Защо Стаси Кара носи в колата си гирички, кучешка храна и обувки на токчета? | webcafe.bg
Petcafe

Защо Стаси Кара носи в колата си гирички, кучешка храна и обувки на токчета?

йорданка блажеваДани Блажева
24.12.2016, 10:27 (обновена 25.12.2016, 14:48)

1 от 5 снимки Назад Напред

Станислава Кара

Снимка: © Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg

В скромната журналистическа филмография на Станислава Кара фигурират поне 3-ма носители на „Оскар", трима на „Златен глобус" и малко повече с „Еми"-та.

В най-новата ни рубрика PET CAFE ви срещаме със стопани на всевъзможни домашни любимци - кучета, котки, зайци, птици, дори и влечуги. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучкарите, а именно върху 8 горди стопани на породисти и не толкова породисти четирикраки приятели.

Какво е общото между Кевин Спейси, Бенедикт Къмбърбач, Кейт Уинслет, Еди Редмейн, Шарлийз Терон, Робърт Земекис и Том Хидълстън? Освен, че всички са А-класни имена от света на седмото изкуство, всеки един от тях е заставал пред камерата на Стаси Кара.

Самата госпожа Кара е едно от новите вълнуващи имена, които телевизията може да ви предложи в ранната съботна вечер, когато тече нейното предаване „Като на кино" по БТВ Синема.

В скромната й журналистическа филмография фигурират поне 3-ма носители на „Оскар", трима на „Златен глобус" и малко повече с „Еми"-та.

Била е на червените килими на Лондонския филмов фестивал, Empire film awards и фестивала в Кан. Чакаме я да покори и този на Оскарите. Вярваме, няма да й отнеме много време.

Освен афинитет към приключенията, пътешествията, интересните хора и хубавото кино, Стаси таи такъв и към животните. Както самата тя казва - сигурно е единствената жена, която в колата си носи чувал с кучешка храна, за да дава на бездомните кучета по улицата.

Самата тя е горд притежател на Лазар The Great, както го нарича във Facebook - чистокръвна немска овчарка. Обикновено куче през деня и истински бандит през нощта.

И на Рижи - лъскава красавица без порода, но с добро сърце и свободен дух.

Лазар, Рижи и Стаси са една нестандартна, любопитна и забавна тройка. Особено, ако ги видите вечер в зимната градина на тяхната стопанка. Срещаме се със Стаси в уютния й дом. Докато фотографът ни разполага снимачната техника, хвърлям око на страхотен кучешки плакат, който Стаси е купила при едно пътуванията си в чужбина. На стената виси и симпатичен благотворителен календар в подкрепа на една от организациите за защита на животните- Animal Rescue Sofia.

Заемаме позиции до красивата елха и започваме снимките. Тъй като домашните любимци често се възприемани като пълноправни членове на домакинството неизменно достигаме до въпроса за коледните им подаръци. Стаси се смее и споделя, че избора за кучетата е лесна задача. Два кренвирша е всичко, което им трябва, за да се почувстват щастливи и доволни.

Сякаш чул вълшебната дума кренвирши Лазар влетява като изтребител. Четири годишната немска овчарка е щастлива и превъзбудена от наличието на потенциални другари за игра в наше лице. Стаси Кара вади няколко парчета кашкавал, с което умело хипнотизира Лазар и ние успяваме да го уловим в кадър.

Преди да вземат Лазар, нито Стаси, нито съпругът й са имали опит с кучета. „От самото начало, от което го имаме. той е палав, свръх енергичен, прави почти всичко, което си науми.

Разбира се, някои неща му се отказват за негово съжаление". Семейство Кара купуват Лазар от български развъдник. Когато отиват да видят кученцето и да преценят дали да го вземат, мъжът й я предупреждава да не издава своите емоции, за да могат да научат възможно най-много за кучето и да успеят да договорят най-добрата цена. Когато срещат Лазар на живо, той ги поглежда с погледа, с който успява да печели човешките сърца и съпругът й Онур веднага си стиска ръцете с продавача. „С един поглед ни спечели и двамата"- смее се Стаси. „Отначало беше много смешен и леко проскубан - не очаквах, че ще стане толкова красив като порасне".

Предвид факта, че немската овчарка е сериозна порода, Лазар посещава училище и треньор. „Не мога да се оплача от него - много слуша, но най-много слуша съпруга ми. Ясно му е кой е шефът в къщата. Мен ме има повече за приятел и затова по-избирателно се подчинява на мои команди. Въпреки това всяка сутрин идва първи при мен. Събужда ме внимателно с целувки и побутване с муцуна. Когато мъжът ми отсъства от вкъщи той спи до леглото ми. Сякаш знае, че в това време той е моя пазач и бодигард и не мърда от леглото през цялата нощ. Разхожда се из къщата, за да провери дали всичко е наред, после идва, поглежда ми и пак ляга до леглото на пост".

Докато говорим Рижка плахо пристъпя в коридора. Хем й е любопитно да ни види и опознае, хем я е страх.

В крайна сметка размисля и отново бързо се връща на двора. Стаси оставя всички врати отворени, за да може отново да влезе при нас, ако пожелае. За разлика от Рижка се оказва, че Лазар може сам да отваря врати. „Оооо ами да-страхотен е. Един път се бяхме заключили в стария ни апартамент и той ни спаси. Бяхме забравили ключа от вътрешната страна, а там бравата беше с топка от външната страна и няма как да си отвориш. Извикахме го няколко пъти, той скочи, отвори врата и ни спаси да викаме ключар. Няма грешка той. Неговото любопитство ни отключи вратата"- смее се Стаси.

„При Рижка нещата стоят доста по-различно. Тя е на 12 години, но е при нас едва от една. Предишните собственици на къщата се преместиха в апартамент заедно с другото си куче - един мега луд джак ръсел териер. Много се чудиха дали да вземат Рижка със себе си, но тя е вече много възрастна и е свикнала да живее само навън. Едно такова местене щеше да бъде доста стресово за нея". Затова остава с новите стопани. Въпреки че отначало доста преболедува липсата им, лека полека се привързва към семейство Кара, а с Лазар са вече неразделни".

В този момент Лазар се завръща на сцената със своя нов коронен трик. Застава на двора срещу нашия прозорец носейки огромен отчупен клон. Поставя пръчката на земята и излайва няколко пъти. Установявайки, че нито една от нас не се трогвал, решава да вземе нещата в свои ръце и започва да гони опашката си като луд. Неповторим е този Лазар - игрив, енергичен и предизвикващ странна смесица от емоции - умиление, искрен смях, връщане в детството със своето безгрижие.

„Ох, ами има много плюсове да имаш куче"- казва Стаси. „Преди да вземем Лазар за мен беше абсурд да ставам всеки ден в 7 часа сутринта.

Откакто е при нас вече може да се каже, че си изградихме режим. Макар, че откакто порасна научи кога е събота и неделя, и уикендите ни оставя да спим дори до 11 часа".

Стигаме и до въпроса с белите и послушанието. „Като малък имахме няколко приключения с него. Най-култовото е свързано с една боя. Бях си купила малки чекмедженца за бижута, които исках да пребоядисам в бяло. Един ден Лазар беше оставен сам в къщи и от скука решава да събори боята."
Стаси все още се пита как Лазар успява да потопи опашката си в разлятата боя, така че с едно завъртане да предекорира целия апартамент. В резултат хазяинът им налага глоба заради един от гардеробите, който е щедро боядисан от даровитата опашка на кучешкия художник. Докато Стаси се прибере вкъщи щетите били непоправими. А на Лазар му се наложило доста време да се разхожда с бяла опашка. „Иначе обичаше да си хапва обувки докато му растяха зъбите. Даже сватбените ми не бяха пощадени. Унищожавал е и доста хартии, стари снимки. Това да имаш куче обаче ме научи да не ми пука толкова за предметите и материалното. Важни са хората, моменти, спомените".

И двете кучета на Стаси живеят в двора, така че от гледна точка на сутрешни и вечерни разходки през седмицата тя и съпругът й са пощадени. Затова обаче през уикенда наваксват за цялата седмица.

Огромните пространства без ограда не я притесняват, защото не са от кучетата, които се губят лесно. На публични места обаче избягва да ги пуска, за да е спокойна за безопасността на децата около него, които се плашат от големите му размери въпреки че им се радва. Разбира се, безопасността на Лазар също е важна, тъй като има навика да се кара с други мъжки кучета.

Последно през лятото обаче нейна приятелка изгубила кучето си за няколко ужасяващи часа. „Такъв ужас изживявахме - не знам как се случи." Добрата новина е, че след много търсене успяват да го открият.

Това неминуемо води и до моята болна тема и мечта - гледането на две кучета. Питам Стаси трудна ли е грижата за двама любимци. „Отначало Лазар беше свикнал да бъде център на внимание. В момента, в който се появи Рижка се спогодиха бързо. Много добре се разбират двамата.

Всяка сутрин се целуват за добро утро - много са смешни и сладки. Лазар отива до нея и целува по муцуната. Карат се от време на време за внимание или ако единият от тях понечи да посегне към храната на другия. Рижка е по-спокойната от двамата - то се вижда. Докато тя спи, Лазар може вече да е изкопал градината два пъти".

„А какво мислиш за бездомните кучета. Смяташ ли, че породистите животни се гледат по-лесно" питам Стаси. „Откакто имам Лазар цялото ми отношение към животните се преобърна на 180 градуса. Дотогава винаги бях искала да имам породисто куче. Откакто имам него и Рижка, започнах да забелязвам всички бездомни кучета. Храня адски много безстопанствени кучета. Аз съм единствената жена, която перманентно има в колата си гири за тренировка, чувал с кучешка храна и токчета за снимки за предаване" - смее се Стаси.

„Като видя бездомно куче на улицата, спирам колата, отварям багажника и му сипвам храна."

"Сега в квартала се опитвам да прикоткам две бездомни кучета, които се надявам да се настанят в нашата постройка по-надолу. Храна съм им сипала, одеяло и всичко. Много хора ми се подиграват. Може да съм лудата кучкарка, но не ме интересува. Аз изпитвам болка като видя тези животни, които са уплашени, гонени, ритани, нещастни, гладни и жадни.

Когато се приближиш с храна до куче, което го е страх от теб и не иска да се приближи, това означава, че това животно е било ритано и плашено. За съжаление в България отношението към животните е на доста ниско ниво. Винаги ми прави впечатление като пътувам в чужбина как там гледат кучета, как се разхождат спокойно в парковете, колко често осиновяват безпородни животни от приюти, как по заведенията слагат панички с вода за тях без да те питат, как няма изоставени животни навън.

Много приятели ми казват, че не трябва да се занимавам само с кучетата, че е крайно време да имаме деца. Според мен обаче любимците дават страхотна базова подготовка и самодисциплина за грижата за децата."

Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Oще: btv cinema  mtel  myki pet  известни хора с кучета  интервю  като на кино  кино  куче  куче в двор  кучета  лазар  лазар the great  немска овчарка  преди обед  рижка  станислава кара  стаси кара  чистокръвна немска овчарка 


Още от PET CAFE

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 25.12.201610:07

Господи, колко интересно!
   

оценка

+1 -0