Иван и Дара - една история с щастлив край | webcafe.bg
Petcafe

Иван и Дара - една история с щастлив край

йорданка блажеваДани Блажева
05.12.2016, 17:28 (обновена 07.12.2016, 11:33)
Иван и Дара

Преди 6 месеца Иван вижда Дара в едно село, вързана на синджир в двор.

Те са навсякъде около нас, но често остават незабелязани - стар пинчер, изхвърлен на улицата, защото вече е болен и ще мре, тригодишен голдън, изритан, защото „имаме дете и не можем да се грижим и за него... а има и толкова много косми. С малко дете сме все пак". Да продължавам ли?

За съжаление, най-активните защитници на бездомните животни не могат да се погрижат за всички изоставени четирикраки несретници. Спасението им е в ръцете на всички нас. Иван е от тези, избрали да отворят дома си за нов приятел на четири крака - Дара.

Запознах се с тях на полянката пред ритуалната зала в „Хиподрума". Дара бързо изприпка до нас и внимателно и с уважение ни приближи, стараейки се да не уплаши малкия ми четирикрак приятел. По принцип имам резерви към по-големите кучета, но от Дара лъхаше такова спокойствие и доброта, че не се сдържах и я погалих.

А каква е тяхната история?

Преди 6 месеца Иван вижда Дара в едно село, вързана на синджир в двор. По времето, през което е там, малката е видимо недохранена и затова той успява да убеди децата в семейството, които я хранят само с филия-две хляб, да я осинови. Слава богу, дечицата бързо се съгласяват и така щастливата история на Дара започва.

За момента Дара изпитва неприязън към нашийниците, затова Иван я пуска да ходи сама. Не се притеснява, защото тя е адски добра и послушна. Случвало се е други кучета да я наобиколят, за да се борят с нея, а тя кротко ляга на земята избягвайки конфликта. Докато отпива от сутрешното си кафе, Иван споделя, че вече се опитва да я учи да ходи на повод, защото иска да я води спокойно на по-дълги разходки.

Като малък често е прибирал всякакви животни вкъщи - болни котки или ранени кучета, често по-големи от самия него. Майка му невинаги приемала гледката на бездомно куче с възторг, но пък откликвала на молбите му и заедно са помогнали на много косматковци. Подчертава, че досега не е хапан от куче.

Винаги е гледал женски кучета, без това да му е било самоцел. Просто така се случвало. Всяко от тях обаче си имало свой собствен характер и нрав. Дара например е много послушна и се старае да угажда, но ако й се скара повече от нужното често започва да му се сърди като му обръща гръб или се прави на разсеяна.

Като типични кучкари стигнахме неминуемо и до темата за храната. Той сподели, че й готви редовно. Хем по-вкусно за нея, хем по-евтино. Разбира се, не минава и без порция гранули и витамини, за да е сигурен, че приема всички нужни вещества и се развива добре. Все пак, Дара е едва на 8 месеца и още ще расте.

За съжаление, времето ни притисна и се наложи да си вземем довиждане, защото и двамата рискувахме да закъснеем за дневните задачи.

Обаче аз си тръгнах доволна и щастлива, защото Иван и Дара бяха поредното доказателство, че добри хора има. Добри хора, които закрилят четирикраки щастливци като Дара - непородисти кучета, които заслужават любов не по-малко от тези с родословие.

Oще: дара  домашни любимци  кучета  хиподрума 


Още от PET CAFE

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.