Почина лекарят, пребит в Курило | webcafe.bg
newscafe

Почина лекарят, пребит в Курило

Webcafe.bg 26.07.2015, 11:34 (обновена 26.07.2015, 11:39)
болница

Снимка: © webcafe.bg

Изясняват се причините за инцидента

Почина лекарят, пациент на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски" в Курило, който беше тежко пребит при престоя си в болницата в болницата. Това съобщи пред bTV министърът на здравеопазването Петър Москов.

Преди дни при бой между пациенти в болницата, д-р Илко Иларионов е пострадал тежко и незабавно е откаран в „Пирогов". Той беше със счупвания на гръбнака и ребрата и с контузия на белия дроб.

Все още се изясняват причините за сбиването.  Починалият мъж е лекар в наскоро закритото кожното отделение на Пета градска болница.

Oще: болница  илко иларионов  курило  лекар  москов  пациент  петър москов 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.07.2015, 01:18

1 Ирина Лазарова | 28.07.201501:31

Всички знаем, че най-често лудостта се схваща като „социална смърт”. И никакви реформи в психиатрията до момента не успяха да променят тази нагласа в българското общество.
Да полудееш е дори по-страшно от това физически да умреш. Но да полудееш и да умреш е вече наистина прекалено.. и е, като че ли най-лошото, което може да ти се случи.
Хората мразят да говорят за смъртта, защото ги е страх да не ги сполети – от суеверие…плашат се също да говорят сериозно за лудостта и затова винаги я обличат в закачливата одеждата на вицовете.
Лудостта рядко предизвиква автентично съчувствие, тъй като е свързана със странности, с непредвидимост и не рядко с агресия.
В началото на полудяването всички отричат проблема – близките не допускат нито за миг идеята, че той/тя могат да имат психична болест – дълбоко в себе си предпочитат тумор в мозъка, но не и шизофрения. След години, независимо от състоянието на същия този човек всички започват усилено да отричат здравите части на личността му и не го допускат да се върне вкъщи, да работи, да обича, да спори и да се бори…
В началото всички казват: „ама моля ви се, няма ли частни психиатрични заведения, аз искам да платя за най-доброто лечение в България за моя близък”…в края пак тези всички вече казват: „ама моля ви се, държавата няма ли да се погрижи, това е възмутително, как така няма места в държавните психиатрични болници…”
Така или иначе живеем в свят, в който държавата не достига…а най-трудно достига до психиатричните болници и до хората, които лекуват и се лекуват там. Психиатрите и техните пациенти са последното, за което държавата се сеща.
И всичко се превръща в едно отричане: пациентите отричат болестта си; психиатриите отричат старостта си; психиатрите отричат прегарянето си; държавата отрича отговорността си.
Психичен статус: Държавата е некритична към състоянието и поведението си; без съзнание за болестта си!
Това предполага задължително лечение!
И пак психиатрите са на ход…
А журналистите да мълчат…!
   

оценка

+0 -0