Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българите със звездни мачове преди Стоичков и Бербатов

Българите със звездни мачове преди Стоичков и Бербатов: От Гунди до Стенли...
Гунди изпраща Симолията с екипа на ЦСКА

Първият голям мач в чест на български футболист се играе на 1 ноември 1961 г. Същия ден ЦСКА излиза срещу съветските си побратими по военна линия СКА (Ростов на Дон). Повод е краят на състезателната кариера на една от най-големите фигури на „армейския“ тим за всички времена Манол Манолов-Симолията. Вече на 38 години, легендарният защитник ще изнесе последното си участие. Малцина знаят, че в титулярния състав на ЦСКА излиза и „синята“ икона Георги Аспарухов-Гунди. По онова време той е войник, служи в спортната рота и тренира с „армейците“. Препълнените трибуни избухват в овации, когато Симолията извежда за последен път отбора си с капитанската лента. ЦСКА печели мача с 3:1, а малко по-късно възниква въпросът дали Гунди трябва да остане в състава. Треньорът Крум Милев обаче преценява, че не му е нужен…
Прощалният мач на Петко Петков с Берое

За Берое знаменитият голмайстор Петко Петков е номер едно за всички времена. Но след повече от 300 мача със зелено-белия екип и над 200 вкарани гола, в началото на 1981 г. нападателят е трансфериран в Аустрия (Виена) и става първият български професионалист на Запад. Прощалният му мач с Берое остава в историята с това, че австрийците пристигат в Стара Загора да го вземат и играят срещу местния тим. 25 000 запалянковци се натъпкват по трибуните на стадион „Локомотив”. въпреки снежния ад, който се стоварва над града. А Петков е награден с лавров венец от другия голям голмайстор в историята на Берое – Петър Жеков.
Чико завещава екипа си на Георги Славков

За разлика от софийските отбори, които рядко почитат героите си с бенефисен мач, тези от Пловдив държат на най-големите си звезди. А когато става въпрос за Динко Дерменджиев-Чико, играл почти две десетилетия с екипа на Ботев, нещата вече стават съвсем специални. Само в шампионата на „А” група този забележителен нападател има 447 мача и 197 гола, плюс шампионската титла от 1967 г., спечелена в години, в които трофеят съвсем рядко напуска София. Чико играе за Ботев чак до 37-годишна възраст, когато му е организиран прощален мач срещу националния отбор на България. Над 30 000 зрители напълват до дупка стадион „Христо Ботев” на 5 август 1978 г., за да се простят с големия си любимец. Преди мача Чико завещава фанелката си на друга голяма фигура в историята на Ботев – обещаващия талант Георги Славков.
Оверат идва с такси за изпращането на Бонев

За легендата Христо Бонев е организиран най-специалният прощален мач от всички подобни преди 10 ноември. Идеята е на футболния коментатор Гено Бахчевански. За първи път у нас пристигат едни от най-големите величия на световния футбол – капитанът на световните шампиони от Англия Боби Мур, германецът Волфганг Оверат, златен медалист от мондиала през 1974 г., великият съветски вратар Лев Яшин, прочутият унгарец Ференц Бене… Треньори на световния отбор са най-големият югославски футболист за всички времена Райко Митич и румънецът Щефан Ковач, водил европейския шампион Аякс с „тоталния футбол” от началото на 70-те. Всичките 45 000 места на стадион „Девети септември” са пълни до едно въпреки неособено евтините билети. Германецът Оверат държи организаторите в шах до последно, след като самолетът му закъснява. С такси от София той пристига в последния момент, нахлузва екипа и излиза да поздрави Бонев заедно с всички останали.
42 000 зрители идват за Балъков в Щутгарт

На 30 май 2003 г. Щутгарт изпраща подобаващо един от най-големите играчи в историята си – българина Красимир Балъков. Над 42 000 зрители идват на стадион „Готлиб Даймлер”, за да гледат двубоя между звездите на Щутгарт и приятелите на магическия халф. Сред участниците в двубоя са такива асове на футбола като Бебето, Дунга, Юрген Клинсман, Андреас Кьопке, Роберт Просинечки, Франц Волфард, Томас Бертолд, плюс куп българки герои от САЩ `94, начело с капитана Боби Михайлов. На трибуните е и президентът на България Георги Първанов, който получава като подарък екип на Щутгарт с надпис „Parvanov” на гърба. За съдия на мача пък е поканен Маркус Мерк – един от малкото рефери, показвали червен картон на Балъков.
Ицо вкарва два гола в бенефиса си

На 30 май 2004 г. последния си мач изиграва и най-успелият български футболист за всички времена – Христо Стоичков. 50 000 зрители изпращат Камата на стадион „Камп Ноу” в мач между отбора на Барселона от първата половина на 90-те години и сборен отбор от звезди. Стоичков вкарва два гола за каталунския тим за победата с 2:1, а за сборния състав е точен хърватинът Давор Шукер. Неговият отбор, в който са още ред бивши негови съиграчи като вратаря Бускетс, Салинас, Бегиристайн, Амор, Хаджи и др., се води от треньора Йохан Кройф. На отсрещната скамейка са Боби Робсън и Димитър Пенев, а в техния състав са футболисти, играли със Стоичков в Парма и националния отбор на България. Тримата президенти на България Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов идват да уважат Стоичков. Приходите от двубоя, които далеч не са малки, отиват да подпомагане на болници в България и Румъния.
Прощаване с Ивайло Йорданов на „Алваладе”

Ивайло Йорданов записва името си в историята на Спортинг (Лисабон) с шампионската титла на Португалия през 2000 г., както и с националната купа, спечелена с 2:0 във финала срещу Маритимо с двата негови гола. По договор Спортинг се ангажира да му организира прощален мач, само че това дълго време не се случва. Парадоксално се стига до съдебно дело, заведено от българина, и в крайна сметка този мач се провежда на 6 май 2010 г. Цели 20 000 почитатели на Спортинг пристигат на стадион „Жозе Алваладе”, за да видят за последен път любимеца си по екип. В двубоя между легендите на клуба и приятелите на Ивайло участват знаменитости като вратаря Витор Баия, Фернандо Коуто, Педро Паулета, Найбет, Осеано и др. От българска страна присъства само Христо Стоичков, въпреки че са поканени и други съотборници на Йорданов от САЩ `94.
Каузата на Стилиян Петров

Най-посетеният бенефисен мач засега принадлежи на Стилиян Петров. През септември 2013 г. над 60 000 привърженици на Селтик идват на благотворителния двубой, организиран от българския футболист, който вече се е справил с левкемията. За каузата за борба с това тежко заболяване той организира футболната среща между отборите Селтик XI и Стилиян Петров XI. Още при появата му публиката започва да пее "You`ll never walk alone". В 19-ата минута двубоят е прекъснат, а целият стадион става на крака, за да подкрепи Стенли. Мачът завършва с победа за неговия състав с 5:3, като два от головете са на Димитър Бербатов и един на Мартин Петров. В мача играят звезди като Робер Пирес, Хенрик Ларсон, Шей Гивън, Джон Тери и цял куп бивши съиграчи на Стилиян от България. На треньорските скамейки пък са Кени Далглиш и Мартин О`Нийл.

Със снощното си шоу Димитър Бербатов влезе в списъка на малцината големи български футболисти, имали честта да организират такъв мач.

Да ти дойдат на крака толкова много световни звезди, да получиш уважението на цяла България – за това трябва наистина да си бил много голям. Не само на терена, а и извън него…

Всъщност запитвали ли сте се колко наши играчи, преди последните двама – Бербатов и Стоичков, са били удостоявани с подобна чест? Списъкът съвсем не е дълъг, напротив.

Велики футболисти като Димитър Якимов, Петър Жеков, Димитър Пенев, Павел Панов, Наско Сираков и кои ли още не, така и не бяха подобаващо изпратени в края на кариерите им. Най-много да получат по един букет в последния им мач и толкова.

Не бяха почетени и по-късно, какъвто беше случаят със Стоичков. А най-големият талант и любимец на синята публика Георги Соколов навремето се оплакваше, че от Левски не са се сетили дори една картичка да му пратят по пощата по случай 50-ата му годишнина…

Очевидно трябва да си много, много специален, за да бъдеш удостоен с подобна чест.

Вижте в галерията останалите български звезди, за които бяха организирани подобни мачове преди тези на Бербатов и Стоичков.

 

Най-четените