Обикновена сряда вечер на Острова. Мач за Купата на лигата, в който втородивизионен отбор среща елитен клуб, в случая и носител на трофея от миналия сезон.
Двубоят се превръща в празник за целия град. Все пак, в Бристъл пристигаше не кой да е, а Манчестър Юнайтед с Жозе Моуриньо начело.
Португалецът бе направил цели 10 промени в състава, който победи УБА с 2:1 през уикенда – нищо необичайно за турнирен мач. Единственият, който запази мястото си, бе Маркъс Рашфорд.
И, все пак, титулярната 11-орка на „червените дяволи“ изглеждаше далеч от съставена предимно от резерви.
Златан Ибрахимович започна като титуляр за първи път, след като се завърна от контузията си в коляното, получена през април. Освен Рашфорд, около него действаше и Антони Марсиал.
Пол Погба отново зае мястото си в полузащитата, след като изтърпя наказанието си за червения картон срещу Арсенал. Там бяха още много хваленият талант от школата Скот Мактоминей и незнайно как все още имащият място в Юнайтед Дейли Блинд.
Защитната четворка пред Серхио Ромеро пък се оформяше от вече очевидно безполезните Матео Дармиан и Люк Шоу по фланговете, а в центъра действаха Маркос Рохо и новопривлеченият срещу 35 млн. евро от Бенфика Виктор Линдельоф.
Впоследствие на терена се появиха и Хенрик Мхитарян, и Ромелу Лукаку.
Никак нелош състав, нали?
Не и за Бристъл. Третият в Чемпиъншип нямаше намерение да се даде без бой пред далеч по-именития си съперник и взе пореден елитен скалп в турнира, след като преди това отстрани Уотфорд, Стоук и Кристъл Палас.
Направи го в стила на Юнайтед – с гол в добавеното време. И нека Жозе има доблестта да не го нарича „късмет“, защото следващият път, в който „червените дяволи“ стигнат до късен успех, няма да има правото да го отдаде на „желанието за победа“ на своите момчета.
Истината е, че едно от най-сериозните качества на Моуриньо е умението да мотивира играчите си. И точно в това се провали в сряда вечер.
Устремилият се към рекорден пети трофей в надпреварата португалец не успя да убеди многомилионната си селекция, че абсолютно всеки един мач е важен и купата не се дава по право, а трябва да си я спечелиш.
Срамен е не толкова фактът, че Юнайтед отпада от втородивизионен отбор, а начинът, по който гостите играха.
„Имахме достатъчно сила в краката дори и за продължения“, каза Моуриньо след мача. Да, видя се и от поведението на Серхио Ромеро, който се опита да бави времето при 1:1.
Именно това поведение не се харесва на феновете – задоволяването с минимален успех, независимо от съперника. Гладът за по-голяма победа го няма, желанието сам да си свършиш работата, а не да чакаш последния съдийски сигнал, за да вдигнеш победоносно ръце във въздуха, също се изпариха отдавна.
Това беше духът на Юнайтед при сър Алекс Фъргюсън и нещото, което най-осезателно липсва на отбора в момента.
Затова и Юнайтед отпадна от турнира. Затова и е на цели 11 точки от сигурния шампион във Висшата лига този сезон – Манчестър Сити. Затова и едва ли ще стигне далеч в Шампионската лига.
И така, единственият турнир, който реално има шансове да спечели Моуриньо, остава ФА Къп. Именно след неговото спечелване обаче Луис ван Гаал беше изгонен.
На „Олд Трафорд“ няма място за посредственост и пета поредна година без титла би трябвало да дойде в повече не само на феновете, но и на ръководството.
От Жозе Моуриньо се очакват резултати и е време португалецът да започне да бъде третиран не с някакъв митичен ореол, а като човек, нает да свърши дадена работа.
Постоянните смени на треньора никога не са добри и водят до нестабилност в отбора. Но бездействието може да предизвика дори по-голяма криза в клуба.
А, къде на шега, къде наистина, загубата в един мач от Бристъл поне предотврати две поредни унижения срещу Манчестър Сити на полуфиналите.
