Гледката беше от онези, които не са за изпускане. От здрави мъжаги с ръце покрити с татуировки през елегантни руси жени до деца с нарисувани лица тръпнеха на трибуните на "Де Куип" в очакване на чудото.
Фейенорд не беше ставал шампион от 18 години и се нуждаеше от победа в последния кръг над доиграващия сезона без никакви амбиции Хераклес, за да узакони титлата си.
На пръв поглед - формалност, но феновете не смееха да мечтаят на глас. След толкова години в робство на останалите холандски грандове и със спомена как Аякс изпусна златотото миналата година в ръцете на изпадналия Де Граафшап трепетното очакване на празненствата се преплиташе със страха, че всичко може да завърши по най-болезнения начин.
Дирк Каут обаче взриви стадиона още в 40-та секунда, а до края на двубоя ветеранът оформи хеттрика си, който подпечата 15-та титла в историята на Фейенорд и първа от 1999 г. насам.
Това бе исторически миг и триумф на футболната романтика, на каквито все по-рядко и по-рядко ставаме свидетели.
С Джовани ван Бронкхорст за треньор и с Каут с капитанската лента ротердамският клуб се завърна към традициите си. Не бе просто трофей за витрината и статистиката, а доказателсто и облекчение, че Фейенорд е жив и най-после се е измъкнал от ада, в който се задушаваше.
През 2010 г. ситуацията изглеждаше безнадеждна. Ротердамци бяха унищожени с 0:10 от ПСВ, а само дни по-късно избегнаха банкрута на косъм, след като група инвеститори спаси клуба в последния момент.
Лутането беше тягостно и изглеждаше, че ще продължи безкрайно, но Фейенорд възкръсна.
Затова когато Дирк Каут вдигна сребърната салатиера над главата си от гърдите на почти 55 хиляди фенове се изтръгна вик като на армия, която е спечелила безнадеждна битка.
Именно той да донесе титлата бе много символично, след като не успя да триумфира по време на първия си брилянтен престой на "Де Куип", който му осигури трансфер в Ливърпул. Ван Бронкхорст също не знаеше какво е шампионски триумф в продължение на 8 сезона като играч и 4 като помощник-треньор, но стратегията му "повече работа и по-малко приказки" свърши чудесна работа.
Спорно е дали Фейенорд беше най-добрият отбор през сезона в компанията на новото младежко явление Аякс, но ротердамци заслужаваха повече от всеки друг да вдигнат шампионската салатиера заради упоритостта си и заради великите си фенове.
Заради тези, които пръглътнаха 0:10 от ПСВ и чакаха 18 години отново да разлюлеят шампионска наздравица. За мнозина на "Де Куип" в неделя следобед тя беше първата съзнателна. Най-скъпата!
