Огняна за кучетата, бебетата и тъмната страна на кинологията | webcafe.bg
Petcafe

Огняна за кучетата, бебетата и тъмната страна на кинологията

йорданка блажеваДани Блажева
18.12.2016, 11:22 (обновена 20.12.2016, 13:07)
куче и дете

Снимка: © Мирослава Дерменджиева за Webcafe.bg

На гости на Огняна, бебето Самуил и стафордширския териер Арес в търсене на отговор на въпроса "Лесно ли се гледат куче и дете заедно?" Какво е да си стопанин на

В най-новата ни рубрика PET CAFE ви срещаме със стопани на всевъзможни домашни любимци - кучета, котки, зайци, птици, дори и влечуги. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучкарите, а именно върху 8 горди стопани на породисти и не толкова породисти четирикраки приятели.

Миналата седмица се разходихме в Борисова градина заедно Мария и Шунката. Сега сме на гости в дома на Огняна - онлайн маркетинг специалист по майчинство, обградена от бебето Сами и Американския стафордширски териер - Арес.

Очакванията ни, че фотосесия на куче плюс дете ще се окаже почти непосилна задача се оправдават много бързо. Да накараме бебе и куче да стоят мирни за повече от 3 секунди се оказва Мисия "Абсолютно Невъзможна".

Как се сдобихте с Арес и защо Американски стафордширски териер?

Моят приятел искаше да си вземем куче. Не беше гледал животно до този момент, но имаше огромно желание и един ден просто се прибра с първото ни куче.

Негов близък имал женска питбулка с малки, подарил му най-малкото с две големи рани на гърба - майката го захапала по някаква причина. Взех да чета активно по сайтовете и форумите за породата и ми стана интересно. Хареса ми, че са изключително любвеобилни към хората, макар и агресивни към себеподобните, весели, щури, спортисти, готови да се правят на палячовци за стопаните си.

Четейки, попаднах и на Американски стафордширски териер - официално признатата порода от Международната федерация по кинология, кучета за изложби.

Романтичната част от историята за възникването на тази порода, различна от питбулите, е интересна. До началото на XX-век куче, което не е проявявало агресия към себеподобни си, е убивано, защото се е смятало, че е ненужно и няма да послужи за целите на създаването си - тоест да се бие.

През 20-те години на XX век в един развъдник в Америка едно такова пале трябвало да бъде убито. Дъщерята на собственика обаче много си харесала кученцето и помолила баща си да й го остави.

Впоследствие се разбрало, че кучетата, които са негодни за бой, имат много други чудесни качества.
Оттам започва и практиката кучетата да се селектират по външни данни, а не само по характер, и да се отглеждат като компаньони и спортисти.

Хората все още не правят разлика между така наречените питбули, защото и Американският питбул териер е порода, която се развъжда днес по киноложки принципи, макар и не призната от Международната федерация по кинология, както и Американския стафордширски териер - моето куче.

В България много пъти са ме спирали и са ми казвали: "Ние имаме женска като вашия мъжки. Искате ли да си направим бебета?". Започвам да ги питам: "Имате ли изследвания за бруцелоза, изследване за това, изследване за онова...". И те се отказват, без дори да си говорим за развъдни правила и кинология...

Арес има много награди от изложби и сигурно има много кандидат-приятелки?

Имали сме възможности да създадем родословно поколение, но кинологията в България се е превърнала в индустрия, която не работи за развиването на породите, а за джоба на собствениците им.

Правилата за допускане до разплод и самата идея на развъждането в България не е онова, което е залегнало в смисъла на кинологията, а именно – поколението от една връзка да бъде максимално близко до стандарта на породата.

Често хората събират кучета не за да създадат идеалния представител на породата, а просто защото имат една женска и един мъжки, които си харесват и искат бебе от тях. Или защото са решили да продадат 9-10 кученца по 600 лв. Ето това не е кинология.

Обикновено резултат от тези кръстоски са стотици обяви за кученца в сайтовете, а в същото време е пълно с кучета в приютите, които приличат на някоя порода. Не смятам, че всяко куче трябва да остави поколение, само защото има родословие и оценки “отличен” от изложби.

Не мога да си представя, че Арес ще създаде поколение с друго куче и аз няма да знам дали бебетата са здрави, кой ги е осиновил, добре ли ги гледат. Даже съм на път да го кастрирам, защото поостаря и би било в негова полза.

В моя клуб са ме наричали ”расистка”, заради мнението ми, че не всяко куче трябва да оставя поколение само на база оценки и родословие. По изложбите ми се е случвало съдия да ми каже: "Оправи му задните ъгли“ – да поставя по определен начин задните му крака. Кого ще излъжа - съдията за една оценка, или генетиката? Изложбите се правят, за да се оцени едно куче доколко отговаря на породния стандарт, а това, заедно със здравния статус на кучето, са изисквания за допускане до разплод.

Е заплождайки с тези "коригирани”, кого лъжа и какъв е смисълът?

Затова, когато създадем едни кученца, които вместо да са типични представители на породата, получават "n“ на брой дефекти, се оказва, че няма смисъл от това упражнение. Все пак идеята на кинологията е да запази породата.

Трудно ли се гледат дете и куче заедно? Сигурно вече са станали приятели в играта?

Смея да твърдя, че се гледат лесно. А иначе дали са приятели - по-скоро не. Самуил е още на етапа "ако те тупна тук, ако ти дръпна ухото, ако се опитам да ти бръкна в очите - какво ще се случи?". Кучето е голямо, а и достатъчно уравновесено, затова, когато му стане досадно, просто става и се мести по-далеч или по-високо, така че детето да не може да го стигне.

Понеже съм на тема бебета, ходя на курсове за майки и деца. Една от лекциите ни завърши със слайд, който много ме впечатли. Питаше се: "Знаете ли коя е най-добрата играчка за вашето дете?" Ние, облъчени от рекламите, започнахме да даваме примери с различни марки.

Вместо това се появи снимка на дете, гушнало куче.

Затова съм убедена, че съвсем скоро те ще си станат партия, ще правят бели заедно и ще са неразделни. Все пак Сами няма още годинка.

Но ако някоя бременна се чуди дали да си вземе куче, за да растат заедно бебето и кучето, моят съвет е да изчака докато бебето порасне малко. Бебе-куче и бебе-бебе би им дошло малко в повече.

Къде и как се разхождате с Арес? Пускаш ли го без каишка?

Това ми е болна тема. Лошо е, че няма нормални площадки за разходка на кучетата, където да можеш да пуснеш животното на спокойствие, без да те е страх, че ще избяга или че ще стресне някого. Площадка в София съм виждала само в Банишора. Макар и малка, и кална, и макар че никой не изпразваше кошчетата, всички кучкари се стараехме и я чистехме. Поне можех да си пусна кучето, без да ме е страх че ще избяга - той недочува и няма как да му привлека вниманието когато забие нос в земята и тръгне по следа.

Но сега разходките са задължително на повод. Осмелявам се да го пусна само извън града, но нямам възможност да го водя всеки ден на подобни разходки.

Затова с две ръце и два крака съм за подобни площадки. Така не бихме пречили и на хората, които не харесват кучета. В момента масово кучетата се разхождат на места за игра на децата, което не е добре за никоя от двете страни.

Тези дни в района имаше две обяви за изгубени кучета - за хъски и за джак ръсел. Така и не знам дали ги намериха, но ако стопаните разполагаха с оградено място за разходка, нямаше да има загубени кучета. Собствениците и на двете кучета казаха, че както са им били пред очите, изведнъж са изчезнали. Хъскито се казваше Крум - още си спомням името му, защото е много нетипично и оригинално.

А какво мислиш за микрочиповете, които ни задължават да слагаме срещу изгубване? Вършат ли работа?

Във вида, в който са в момента в България - не. Не работят. По простата причина, че няма централизирана система, в която да може да се види това куче и този чип на кого, какво е, защо е.

Сестра ми например живее в Италия и казва, че ако там си загубиш кучето, се молиш да го намериш преди общинската служба. Ако го намерят от общината, не само, че нямаш гаранция, че ще ти върнат кучето, защото попадаш в графа "безотговорен собственик", но ще отнесеш и солена глоба, че си загубил своя любимец.

Какво трябва да знае човек преди да си вземе куче и какви са съветите ти, за да бъде гледано добре едно животно?

Трябва да знае, че това куче е живо същество и че ви ангажира за поне 10 или 15 години. Не може днес да искаш куче от дадена порода, а след това да забременееш и да решиш, че не можеш да гледаш животно заедно с дете. След това започва чудене какво да го правиш.

Когато си говоря с приятели, търсещи си куче, винаги им казвам и за ветеринарните разходи. Не може само защото шинирането на счупен крак струва 200 лв. да решиш да приспиш животното завинаги, което е по-евтино - струва само 20 лв.

"Любимите" ми случаи са на хора, които отиват да живеят в чужбина. В Англия примерно законите изискват кучето да седи под карантина доста дни преди да го допуснат до Острова, а понеже не ти се занимава, разкарваш животното като "мръсно куче" както се казва.

За разходките и начина за хранене не смея да давам препоръки. Аз храня моето куче по BARF система, други хранят животните си с гранула от 150 лв. а трети за 20 лв. - всеки си решава според възможностите. Важното е кучето ти да бъде здраво, щастливо и разходено.

Съветът ми обаче е, ако хората държат да се сдобият с куче от конкретна порода, да не купуват кученцата от зоо магазини, дори да им казват, че са с родословие.

Уважаваните и доказаните развъдници за кучета никога не биха продали свое животно там, защото се нарушава основен киноложки принцип по изискване на Международната федерация по кинология - кинологията да не бъде търговска дейност. Често се продават кучета с фалшиви родословия от хора - мошеници копират чужди бланки от интернет, които после променят за своите нужди.

Имаш породисто куче, какво мислиш за уличните кучета, които нямат порода?

Харесвам ги, опитвам се когато с както мога да помогна и на тях. Проблемът е, че е прекалено лесно да се сдобиеш и разделиш с куче. Отделно винаги е имало мода и дадена порода е била предпочитана. Пък и хората, разбиращи от всичко, нямат проблеми да правят бебета със съседското куче или с разгонената бездомна, щото мъжкият им има нужди. Съответно притокът на бездомните животни не секва - имаме почти постоянен брой бездомни кучета, въпреки усилията на различни организации.

Ако имате възможност, отидете до приюта в Богров и ги попитайте колко често попадат на хъскоподобни и питоподобни кучета. Те ще ви кажат колко лесно си личи модата в породите - в дадени години са били с черти на немски овчарки, в друга хъскоподони, чауподобни и прочие кучета.

Не разбирам хората, които изоставят кучетата си. Това е все едно да изоставиш едно дете. То не е свикнало да живее на улицата и да се пази. Може и да оцелее, все пак никой не се предава лесно, но в крайна сметка животно, родено на улицата, е една идея по-приспособено да живее в тази среда от едно домашно животно, което изведнъж се оказва изхвърлено навън.

Oще: mtel  myki pet  американски стартфордширски териер  арес  аристократи  дете  дом  домашно куче  кинология  красиви кучета  куче  куче и дете  малко дете  мтел  огняна  осанка  порода  породисто куче  самуил 


Още от PET CAFE

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

8 Bichkiiata | 19.12.201622:29

ба ли мааму откак четох и видях снимката как в Германия родителите оставили за малко бебето си на 1 година с някакъв ротвайлер и като се върнали го намерили без един крак малко не им вярвам на кучеата, но дет' се вика свят голям хора с'екви
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.07.2016, 13:33

7 julkata | 19.12.201614:12

Последната снимка е просто страхотна!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

6 паяка | 19.12.201613:50

"В Англия примерно законите изискват кучето да седи под карантина доста дни преди да го допуснат до Острова"
Това не е вярно. От Хийтроу- директно в къщи.
Карантината е задължителна за Нова Зеландия, примерно.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.04.2011, 09:54

5 Огняна Иванова | 19.12.201611:55

На този етап очаквам детето да нахапе кучето :)
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 07.06.2016, 14:34

4 MartinCho | 19.12.201610:06

Айде болните мозъци като Жоро се включиха- очаквано. Даже закъсняха със своите пророчества за разкъсани и ухапани деца от лоши баскервилски кучета
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 17.05.2012, 22:23

3 joro7 | 19.12.201603:06

Иди, че обяснявай на кучкар, че така рано или късно кучето ще нахапе детето му.
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 07.06.2016, 14:34

2 MartinCho | 18.12.201620:15

Мои приятели си изритаха кучето на село, след като им се роди детето. След като го бяха гледали 7 години... не една, не две, не три, а седем години. А иначе го раздават големи граждани на света и фенове на западните ценности. Браво на жената, че си гледа детето и кучето- можело.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 15.04.2011, 09:54

1 Огняна Иванова | 18.12.201616:52

Познавам и много отговорни развъдчици, които наистина горят за породите, които гледат и за които кинологията не е бизнест, а страст и начин на живот, както и трябва да бъде!

По-тъмната страна на проблемът изпуснахме - не контролираното домашно развъждане на кучета - там няма здравен контрол, няма порода и стандарт, няма никаква мисъл и идея в аспекта на породата.

Кученцата произведени под шапката на чистопородното развъждане и домашното размножаване са несравними и основният проблем не е в лошите практики в кинологията, защото това е малък кръг от хора и животни, където всичко се вижда в даден момент и реално никое от кучетата не стига до улицата.

Основният проблем е в масата домашно развъждани животни, липсата на контрол върху процеса и проследяването какво се случва с животните. Много от тях пълнят зоомагазините, сайтовете за обявите, някои от тях приключват на улицата, други в наилонова торба.
   

оценка

+1 -0