Жозе Моуриньо може да остане без работа тези дни, а националният отбор на България... може да остане без селекционер в обозримото бъдеще.
Е, не са ли създадени един за друг?
И можем ли да си позволим да изпуснем такава възможност да назначим най-успешния треньор на новия век?
Първо, Жозе е цар на оправданията.
В събота пак съдията му беше виновен, че е паднал от Ливърпул.
В националния на България ще има нужда от всички амуниции на това изкуство да намира винаги нов и нов виновник...
А и са си лика прилика с отбора - играчите ни са царе на какви ли не обяснения и оправдания за поредния провал.
Второ, Моуриньо няма да ни излезе никак скъпо.
При неустойка 30 милиона долара, за която се говори при уволнение от Челси, нека БФС и Роман Абрамович се разберат - по 6 милиона на година в следващите 5 да е заплатата му, та чак до Евро 2020!
На траншове руснакът да плаща реално възнаграждението на Жозе, същевременно изчиствайки неустойката.
БФС просто да му даде 8-те милиона, които чака за участие в квалификациите на Мондиал 2018 като бонуси за класиране на голямо първенство.
Националният не бие често, което ще е предизвикателство за родения победител от Сетубал.
Освен това определено ще му дойде добре да почива повечко, а мачовете на България не са като във Висшата лига - на по 3 дни.
Ще има време да отпива от любимите си португалски вина, а и ще има компания дори само с хора от БФС, това е сигурно. Там немалко са тези, които обичат виното и сладкия живот.
Хората ще го обичат, защото е Моуриньо.
При победи ще го обичат двойно повече.
С 5 милиона долара годишна заплата у нас се живее царски. В София има и бразилски, и португалски ресторант, така че... няма да му липсва нищо.
Моу е доказал, че умее да стяга отбори, които изглеждат посредствени.
По-голямо предизвикателство от България няма да намери...
А да се изправи срещу Кристиано и родината на един четвъртфинал на световно... Ех, мечти!
Това е шансът ни!
Да не го изпускаме!
