Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не сме безгрешни, но сме истински: Чалга съдийство в чалга футбол

Шефът на съдиите Петър Петров си послужи с чалга цитат, за да обясни защо подчинените му свиреха толкова отвратително цяла есен
Шефът на съдиите Петър Петров си послужи с чалга цитат, за да обясни защо подчинените му свиреха толкова отвратително цяла есен

Какво се случи с българските съдии тази есен?

Те правят най-слабия си сезон от незапомнени времена насам и всяка седмица опропастяваха един куп мачове. Кръг след кръг съдийските излагации включваха голове с ръце, измислени дузпи, проспани червени картони и сгрешени ситуации на метри от някой от реферите.

Причините за съдийското фиаско не са неизвестни, за тях си се говори открито от най-високопоставените личности в българския футбол.

Обяснението на шефовете общо взето звучи така: някои съдии толкова си могат, други са поръчкови, а трети са брутално наплашени.

Никак добра услуга не им прави шефът на съдийската комисия Петър Петров, тръгнал по пътя на безкрайните извинения и оправдания. След като най-официално се извини на ЦСКА-София за съдийски грешки, останалите го подсетиха, че не само „червените" са ощетени и той добави извинения към почти цялата Първа лига, споменавайки Лудогорец, Етър, Ботев, Черно море и Верея.

Послужи си и с печално подходящия чалга цитат „Не сме безгрешни, но сме истински".

„Грешките са част от играта. Станислав Тодоров, Георги Кабаков и другите съдии се чувстват така, както Ивелин Попов, когато пропусна дузпа срещу Малта преди три години. Момчетата не са безсрамници, те са личности, характери. Ние сме хора, като всички вас. Не може да бъдат смачкани, бъдете малко по-снизходителни. Това е бъдещето на съдийството у нас", примоли се Петров.

Естествено, такива молитви за снизходителност и цитирането на Азис само наливат масло в огъня. Защото българското съдийство в момента убива и малкото смислени мачове в родния футбол, а компетентността на ръководните органи стига само дотам да отчетат скандалните факти за натиск и изпълняване на поръчки.

В едно от редките си изявления по темата, президентът на БФС Борислав Михайлов тези дни някак небрежно разясни: "Трима или четирима души натискат футболните съдии в България. Всички ги знаем кои са. Държавата трябва да се справи с тях, защото има механизми, с които да го направи. Лично тези хора натискат реферите. Освен това го правят чрез подставени лица, на които аз викам съдийски мениджъри. Търсим помощ от държавата, за да спрат да правят подобни неща".

Вицепрезидентът на БФС Атанас Фурнаджиев продължи темата: „Пак се прилагат стари методи - всеки се опитва да влияе на съдиите. Някои хора не са забравили това, което са правили преди години. Който се интересува от футбол, знае имената".

Вчера министърът на младежта и спорта Красен Кралев беше на награждаването на съдия на годината и също толкова небрежно подхвърли: „Искам да благодаря на всички тези съдии, които бяха незабележими по време на срещите си. Искам да благодаря и на тези, които взеха правилните решения в спорните ситуации. Благодаря и на тези, които сгрешиха, но имаха мъжеството да си признаят грешките. На тези, които грешаха и изпълняваха поръчки, няма да благодаря".

Няма скрито-покрито. Съдиите са натискани или корумпирани, виновниците се знаят, това продължава с години. Позволяват го в БФС, в Министерството, позволяват го и самите съдии, и техният шеф Петър Петров, и техният височаещ наблюдател Марк Бата. Тези хора не са от вчера на своите постове: какво изобщо правят там, щом се задоволяват само да регистрират проблемите?

Като резултат наблюдаваме такива излагации на мачове като ЦСКА-София - Лудогорец. Ловешкото ръководство на „червените" надава вой срещу съдийството след почти всеки мач, независимо дали има основания, или не. Това си е открита форма на натиск, оставена без последствия.

Затова Георги Кабаков изсвири със страх доста трудния мач с Лудогорец за Купата на България, а и самите футболисти никак не го улесниха с просташкото си и мръснишко поведение. Имаше блъснато дете на пистата, размяна на шамари, хващане за гушата, среден пръст към страничния съдия. И докато някои ситуации бяха доста тънки, за част от грешките си Кабаков няма оправдание, например за спестения червен картон на Барт.

Естествено, не само от ЦСКА са се качили на главата на съдиите. Латиноамериканците от Лудогорец отдавна си правят каквото искат у нас, и знаят, че наказания няма да има. А какво да кажем за друг от четвъртфиналите за Купата между Етър и Славия? Там добре че съдията поне уцели да свирне вярно първия и последния съдийски сигнал, защото в останалото време се орезили напълно и осигури победата на „белите".

Други безобразни грешки можем да изброяваме до утре (Яблонски от Левски вкара с ръка на метри от поспаливия съдия зад вратата), но няма смисъл.

Лошото е, че на „Армията" Кабаков грешеше не защото не виждаше какво се случва, а това важи и за доста други срещи, решени от съдийството.

Засега обаче не се забелязва човек в българския футбол, който реално да иска да промени ситуацията и причината е проста. Съдиите са удобни именно такива: наплашени, унизени, податливи. Удобни са и на тези, които уж не спират да роптаят срещу тях. Затова такива съдии биват избирани, отглеждани, оформяни и даже накрая награждавани.

Да, вчера българските рефери си раздадоха наградите за съдия на годината. А избраният за номер 1 Станислав Тодоров обяви колко е впечатлен от съдийството на ЦСКА - Лудогорец и колко добре се е справила с мача цялата съдийска бригада на Георги Кабаков.

 

Най-четените