Референдумът за избирателната система бе кастриран от Народното събрание и ще бъде сведен само до един въпрос - „за" или „против" въвеждане на електронно гласуване. Това реши парламентът, след като отхвърли другите два въпроса на президента Росен Плевнелиев - мажоритарен и задължителен вот.
Преди окончателното приемане на редактирания проект за референдум, депутатите излязоха в 15-минутна почивка по искане на БСП. Депутатите окончателно одобриха народното допитване със 131 гласа „за" срещу 41 „против" и трима въздържали се депутати.
Въпреки призива на Плевнелиев към Народното събрание да одобри народното допитване от втори опит - предишният парламент отхвърли изцяло идеята, държавният глава бе остро критикуван заради неяснотата на въпросите.
Почни всяка партия, с изключение на „Атака" и ГЕРБ, предложи редакция на въпроса за мажоритарното гласуване, тъй като не ставаше ясно колко депутати да се избират по този начин в едномандатни избирателни райони. Нито едно от тези предложения не бе прието, включително изцяло мажоритарна избирателна система и въвеждане на смесена избирателна система по германски образец.
Основното предимство на тази система е, че гарантира справедливото разпределение на гласовете и представителството в Бундестага на по-малките партии. Така, ако една партия е спечелиха 10% от вота, тя има, например, 20 мандата. Те се попълват от мажоритарно избрани депутати, а ако такива няма - от партийната листа.
Така избирателите ще се задоволят само с преференцията, когато избират парламент и общински съвет, за да определят свой кандидат и да го придвижат до избираема позиция в партийните листи. Другият вариант е предпочитаната от тях личност да се яви като независим кандидат.
Това бе използвано като аргумент от Валери Жаблянов от БСП, според когото това са достатъчни гаранции за мажоритарен елемент в рамките на настояващата избирателна система.
"За" разтегливия въпрос за мажоритарното гласуване бяха ГЕРБ и АБВ, 14 души от реформаторите се въздържаха и двама бяха против, като и представителите на ДПС, БСП, Патриотичният фронт и БДЦ.
Задължителното гласуване също претърпя крах, макар че на първото гласуване бе одобрено с 98 гласа „за" срещу 59 „против" и 25 въздържали се. При прегласуването обаче подкрепата се изпари и предложението пропадна с 80 гласа „за" срещу 59 „против" и 25 въздържали се.
Само 5 гласа не достигнаха, за да бъде одобрен и този въпрос на референдума.
Обратът дойде от отсъствието на депутати от ГЕРБ - само 55 гласа „за" от тях, РБ основно се въздържа.
Основната критика тук дойде от БСП, тъй като формулировката на президента не придвижва какво се случва при отказ от задължителен вот. Янаки Стоилов предложи към въпроса да бъде включена и санкция за тези избиратели, но и това не се прие.
Е-вот
Въпросът за електронно гласуване събра значително повече подкрепя, включително 32 гласа от ДПС. То мина с 147 гласа „за", а при второто гласуване - 146 гласа „за" срещу 40 „против" и 10 въздържали се.
Социалистът Георги Анастасов обяви, че електронното гласуване ще „затрие" България, защото ще се развихри контролиран вот, който ще обслужат олигарсите. Според него „най-компютърно неграмотните" избиратели ще станат „най-грамотни".
Патриотичният фронт също бяха твърдо против и заподозряха политическо съглашение. „Атака" изобщо не участва в нито едно гласуване.Така на практика президентът Росен Плевнелиев бе бламиран от управляващото мнозинство. Самият той не проследи докрай 3-часовите дебати в пленарната зала.
Последните промени в Закона за референдумите на практика запазиха прага за валидност на народните допитвания - изискването е на тях да са гласували толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, тоест 3 500 000 души или 48 на сто от имащите право на глас.
