Вчера съвсем ненадейно се сетих за една брадата шега, която в резюме е следната: Двустранен турнир между СССР и САЩ далеч от очите на света. Янките спечелили и предали на нацията - ние сме първи, а руснаците - последни. Братушките пък информирали народа - завоювахме сребърните медали, американците останаха предпоследни...
Все едно преди векове се разказваше този анекдот, но продължава да бъде забавен. Преди наричаха спорта обществен феномен и той се бореше за един по-добър и мирен свят. Трябваше да прославя името на родината, а на стадиона, на пистата или на тепиха витаеха духовете на измислените герои "комунизъм" и "капитализъм". Жадно прелиствахме страниците на "библията" "Народен спорт", изрязвахме си отбори от последната страница на "Старт" и трепетно очаквахме "Гол след гол"...
Но друга ми е мисълта. Спортът няма как да направи планетата по-добра или по-чиста и да реши многобройните конфликти, но винаги ще бъде явление и неразделна част от хубавата страна на живота. Хората се интересуват от многообразните му форми и това е факт!
Та, вижте какво се случва у нас. Колко пъти чухте: "Абе, какво става с ЦСКА?" през последната седмица? Понякога четирите главни букви могат да бъдат заменени с "чорбата" или нещо друго, но темата интересува, вълнува, провокира. В същото време "сини" и чужди очакват развръзката по въпроса със завръщането на Наско Сираков на "Герена". Лудогорец и Ботев, макар и по-периферно, привличат внимание с анонси за трансфери и т.н.
И това далеч не е всичко. Започна груповата фаза на Световната волейболна лига, а нашите стартираха с 2 от 2 на гости на Франция. В последните десетина дни се побраха още турнето на футболните национали и финалните епизоди от вълнуващия сблъсък за баскетболната титла при мъжете. Междувременно цялата нация бе вперила поглед в новия си любимец Григор Димитров с надежда за нещо по-така на "Ролан Гарос". Отново не се получи, но какво да се прави? Хубавото е, че за всекиго имаше по нещичко, за което да се хване, ако има желание. А желаещите напоследък се множат.
Може би на хората започва да им омръзва да се дъвче едно и също - за ония бюлетини, за подслушването на Бойко, за боя между Волен и Тео от СКАТ и за предстоящия такъв между Сидеров и Яне, за Орешарски и кабинета му, за АЕЦ, както и за тютюнопушенето на обществени места. Последните теми действително са важни, но и независими за нас. Защото нищо не зависи от народа.
Сигурно това е и причината да се сетя за спортния виц за Щатите и Съюза, а не за някой за Горбачов, Рейгън или пък за Бай Тошо, въпреки че бяха милиони. Особено за генсека на ЦК на БКП...
Мечтата Мбапе да си тръгне от ПСЖ с трофея от ШЛ все още е жива
