Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой беше Ханс-Дитрих Геншер

След обединението на Германия (1990 г.) Геншер остана на поста, но две години по-късно се оттегли поради влошено здравословно състояние. Снимка: Getty Images
След обединението на Германия (1990 г.) Геншер остана на поста, но две години по-късно се оттегли поради влошено здравословно състояние.

На 89-годишна възраст от инфаркт почина легендарният германски дипломат Ханс-Дитрих Геншер. Той е несменяем външен министър на ФРГ и вицеканцлер в периода 1974 - 1992 г. Подкрепян от различни правителства и всепризнат в международен план, Геншер е една от влиятелните фигури по време на Студената война и последвалото обединение на Германия.

„Политикът, който оформи Германия", „визионерът на обединението", „запазената марка на дипломацията" - това са само няколко от определянията за Геншер.

Той отстоява политиката на компромиси и помирение между Източния и Западния блок. Известен е със своите дипломатически совалки и активни пътувания в различни държави. Кредото му е „Иди при другите", но това не означава безгръбначна политика, например с осъждането на съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Геншер често е рисуван от карикатуристите с големи уши - метафора за умението му да изслушва дори враговете.

Геншер е един от първите западни дипломати, които признават усилията на Михаил Горбачов да демократизира Съветския съюз.

Един от най-силните моменти в кариерата на Геншер, малко преди падането на съветския строй, е приемането на хиляди германци от ГДР във ФРГ чрез пасаван през територията на тогавашна Чехословакия. Геншер успява да се договори с комунистическото правителство в Прага, където пред посолството на ФРГ се създава бежански лагер. Дипломатът изнася реч пред тълпата, която е заглушена от радостните възгласи.

„Източна Германия не успя да преживее събитията в Прага. Никой не знаеше кога и как точно това ще се случи, но за всички беше очевидно - направен беше смъртоносен пробив в Стената, който щеше да има дългосрочно отражение", коментира дипломатът в интервю през 2009-та година.

Успехът е толкова значим за Геншер, защото самият той успява да избяга от Източна Германия през 1954-та година. Затова неизменно отстоява правото на убежище на тези, които бягат от репресивни режими.

Геншер поддържа отношения и с Тодор Живков. Според едни несменяемият външен министър е използвал Живков като "пощенска кутия" за политически послания към Москва. Другата версия е, че вождът от Правец е осведомявал Берлин за бурните демократични процеси в Източния блок.

В своите мемоари Геншер пише по адрес на Живков: "Той преследваше целта да модернизира страната си, така да се каже, със селска хитрост, от която притежаваше немалко"."

През 1972 г., като вътрешен министър, Геншер трябва да реши заложническата криза по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Похитени са 11 души от израелската спортна делегация, а двама са разстреляни като предупреждение. Геншер отклонява предложението на Израел да изпрати елитен боен отряд за ликвидиране на похитителите - палестински екстремисти, подпомагани от германската „Червена армия", а след това сам им се предлага като разменна монета.

Кризата приключва с кървава полицейска акция срещу опита за бягство на терористите и заложници с хеликоптер, при която загиват 17 души. След това германската полиция провежда операция срещу членовете на „Червена армия", която до голяма степен остава секретна.

***

Ханс-Дитрих Геншер е роден край Хале през 1927 г. Репресивният режим във ГДР го принуждава към бягство. След като пристига във ФРГ, той се установява в Бремен и започва да работи като адвокат. Влиза в политиката. Той е дългогодишен лидер на либералната Свободна демократическа партия, която се коалира със социалдемократите на Вили Бранд, по-късно на Хелмут Шмит, както и с християндемократите на Хелмут Кол. Той се оттегля от активната политика през 1992-ра година. Почина днес в дома си край Бон.

 

Най-четените