Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Юве - голям отбор без изключения

Юве видя у Игуаин стрелец, който да дърпа спусъка с решителни попадения за спечелването на Шампионската лига. Засега нещата се получават.
Юве видя у Игуаин стрелец, който да дърпа спусъка с решителни попадения за спечелването на Шампионската лига. Засега нещата се получават.

23 гола в 34 мача в Серия "А" до момента. Много са - няма спор. Но когато Ювентус плати баснословните 90 млн. евро на Наполи за Гонсало Игуаин миналото лято, "старата госпожа" не искаше да си купи единствено поредния кавалер на гола на вътрешната сцена.

Юве се целеше в нещо много по-съществено - видя у аржентинеца стрелец, който да дърпа спусъка с решителни попадения за спечелването на Шампионската лига.

И в сряда вечерта на стадион "Луи II" изпъкна ярко причината, поради която торинци дадоха толкова пари за Ел Пипита.

Това бяха два гола с изключителна тежест. Такива, които вдъхват увереност и спокойствие не само на реализатора, но и на целия отбор.

Свалят напрежението и те правят по-силен и по-подготвен за следващата голяма битка.

В месомелачката на най-големия турнир е твърде смело да мечтаеш за преднина от 2:0 след първия полуфинал и да ти предстои реванш пред своя публика, а какво остава да го постигнеш.

Но когато става въпрос за Ювентус, невъзможното не съществува.

Както се изказа някой доста смело, но и право в целта - в момента футболът на торинци сякаш е взел най-доброто от Барселона като финес и от Реал като атлетизъм и агресия.

А съчетанието между двете допринася за зрелища като първия мач с Барселона и гостуването на "монегаските".

В състава на Алегри изобилства от качество във всички линии, а Юве играе така, че контролира мача независимо дали напада, или се брани.

Монако не бе оставен да "диша" на собствения си стадион. Иначе най-вдъхновеният отбор на континента през този сезон изглеждаше сломен.

Нямаше я силата, енергията, бързината и въображението. А опитите те да се надигнат се сблъскваха в торинската стена. Мбапе, Фалкао, Силва, Лемар - все изключителни играчи - изглеждаха съвсем обикновени, приклещени в хватката на италианците.

Всеки от "бианконерите" знаеше какво прави и го правеше по възможно най-добрия начин, а блясъкът на индивидуалностите нарисува общата картина.

Картина на голям отбор без изключения. От винаги верния на вратата, който и на 39 я пази като лъв, до мултимилионния нов, който разплаква колегите на Джиджи.

 

Най-четените