Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Понякога Гуардиола е прекалено умен и за самия себе си

Голът на Рууни падна именно след атака през зоната, която трябваше да охранява Сане. Снимка: Getty Images
Голът на Рууни падна именно след атака през зоната, която трябваше да охранява Сане.

Горе-долу по това време миналата година Манчестър Сити влезе във впечатляваща серия от 10 поредни победи. От средата на август до края на септември "гражданите" газеха всичко по пътя си, отбелязвайки 30 гола - средно по три на мач. В Шампионската лига Сити разгроми Стяуа с 5:0 като гост, след което в първия си мач в групите се поздрави с 4:0 над Мьонхенгладбах.

Манчестър Юнайтед си изпати на "Олд Трафорд" в първото за сезона градско дерби, а още 4-5 съперника усетиха мощта на тима на Гуардиола.

Сити не само громеше, но демонстрираше страхотен футбол и мнозина прибързано го обявиха за сигурен шампиони в Англия и за отбор, който може да е фактор в Европа.

Но след 3:3 в Глазгоу срещу Селтик, нещо заскърца в машината на Пеп. Кампанията завърши с трето място във Висшата лига - на 15 точки зад шампионите от Челси и отпадане на осминафиналите от Монако в Шампионската лига. Постижение далеч по-невзрачно от разпрострелите се фантазии на феновете, които прехвърлиха големите си очаквания за новия сезон.

Но за разлика от 2016-а по това време, сега оптимизмът не е толкова голям. С 220 млн. паунда за лятна селекция, повече от половината от които за защитници, в понеделник срещу Евертън Гуардиола пусна ляво крило като атакуващ бек.

Данило остана на резервната скамейка, а Лерой Сане бе натоварен с нетипична за него роля.

Голът на "карамелите" падна след страхотна атака именно от тази зона преди асистенцията към Рууни и експериментът на Пеп спокойно може да се заклейми като неуспешен.

За пореден път остана впечатлението, че в опита си да бъде твърде умен и изкусен тактик, каталунецът не само че не помага на отбора, а точно обратното.

Изискванията му сякаш остават неразбрани от футболистите, което от своя страна води до други проблеми.

И срещу Евертън имаше много положения за домакините, както в много други двубои през миналата кампания, които не бяха спечелени, но те или бяха пропилявани нахалост с прекален риск, или пък имаше прекалено суетене, което даваше време на съперника да отбие опасността.

Без съмнение съставът на Гуардиола притежава огромна атакуваща сила, но липсата на баланс в тима пречи тя да е максимално ефективна.

И докато Пеп не открие този баланс, нещата няма да се получат.

От неясната концепция в защита до спорната полза на партньорството между Агуеро и Жезус във вида, който видяхме срещу Евертън. Да не говорим, че силата на Де Бройне е най-вече в офанзивен план, а в понеделник вечерта бе дръпнат твърде назад.

Невероятно е, че изминаха два кръга, а светило като Гуардиола изглежда сякаш си няма понятие какъв е оптималният му състав.

А не е като да няма избор. Срещу Евертън на пейката му бяха играчи като Бернардо Силва, Рахийм Стърлинг, Яя Туре и Данило. В стартовият състав пък бек беше Сане - като бек крило...

 

Най-четените