Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спречкването, след което почина дете, е станало в междучасието

Спречкването е станало по време на игра, каза директорът Динко Калапиш.
Спречкването е станало по време на игра, каза директорът Динко Калапиш.

Изясняват се подробностите около смъртта на 11-годишно момиче след сбиване в 52 ОУ „Цанко Церковски" в Бояна. По време на игра в междучасието неин връстник я рита в корема.

„Тя не е имала симптоми нещо да не е наред. Около 16:30 госпожата вижда, че на детето не му е добре. Оказва се момичето е с болки в корема. Тръгвайки към медицинския кабинет в училище се разбира, че медицинското лице си е тръгнало и на връщане към класната стая детето губи съзнание в коридора", казва пред bTV директорът на училището Динко Калапиш. Той цял ден е бил в училището и лично е повикал Бърза помощ, след като е разбрал за инцидента.

По думите на директора момчето не е агресивно.

„До 14.30 часа с децата бяхме навън. След това имаше междучасие. Когато се връщах от учителката стая момиченцето ми обясни, че са се сбили с момчето. Тя го е ударила и той я е ритнал в корема. Тя не ми даде индикации,че й е лошо", разказва учителката Ваня Блъскова.

Разбирайки за инцидента, тя разговаря и с двете деца, но няма признаци за проблем, но по-късно забелязва, че момичето не е добре.

„В 16.30 часа в училището вече няма медицински специалист. Аз извиках спешна помощ, след като детето загуби съзнание и си глътна езика. 30 минути чакахме линейка", разказа директорът пред NOVA.

Училището има право на медицински работник, който е 4 часа в там, а от бюджета на училището плащат на медицинската сестра да работи още 4 часа, но тя работи от 8.00 до 16.15 часа.
„Това е много голям проблем във всяко училище с по-малко от 800 деца", каза още директорът.

„За случката са информирани психологът ни и регионалното управление, предвижда се мобилната кризисна група да влезе в клас още в понеделник", каза още Динко Калапиш.

 

Най-четените