Легендата за Туньо - от Царевец до севилската катедрала | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Легендата за Туньо - от Царевец до севилската катедрала

Цветомир Лазаров
13.02.2017, 10:58 (обновена 14.02.2017, 16:13)
Туньо

Снимка: © Getty Images

Туньо беше легенда. Житейска и футболна енциклопедия. Природно интелигентен, верен и посвоему красив.

Родният му Етър влезе в "Б" група, ЦСКА спечели Купата на България като отбор от "В", а месеци по-късно сложи тирето, Бетис се поздрави със стабилен сезон в Примера и завърши в златната среда, а Рапид Виена не успя да се пребори за титлата със Залцбург.

Всеки от тях имаше своята съдба и вървеше по своя път, но точно преди година Велико Търново, София, Севиля и Виена се обединиха в опечалена география и спуснаха черните знамена в памет на любимеца Трифон Иванов.

Цяла година измина, но мъката не преминава. Напротив. Колкото повече сме без него, толкова повече проумяваме какъв големец загубихме.

Туньо беше легенда. Житейска и футболна енциклопедия. Природно интелигентен, верен и посвоему красив.

Зад привидно грубоватия вид се криеше мощен интелект. Рошавата глава погрешно внушаваше безпорядък, но в нея течаха мисловни процеси. Трифон можеше да каже след мач едно: "Играхме добре. Доволен съм от мене си" и да ни звучи като по-добър разбор от тирада на Жозе Моуриньо след финал в Шампионската лига.

В гърдите му биеше голямо сърце. Толкова голямо, че в него винаги имаше място за още един.

Знаеше как да обича и затова го обичаха всички.

А какъв футболист беше, Господи!

Можеше да се плъзне на шпагат от едното до другото наказателно поле като с лазерно насочване и да играе първо с топката. Да се промъкне като призрак в наказателното поле и да опъне мрежата с глава, както направи в знаменития мач с Русия през 1997-а или да я намери с воле от 20 метра и да остави вратаря безпомощен, както срещу Уелс две години по-рано.

Туньо беше уникален по всички параграфи и най-съвършеният пример за това какво означава да бъдеш такъв.

Неповторимостта му се носеше от крепостта Царевец до катедралата "Дева Мария де ла Седе" и от Борисовата градина до двореца Шьонбрун.

Вече година не е сред нас. Тъжно е и пусто. Но ще го помним винаги, защото такива като него не само че не бива да се забравят - те просто няма как да бъдат забравени.

Oще: бетис  железния  трифон  трифон иванов  туньо  цска 


Още от Да го web@

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 13.02.201712:06

1+
   

оценка

+0 -0


Видео