пък, че всеки медиен канал, включително блогове, трябва да се регистрира, преди да стартира дейност, даваше на Будапеща възможност да налага вето над определени медии.

По време на проучването експертите от комисията предупредиха, че членът, според който една медия не трябва да "предизвиква обида", дори и косвено, срещу хора или групи, минава отвъд правилата на ЕС.

Унгария отвърна, като ограничи "балансираното отразяване" единствено до телевизиите, отряза клаузата за глоби на чужди оператори, премахна идеята за предварителна регистрация на медиите и ограничи клаузата за "обида" до подтикване към омраза или дискриминация.

Миналата седмица обаче евродепутатите заявиха, че е необходимо по-нататъшно преразглеждане на унгарския медиен закон, въпреки промените, приети от унгарския парламент и приеха резолюция, в която призовават Европейската комисия да предложи през тази година нова директива за свободата на медиите в ЕС, плурализма и независимото управление на медиите.

Евродепутатите призоваха унгарските власти допълнително да преразгледат закона за медиите, като се съобразят с коментарите и предложенията на Европарламента, комисията, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа.

Приетата резолюция настоява унгарските власти "да възстановят независимостта на управлението на медиите и да спрат държавната намеса в свободата на изразяване и балансираното отразяване на събитията".

Ако се установи, че медийният закон "е несъвместим с буквата или духа" на правото на ЕС, с Хартата на основните права или правата на човека, унгарските власти трябва да отменят и да не прилагат закона или тези части от него, които са обявени за несъвместими, подчертават депутатите.

По време на митинг по повод вчерашния Национален празник на Унгария, отбелязващ началото на борбата срещу управлението на Хабсбургите през 1848 г., унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че страната му никога няма да приеме заповеди от Брюксел. Той направи паралел и с въстанието срещу Съветската армия през 1956-а, както и с отказа на правителството му да работи с Международния валутен фонд.

 

 

Най-четените