Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Миневи заслужаваха различно отношение от Лудогорец и Левски

36-годишният Йордан Минев спечели 10 трофея на "Лудогорец Арена" - шест титли на България, две Купи на България и две Суперкупи на страната Снимка: Getty Images
36-годишният Йордан Минев спечели 10 трофея на "Лудогорец Арена" - шест титли на България, две Купи на България и две Суперкупи на страната

Всеизвестните с избухливия си нрав и твърдата си игра братя Веселин и Йордан Миневи се разделиха с досегашните си клубове през това лято.

На пръв поглед нищо необичайно - в годината, в която близнаците ще навършат 37 г., Левски реши да се раздели с Веселин като част от обновяването на отбора, а Йордан не прие предложението на Лудогорец за нов договор и премина в един от бившите си тимове Ботев Пловдив.

Макар че в разделите има резон, остава впечатлението, че Миневи така и не получиха достатъчно признание от отборите, в които прекараха доста години и на които дадоха много.

Тези недолюбвани от мнозина, но емблематични за българския футбол играчи са към края на кариерите си и можеха да бъдат изпратени с по-различно отношение - но това не се случи.

Двамата обиколиха доста отбори през годините, представяха се на постоянно ниво, но все оставаха недооценени, дали заради сприхавия си нрав, дали заради ролите им на бекове.

Всеки обаче би се затруднил да си спомни слаб мач на някой от братята Миневи (особено за клубните им отбори, тъй като докато играеха в националния, по-скоро страдаха като част от постоянно променящи се защитни формации).

Специално Йордан Минев постигна големи неща в Лудогорец. За шест години взе общо 10 трофея, участва два пъти в груповата фаза на Шампионската лига, стигна до 1/8-финал в Лига Европа. За същото време, за което Козмин Моци беше определен като легенда на Разград лично от собственика Домусчиев и получи трибуна на свое име, Минев беше непоклатим и на двата бека и вършеше много черна работа, без да блести.

Даже няма нужда да припомняме гола на Данчо за 1:0 срещу Базел през 2014 г. - все още единствена победа на Лудогорец и на който и да е български клуб в групите на Шампионската лига. Голът беше колкото решаващ, толкова и щастлив, но обичайно приносът на Минев за "орлите" се изразяваше в друго. През първите години в Разград той игра като ляв бек, после безпроблемно превключи на десния фланг, щом се наложи.

И беше най-стабилният сред българските футболисти на Лудогорец във време, когато Владислав Стоянов продължаваше да прави геройства на вратата, но и да пуска леки голове, а грешките на капитана Дяков костваха доста на тима, въпреки цялостния прогрес в играта му.

Сега Лудогорец искаше да задържи Минев и му предложи нов договор, но с намалена заплата - а ако е вярно собственото му твърдение, той просто е искал старото си възнаграждение. И естествено, не би си замълчал, когато не получи исканото.

"Нормално е да има обида. Идват някакви ментета и взимат по 30-40 хиляди евро, а аз шест години нямам слаб мач там и направиха проблем, че си исках същата заплата, която получавах", обясни Минев. "Аз, ако исках да съм в Лудогорец, щях да взимам повече пари, отколкото в Ботев, но заради самото отношение си тръгнах. Там е перфектно да си бразилец или чужденец, ще седиш до 60 години"

Да, той не се поколеба да разкритикува отбора, от който на свой ред получи много за тези години, но и от Лудогорец не му отдадоха дължимото за всичко постигнато.

Още по-неприятна беше ситуацията с Веселин Минев в Левски - до последно капитан и постоянна величина в този отбор, в който толкова футболисти, треньори и шефове се изложиха тотално. При скорошната чистка на Николай Митов и Даниел Боримиров някои от чужденците ментета в Левски останаха в отбора, а сред ненужните изненадващо се оказа именно Минев.

Още повече, че той беше изгонен някак по втория начин, разбра от медиите, че не е искан в Левски и че даже не е желателно да се появява на първата тренировка от новия сезон. След като все пак се появи, беше набързо отпратен с някакъв плакет като отбиване на номера.

А Веселин Минев беше до последно лоялен към Левски по времето, в което "сините" търпяха недоразумения като беглеца Хеан Деса и наемници като наскоро изнизалия се Мехди Бурабия, взимащи в пъти повече пари от капитана.

За съжаление, в тези доста мрачни времена за Левски, клубът се отнася зле дори към малкото отличили се футболисти. А ако на "Герена" и в Разград си вярват, че са големи клубове, може да проверят как се отнасят наистина големите при раздяла с дълго служили ветерани.

 

Най-четените