Иван и Рима: Родени за пътешествия | webcafe.bg
Petcafe

Иван и Рима: Родени за пътешествия

йорданка блажеваДани Блажева
25.12.2016, 12:35 (обновена 27.12.2016, 10:04)
46587979

Той е от хората, за които не само крайната цел е важна, но и насладата от пътя до нея. А какъв по-добър другар за пътешествията от компанията на любимото му куче с най-мелодичното име Рима.

В най-новата ни рубрика PET CAFE ви срещаме със стопани на всевъзможни домашни любимци - кучета, котки, зайци, птици, дори и влечуги. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучкарите, а именно върху 8 горди стопани на породисти и не толкова породисти четирикраки приятели.

По визитка Иван е дигитален предприемач с години опит в сферата на дигиталните комуникация и е-commerce. По душа обаче е номад. Обожава да пътува, да се разхожда в планината, да снима, да открива и да разширява още повече приятелския си кръг.

Той е от хората, за които не само крайната цел е важна, но и насладата от пътя до нея. А какъв по-добър другар за пътешествията от компанията на любимото му куче с най-мелодичното име Рима.

Преди точно две години, точно на Коледа Рима избягва. През това време Иван облепи буквално цяла София с обяви за изгубено куче, за да я намери... И успя. Затова го поканихме да разкаже тяхната история тук.

Как се запознахте с Рима? Как реши да я осиновиш, планирано ли беше, или се случи естествено?

Искахме куче. Попаднахме в една от фейсбук групите на снимки на малки кученца, живеещи на строеж, които си търсят дом. Вдигнахме се и отидохме.

Беше част от глутница кучета, живеещи там. В момента, в който отидохме там, тя се избута най-отпред и полегна изтощена. Беше на три месеца и изглеждаше все едно ще умре всеки момент.

После се оказа, че има толкова много бълхи, че не може да произвежда достатъчно кръв за тях и за себе си. След като я обезпаразитихме рязко се превърна в подскачаща космата топка с усмивка.

Каква е като характер?

Много нежна, понякога страхлива. Обожава тичането, родена е да тича и си личи сетерското в нея. Иначе е вятърничава и много дълбоко емоционална.

Лесно ли се гледа уж „непородисто" куче? Верен ли е митът, че породистите са по-послушни?

Лесно е. Породата не играе роля в това как ти отглеждаш кучето и на какво го научаваш. Допълнителният бонус е, че имаш куче от уникална порода, което освен това винаги е във перфектно здраве и няма нито един от проблемите, които породистите имат.

Кои са любимите ви места за разходка с Рима?

Както и да гледаме нещата, тя най-много обича планината, и то над 2000 метра надморска височина. Това й се случва достатъчно често и там тя е в стихията си (ще рече, че често я виждаш да притичва по отсрещни склонове на километри от теб)

На повод ли я водите, или я пускате да ходи спокойно?

Тя има перфектно поведение и се движи плътно до човека си. Поводът се използва в по-тежките градски ситуации с много коли и пресичане, както и на шумни, пренаселени места, които тя определено не харесва.

Разкажи ни за злополучната разходка, при която Рима избяга. Какво се случи?

Беше вечерта на Коледа, 25-ти декември. Имаше много сняг и температурите нощем падаха до -16. С нея точно се прибирахме от Велико Търново, където бяхме за Бъдни вечер с родителите ми. Щях да имам вечеря с близки приятели у дома и трябваше само да мина да взема една от първите прототипни cush.be чанти, за подарък.

В къщата, в която отивах, живееше нейното тогавашно гадже Джаз, тигров красавец с неясни породи, намерен в кофата. Двете кучета обожаваха да прекарват време заедно и често тичаха заедно по планински склонове и зад джиповете ни.

Оставих Рима в двора на Джаз и се качих за пет минути в къщата. На излизане ни посрещна само той, а нея я нямаше. Отначало не реагирахме, защото оградата там е много висока и Джаз ежедневно я тестваше за възможности.

След като се уверихме, че не се е скрила никъде, започнах да се паникьосвам. В този момент открихме нейните стъпки по едната стена и си навързахме какво се е случило.

Рима не беше избягала, а беше прескочила ужасно високата ограда, деляща я от колата ми, за да ме търси. Имаше нейни стъпки в снега около колата и след това изчезваха на някъде.

От този момент нататък ми е малко мътно, прекарах цялата нощ, обикаляйки квартала, както и пътя оттам до моя дом. Валеше сняг, температурата беше -15. Мислех си, че всеки момент ще се появи отнякъде и ще се приберем.

Колко време я нямаше?

Нямаше я девет дена. През цялото това време нощем температурите бяха между -15 и -18. Често падаше сняг. Тя имаше и предни случаи, в които е изчезвала, винаги хуквайки да ни търси. Знаех, че от Люлин до Лозенец се прибира за 3-4 часа, беше го правила. Този път я нямаше.

Как я търсихте? С обяви, приятели...?

Прекарвах всяка нощ, обикаляйки улиците, екипиран като за планина. Систематично обикалях пресечка по пресечка, заглеждах се във всяко улично куче. Видях с очите си над 10 катастрофи.

Започнах да лепя плакати с името й, номера ми и номера на чипа й. Приятели се включиха и почнахме да покриваме с плакати всички квартали по нейното евентуално трасе на прибиране, както и местата, на които беше живяла преди или просто познаваше. Постът ми във Facebook, с който я търсех, имаше хиляди споделяния.

Постоянно се обаждаха хора с всякакви сигнали. Обикалях квартали, които изобщо нямаха връзка с маршрута, който тя би поела.

Не изключвах нито един вариант, всеки квартал за който получех сигнал, биваше облепен с плакати.

По съвет на приятели принтирах специфичен плакат, който започнах да разнасям по ветеринарните клиники. Навсякъде реагираха с разбиране и казваха, че често им водят загубени кучета.

Къде я намерихте в крайна сметка?

На 3-ти януари ми звънна приятел, че може би я е видял в Борисовата градина. Прекарах един час да обикалям парка по неговия сигнал, докато накрая намерих кучето, което го беше объркало.

Точно вдигах телефона си, за да му звънна, когато ми се обади друга приятелка. Нейни познати я бяха потърсили, видели поста ми на нейната стена. Бяха видели Рима в парк Боримечката.

Засилих се веднага натам, намерих хората. Описаха ми я реалистично, това ми беше първата следа, която някак си звучеше истинска.

Казаха, че се е пазела от хора и като са пробвали да се приближат, е духнала. Изглеждала много мършава и мръсна. Започнах да разлепям плакати в парка и в този момент ми звънна телефона.

Вдигнах и чух „Римааа, Римааа, Мая спри я бе!". Обаждаха се от кучешката градинка за CCS и бяха сто процента сигурни, че е тя. Не успяха да я привлекат обаче.

Настроението ми се повдигна, това беше парк, в който тя е извеждана много като малка - значи се прибираше. Докато пътувах натам ми звъннаха хора от няколко улички по-нагоре, че са я видели.

Там беше наша бивша квартира. Обръщах колата и телефона ми звънна пак - денонощният магазин до входа ми на бул. "Черни връх." Тръгнах нагоре, мислейки, че тя ще ме чака около нас.

Точно пристигах и ми звъннаха, че са я видели около Четвърто районно или така познатият на нея Betahaus. Ръцете ми вече трепереха, знаех какво прави и знаех къде ще я намеря.

Телефонът ми не спираше да звъни, Лозенец беше покрит с плакати и хората реагираха. Тя имаше още един дом, който щеше да провери на "Граф Игнатиев."

Тръгнах натам, сетих се че имам приятелка, която в момента работеше там. Докато вдигна телефона, за да й кажа да се оглежда, тя ми каза, че кучето току-що се е появило при нея и вече ме чака.

Беше мръсна, отслабнала и толкова щастлива, че ме вижда, че даже не успяваше да издаде звук. Прибрахме се, изкъпах я и за пръв път от Коледа насам заспах спокойно с нея до мен.

Какви мерки взимате сега, за да не избяга?

Не й даваме повод да си мисли, че я изоставяме. Тя не бяга, а всъщност тръгва да ни търси. Няма нужда от технологии, само повече внимание.

Коя е любимата храна на Рима, с която я глезиш, когато е заслужила?

Една награда, която често получава, е свинско краче, опечено на лагерният огън. Това и е занимавка за цяла вечер и е хем игра, хем храна.

Част от хората смятат, че деца и домашни любимци не могат да се гледат заедно? Какво е твоето мнение?

Кучетата ни учат на любов и искреност, мисля че това е много хубаво за едно дете. Като добавим самия процес за обучение на едно куче и отговорностите, които идват с него, бих заключил, че е задължително всяко дете да има куче.

За или против подаряването на домашни любимци като коледни подаръци?

Категорично против. Човек сам трябва да избере своето куче.

Кои са грешките, които според теб собствениците най-често допускат при избора на домашен любимец?

Много често виждам кучета, които са избрани по естетични причини, без изобщо да се вземе под внимание спецификата на гледането им. После има разочарование, което води до нещастно куче.

Също много хора биват пленени от чара на Джак Ръселите и после откриват, че не могат да се справят с безкрайната енергия на това малко куче. Накратко - избери си кучето по това какво ще правиш с него, а не как изглежда.

А грешките при грижата?

Срещам много двойки куче-стопанин, при които не виждам да се е случило каквото и да е структурирано обучение.

Кучето си прави каквото си иска, стопанинът се ядосва и вика, кучето се чуди защо той вика. Май се оказва, че много хора си мислят, че кучетата израстват научени и не трябва да им отделяш време с такава цел.

Колко животни имате общо вкъщи и как се погаждат те?

Рима израсна с котката ми Магдалена, която беше на 5 години, когато кучето се появи. Отначало беше доста конфликтно, но с времето нещата се наредиха.

Котката си биеше кучето, караше му се и го строяваше. То се беше научило как стоят нещата и се съобразяваше кротичко. Като станеше студено, котката се свиваше в кучето на топло, а то замръзваше за да не я ядоса.

Съжалявал ли си някога, че гледаш куче?

Не. Това същество ми е дало толкова много радост, че ми е трудно да й се ядосам даже.

Oще: mtel  myki pet  petcafe  дигитален преприемач  домашни любимци  кучета  кучкари  планина  рима  стопани 


Още от PET CAFE

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.