Днес на Жозе Моуриньо са му виновни медиите, които пишат, че играчите на Челси не дават достатъчно за излизане от кризата, а самият той е пред уволнение.
Вчера бяха съдиите - винаги свирещи за съперника.
Както, да не забравим, и футболната асоциация, защото не е наказала Арсен Венгер за думи срещу рефер.
А, да - и УЕФА, която също е в конспирацията заради неотсъдени дузпи срещу Порто и Динамо (Киев). В интерес на истината такива имаше и Жозе е прав да се люти за тях.
Но каква ти тук конспирация?
Шампионите играят слабо, което е проблем на мениджъра, играчите и клуба.
И трябва да дърпат в посока излизане от игровата криза, а не да бълват през устата на Моуриньо обвинения към всеки за всичко.
Никой не е в състояние да играе отлично постоянно.
Но пък когато звезда като Диего Коща или Еден Азар откроено играе далеч под нивото, което сам е поставил като стандарт за себе си, нормално е да има критики.
Моуриньо обича да е в центъра на вниманието, когато печели.
Той го прави често и никой не може да оспори, че е №1 за века в това отношение.
Но след като ни набива под носа, че е Специален след победи, нека бъде такъв и при загубите.
Защото е трудно да му съчувстваш, когато видимо изопачава факти (както при 2:0 над Арсенал и 1:3 от Саутхемптън), за да отклони вниманието от слабостите на отбора.
Тактиката му в кризисната ситуация я разбираме, но не сме с него при употребата и.
Това си е неговата война и той желае да е сам срещу целия свят в нея.
Така си го избра, затова сега ще си я води.
И не може да иска съчуствие, нито съдействие от никого.
