Днес най-успешният футболист в историята на България Христо Стоичков навършва 50 години. Можем само да му пожелаем да е жив и здрав, той си има всичко останало.
За съжаление, с оглед на състоянието и посоката, в която се развива българския футбол, много е вероятно Стоичков да остане недостижим за своите последователи - като талант, хъс, постижения и световна слава. Можем само да се радваме, че той все още отделя време и внимание на това, което се случва по терените у нас или по коридорите на БФС.
Отношението ни към Стоичков обаче е показателно за това дали можем или не да ценим хората, които се отличават от масата. За това дали можем да си поставяме или не граници, които да спазваме в отношението ни към един от най-великите футболисти в историята.
Защото по нашенска традиция Стоичков беше възхваляван, а след това и обругаван на общо основание, талантът и постиженията му бяха отричани, а след това дори получи академична титла в български университет.
Накратко, Ицо е велик футболист и винаги, когато говори за футбол, трябва да го слушаме внимателно. Но това не означава, че става за министър или нещо подобно. И в това няма нищо лошо. Човек не може да е всичко на този свят, но трябва да имаме уважение към постиженията му.
Защото малцина са тези, които са успели да направят така, че да провокират мнение за себе си у абсолютно всички българи. Има такива, които боготворят и такива, които го мразят. Но дори и тези, които не могат да го понасят, поне мъничко му го харесват.
Можем само да се радваме, че сме негови съвременници. Ако трябва да ви казвам защо, значи футболът не е вашият спорт.
