Как стана така, че тези които останаха като собственици в ЦСКА се оказаха виновни за окаяното положение на клуба? Тези, които на юнашко доверие са давали пари на Александър Томов и обкръжението ми при това при пълна липса на бизнес модел.
Защо, тези, от които са идвали парите, днес получават епитети като „изкормвачи на ЦСКА" и „изпълнители на поръчките на Кирил Домусчиев"?
Годините управление на Александър Томов и на „Титан" между двата периода на бившия политик превърнаха ЦСКА в дъно без яма, в която изчезнаха милиони, а след това вината се прехвърля на тези, които са дали някакви реални пари.
И тук стигаме до най-важния въпрос - докато на бял свят не излезе реалното финансово състояние на ЦСКА, което ще е меко казано ужасяващо, докато не стане ясно кой носи вина за затриването на милиони и постоянните счетоводни шмекерии, път за спасението на клуба няма да има.
Най-малкото защото никой не иска да дава пари без да знае какво става с тях, къде отиват те и кой точно и за какво ги е похарчил.
Как стана така, че Томов изведнъж се предаде и се спаси от ЦСКА, като заедно с него се изнизаха и верните му съратници. И новите мажоритарни акционери останаха насред дълговете, при това в много удобна позиция да поемат всички удари, свързани досегашното управление на клуба?
ЦСКА генерира много въпроси, като почти всички ще имат нелицеприятни отговори и докато тези отговори не бъдат дадени ясно и точно, нищо няма да се промени.
Както каза Ивайло Манджуков: „Ние се качихме да управляваме „Титаник", след като вече се беше ударил в айсберга".
Нека тогава досегашният капитан на „Титаник" да обясни как се стигна дотук. Крайно време е.
