ЕС удължи санкциите срещу граждани на Руската федерация | webcafe.bg
newscafe

ЕС удължи санкциите срещу граждани на Руската федерация

Webcafe.bg 12.03.2016, 12:56 (обновена 12.03.2016, 13:08)
външна политика

Снимка: © Getty Images

Санкциите срещу граждани на Руската федерация и срещу проруски сепаратисти от територията на Източна Украйна ще бъдат в действие до 15 септември 2016-та

С шест месеца се удължават санкциите от страна на ЕС срещу физически и юридически лица от Руската федерация, съобщиха от пресцентъра на Съвета на Европейския съюз.

Действието на ограничителните мерки се удължава до 15 септември 2016-та година, а причините остават непроменени - украинския конфликт и непризнатото официално участие на Русия в него.

Това гласи съобщение, разпространено от Брюксел, в което се уточнява, че удължаването на санкциите се налага заради продължаващата заплаха за териториалната цялост и суверенитета на Украйна.

Така за 146 граждани на Руската федерация, както и за проруски сепаратисти в Източна Украйна, а също и за 37 организации ще бъде удължена забраната за влизане на територията на ЕС, а евентуалните активи под юрисдикция на Съюза ще бъдат замразени.

Наказателните мерките бяха въведени през март 2014 година от ЕС и последното удължаване на срока им на действие беше през септември 2015-та.

Списъкът е същият, както досега,  с изключение на трима починали.

Припомняме, че през декември съветът на ЕС удължи с 6 месеца и икономическите санкции срещу Русия заради конфликта в източните провинции на Украйна.

Oще: европейски съюз  ес  източна украйна  русия  руска федерация  рф  санкции  санкции срещу русия  съвет на ес  украйна 


Още от Свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

1 TheRock | 12.03.201615:44

Българската памет и история не се нуждаят от регулировчик
Никой чужд дипломат не следва да си позволява да подценява българския народ
01.03.2016 10:09; Даниел Митов, министър на външните работи
В ПОСЛЕДНО време различни представители на политическия елит в Москва си позволяват хапливи коментари и внушения спрямо българския народ и неговите институционални представители. За съжаление, техните думи не помагат на желанието ни за ползотворен диалог и сътрудничество, нито пък съответстват на нивото на споделено уважение между българския и руския народ. Освен това
менторството
не е формата,
с която може
да се адресира
България
Периодичните коментари, най-пресният пример от които се появи тези дни, идващи от официалните подиуми на руската държава, не кореспондират и с общоприетите стандарти в дипломацията. Пренебрежението към дипломатическите канали и механизми е показателно, но най-вече за практикуващия го субект. Компромиси с протокола са възможни, но с етиката – не.
Ако съгласието е невинаги възможно в двустранните отношения, то уважението е минимално изискуем реквизит. При това уважението не е израз на отношение на съответния дипломат, а на народа, чийто представител е той. В този смисъл приносът на руския външен министър, както и на някои служители на неговата администрация, за съжаление, не отговарят на утвърдената европейска практика и традиция. Никой чужд дипломат не следва да си позволява да подценява българския народ. Нито една амбиция, която се самовъзприема като регулировчик на българската история и памет, няма да бъде разпозната като релевантна.
Признателността и толерантността на българския народ са отразени в нашата историография, където недвусмислено е отдадено дължимото на всеки народ, помогнал за Освобождението на България. В тази равносметка
за русите е
запазено
специално място
Редом до тях се нареждат украинците, беларусите, финландците, румънците, които, дори без да гонят геополитически интереси, са се присъединили към българското опълчение и руските освободителни войски. Никой обаче не може да очаква, че признателността към другите народи може да бъде по-голяма от обичта към собствения.
Исторически българо-руските взаимоотношения са били толкова интензивни, че тяхната динамика не е могла да се редуцира едностранно. Както руският народ е помогнал на българския за извоюването на политическата ни свобода в края на XIX в., така столетия по-рано нашият народ запознава руския с достойнствата на православието и славянската книжовност. Не е необходима особена научна вглъбеност, за да се разпознае българският принос в обогатяването на руската духовност – от лингвистиката до богословието. Или по думите на забележителния Юрий Венелин “от ръцете на българите ние сме получили кръщението, те са ни научили да четем и пишем, на техния език се извършва днес нашето богослужение.”
Познаването на рускоезичните академични авторитети е полезно, тъй като те са контрааргумент на заглавията по медиите, родени от тенденциозна пропаганда. Отвъд художествените фикции обаче съвсем неслучайно руският академик Дмитрий Лихачов определя България като “държава на духа”. Православието и славянската писменост са вектори на цивилизация, чието начало и център са били в България. Именно българи са апостолите на просветата, които са споделяли с другите народи нашите духовни рефлексии и постижения.
Уплътнени с вяра и букви, редица държави са придобили дълбочина на своите корени. Но тъй като актът на даряване носи сам по себе си удовлетворение, българският народ никога не си е позволявал да изисква изрични благодарности. Друг е въпросът, че дидактиката подобава повече на учителя, а не на ученика. Все пак историческият опит никога не идва сам. Обикновено той е придружен и с достойнство. Именно достойнството ни задължава да уточним, че българският народ помни добре както руската освободителна войска от 1877–1878 г., така и съветската окупация от 1944 г. Помним и знаем добре, че един от най-забележителните актове на българския народ – Съединението, се реализира въпреки, а не благодарение на руската държава.
Този широк диапазон на “контактуване” допълнително
насища с нюанси
дълбочината на
българо-руските
отношения,
както и ракурсите, в които те могат да се разглеждат. Още повече че разговорът за благодарността никога не трябва да изпреварва този за суверенитета. Никой не може да изисква от нас такава настойчива и еднозначна благодарност, чието оказване би редактирало независимостта на държавата. Представете си само как българската история би осиротяла, ако Васил Левски не беше Апостола на свободата, а един дълбоко благодарен човек. Лъвският скок на свободата обаче е порив за “свята и чиста република”, а не за делегиране на суверенитет от една империя към друга.
Разбира се, никой не знае и не помни по-добре българската история от самите нас. Намирането на онези нейни аспекти, които предполагат надграждане на диалога и сътрудничеството с другите народи, винаги е било принципна нагласа в народопсихологията на българите. Членството на страната ни в ЕС и НАТО само може да обогати механизмите и условията за диалога ни с други страни. Признаването на националния суверенитет и международното право обаче са единствената възможна база за развитие на двустранните отношения. В това, вярвам, са се убедили напоследък и други наши партньори.
В условията на многостранни предизвикателства взаимодействието е задължително. Или както казват руснаците, “не имей сто рублей, а имей сто друзей”. А когато приятелствата са искрени, те не се обезценяват.
https://www.24chasa.bg/Article/5334850
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани