Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Злочестата съдба на малките от Левски

Очевидно грешката не е в младите играчи. А в тези над тях.
Очевидно грешката не е в младите играчи. А в тези над тях.

Преди две години и половина току-що назначеният директор на юношеската школа в Левски Даниел Боримиров начерта грандиозен план за нейното развитие. Щеше да се работи по примера на Барселона, Байерн и Аякс.

„С дела, а не с думи, както е казал Апостола”, пак според Боримиров.

За младите се планираше да бъдат „изграждани в три фази”. Афишираха философия да се играе нападателно, или с преса, ако отборът губи топката. Въобще, от „Герена” трябваше да произлязат някакви български Месита и Шавита, досущ като онези на „Ноу Камп”.

Без майтап, но по едно време наистина изглеждаше, че Боримиров май не е говорил празни приказки. Вечерта на 8 август 2015 г. Левски пусна срещу Лудогорец в Разград цели седем юноши от школата си. Като титуляри почнаха Божидар Краев, Деян Иванов, Мики Орачев и Борислав Цонев. По-късно в игра влязоха Радослав Цонев, Илия Димитров и Георги Янев. Левски загуби с 0:2. Но не си даде кожата без бой, а и съдията помогна доста грубичко на онези отсреща. И най-важното беше, че отборът показа дух и се хареса на хората. Затова началникът Гонзо и треньорът Стойчо Стоев се удариха в гърдите, че дават път на младежта.

Наистина, това бяха все обещаващи млади таланти. За тях беше анонсирано, че ще се налагат в първия отбор. Къде обаче са те сега?

Само Краев играе като титуляр в Левски. На „Герена” е и Деян Иванов, който преживя ред кошмарни контузии. Влачи се по операции у нас и в чужбина, и още се възстановява. На практика не го броят в състава.

Близнаците Цоневи си събраха багажа още преди началото на сезона. Борислав се заби в провинциалния Берое. А брат му отиде в третото ниво на италианския футбол „Лега Про” да играе за Лече. Същата дивизия се оказа истинска гробница за друг сочен като изумителен талант левскар Антонио Вутов, който тези дни се прибра обратно от Италия в България. За да играе най-вероятно за седмия в Първа лига Ботев (Пд).

Орачев, Димитров и Янев имаха злочестата съдба да чуят по-рано тази седмица, че са отписани от плановете на треньора на сините Елин Топузаков. Първите двама ще ритат напролет в Локомотив (Сф), посредствено играещ отбор в още по-посредствената Втора лига. Колкото да си останат в София, и да взимат някакви пари. По-рано същото се случи и с друг младок от техните набори Владислав Мисяк. В тази лига отива и Янев, само че да носи екипа на Спартак (Плевен).

Друго момче, на име Георги Йомов, направо си беше изпъдено от Левски. А за да премине в Славия, на бащата на Йомов му се наложи да извади 37 000 лева от джоба си. Днес този 19-годишен юнак е един от най-перспективните играчи в България, и играе на дефицитния пост офанзивен халф. А освен всичко друго е генетично свързан с Левски като внук на легендарния левскар Тодор Барзов.

И какво излиза? Цяло едно поколение се оказва негодно да носи синия екип.

Да не стават, да не стават… Колко пък да не стават? Но някой в Левски е преценил, че за отбора стават разни типове със съмнителна репутация като Хеан Деса.

Това е перуанският футболист с най-високата заплата на „Герена” от 16 000 евро.

Още когато трансферът му беше обявен през лятото, елементарна проверка през интернет в медиите в Лима показа следното: „сините” привличат пияница и женкар, който на всичкото отгоре е съден за домашно насилие.

„Чудесно! Това ще бъде новият Гара Дембеле”, възкликнаха в клубния офис на „Тодорини кукли”. Само че този не игра нищо. Но взе колкото пари имаше да взима и забягна в Перу. При новата си любовница, както съобщиха жълтите издания в Лима. А на „Герена” пиха една студена вода.

Направо не е за вярване как е възможно с лека ръка в Левски да се лишават от собствените си кадри, вместо да ги развиват и да държат на тях. Вместо това там фаворизират посредствени играчи от чужбина като Деса, като Нар, като Бабатунде. А днес Топузаков залъгва хората, че щял да се бори за титлата. С тези ли?

Утешителното все пак е, че чат-пат „сините“ случват на някой читав чужденец като словака Роман Прохазка. И на добър вътрешен трансфер като този на Димитър Пиргов от Славия или на Георги Костадинов от Берое. Но за очакванията на запалянковците това е твърде, твърде малко. И затова публиката на „Герена” вече я няма никаква.

Добре, че поне навремето в Левски имаше смели и кадърни треньори.

Като Добромир Жечев. Този човек не се поколеба да включи в отбора Божидар Искренов-Гибона (18 г.), Наско Сираков (20 г.), Борислав Михайлов (19 г.), Николай Илиев (18 г.), Красимир Коев (19 г.), Емил Велев-Кокала (19 г.). Това бяха част от играчите, заради които публиката пълнеше стадиона. А Левски печелеше титли и медали. Биеше големия тим на ЦСКА, където го пипне, а два пъти изхвърли от турнирите на УЕФА германския Щутгарт.

Някой ще каже, че това е било отдавна. Ами при Мъри Стоилов не беше ли същото? Валери Домовчийски, Милан Коприваров, Живко Миланов, Николай Димитров-Хичо, ромът от Лом Мариян Огнянов, че даже и Николай Михайлов…

Как тогава можеше, а сега не може? Тези, днешните, да не би да са по-некадърни? Как в отборите на Гриша Ганчев футболисти в подобна възраст се развиват добре, а в Левски – не?

Очевидно грешката не е в младите играчи. А в тези над тях.

 

Най-четените