Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А на бай Меси дисагите са пълни

Никой не каза, че отборчето му е без бъдеще... Снимка: Getty Images
Никой не каза, че отборчето му е без бъдеще...

Това бе един обикновен уикенд. Футбол, футбол, футбол - до втръсване. Но ако обичаш играта, както се гордеят милиарди по света, това са свещени дни. Ако си футболен фен от България - свещено-забавни с лек примес на погнуса.

Всичко започна в петък, когато няколко хиляди (не цялата публика на „Герена") мощно и вдъхновено псуваше едно от малкото зачими неща, които футболът ни е създал за поне 3 десетилетия. Наричан „кюрд" (това така и остава необяснимо), както и с традиционното за стадионите ни наименование с първа буква „п" и нататък нещо подобно на „Еверест", Христо Стоичков вероятно разбра окончателно къде е.

Той е в родината си. Сред някакви странни люде, които го псуват като каруцари, защото е играл за големия им съперник и им е вкарвал 4 гола. Реално - нищо значимо за българския манталитет, защото по същия начин на „Армията" ругаят Наско Сираков, например, а и по цял свят се случва.

С малката разлика, че няма стадион във Франция, на който да напсуват Зидан или Платини. Независимо за кого са играли. Не е ясно дали в Аржентина първо ще удушат или ще обесят онзи фен на Ривър Плейт, който си позволи да обиди Марадона, макар че е луд привърженик на  врага Бока и не го крие.

Стоичков за България е от този калибър.

А не по-малко конфузни и срамни бяха плакатите за Гунди, с които левскарите дразнеха Стоичков. Защо? Какво общо имат двамата и кой оспорва това, че са големи и вечни? Защо трябва да ги противопоставяме, като че ли имаме 50-60 като тях и бълваме нови всяка година? И защо, по дяволите, постоянно пипаме паметта на Георги Аспарухов за щяло и нещяло?

Та докато се чудиш на акъла на тия, които сигурно и не видяха какъв чудесен мач се изигра на терена пред очите им, идва шоуто след срещата. Един запъхтян и разлютен Тодор Батков сервира поредните си глупости. Сред тях нарече и шампиона на България „отборче без бъдеще...".

Почвайте да залагате, че Лудогорец ще е първи поне още 2 години поред. Бай ти Батков каже ли нещо такова за някой отбор, на онези им тръгва като по вода. БАТЕ бяха „заводски тим", а Сараево - „квартален отбор, дошъл с рейс". „Тези ли ще бият Левски?", изпъчи се тогава бай... Тошо. Думата му пази от уроки. Където плюе, всичко процъфтява.

Разград отвърна с декларация. Нарекоха го бай, ама един по-известен и народен любимец. В отговор, който подобава на цялото ниво на този футболно-чалга-издържан уикенд, Лудогорец извести, че на „бай Ганьо дисагите му са празни". Декларацията в официалния сайт на клуба направо удари в земята показанията на Димитър Пенев пред кюстендилската полиция след случай с битите играчи преди бая години. Шедьовър!

Шоу с лек мирис на обор и запръжка. А хубавият мач? На кой му пука, като стана такъв сеир с монолози и декларации.

В събота двама класици, достойни да получат прякорите Черната и Русата Златки на футбола, разсмяха феновете и оцветиха с халтурни отенъци друг интересен на хартия мач. Георги Петков и Иван Бандаловски, които сигурно изнервят дори флегматичен психиатър на силни успокоителни, направиха циркове безкрай. Държаха се като гамени от 8-и клас в голямо междучасие на мача Славия - ЦСКА.

Въпреки победата Стойчо Младенов се оплака, че май времето било лошо (казано съвсем напосоки, защото кой ще ти слуша докрай неговите монолози), а Венци Стефанов... Ами той сигурно изобщо не бе гледал мача. Той не беше и за гледане, за разлика от истинското дерби предния ден.

И така, хахо-хихи, си минаха петък и събота в родния футбол. А ония будали около нас друг футбол зяпат.

Само в съботните 6 мача от Висшата лига на  Англия се изсипаха 25 гола, ей така - да е интересно на ония, дето си шарят по 30-40 паунда за билети, та си купуват и фланелки и бири.

В неделя бай ти Меси и бай ти Роналдо извисиха ръст в дуел, в който остана само да надянат ръкавиците и да се почнат на един импровизиран ринг в центъра на терена. Страхотно зрелище, особено на фона на този път не толкова яркия мач Барса - Реал. Цял свят го е гледал, а след него Тито Вилянова не каза за колегата си (който му бръкна в окото неотдавна), че е бай Ганьо или „отборчето му е без бъдеще".

Странно - тия хора не четат ли преса и не следят ли родните сайтове за футбол?

Това е то. На онзи малък и невзрачен тип Меси, дето понякога си бърка в носа на терена и не му пука, че е рошав, дисагите са му пълни.  На мургавия гъзар, който е не по-малък играч от него - също. Сложени на кантара с ганьовите дисаги и двете Златки с бутонки, вие кого искате да гледате?

Но, млъкни сърце.  Нашето си е най-хубаво. Родно и мило. Да идва Вальо Михов с новата оферта за ТВ договор, че иначе ще се измъчим с тия Меси и Роналдо.

 

Най-четените