Тази неделя България ще си избира президент. Изборът на балотажа е почти толкова труден, колкото отговорът на въпроса „Ще бият ли нашите Беларус?”.
Не съм стъпвал на националния стадион в качеството си на фен от онова равенство 0:0 в срещу Швейцария в квалификациите за Евро 2012, когато завършихме последни в група още с отборите на Англия, Черна гора и Уелс.
Очевидно не съм единствен – първите резултати от продадените билети за мача България – Беларус стигнаха „внушителното” число от 47. Както изчисли един колега – това са с 31 860% по-малко от хората, които са гласували за Митьо Пищова на президентския вот.
В деня преди мача бройката стигна 100. Ще има и още продадени билети и в неделя, но едва ли коалицията на желаещите ще мине 1000 човека.
Тези няколкостотин привърженици, които ще гледат мача от трибуните, ги държи единствено искрицата надежда за „по-добри дни”. Които така и не идват.
Последният голям форум, за който успяхме да се класираме, бе Евро 2004.
За Световното в Русия нямаме никакъв шанс, там борбата ще е с Беларус за четвъртото място. Само първото място дава директна квота за мондиала през 2018-а, а осем от деветте втори отбора ще играят баражи.
Моментното състояние на „лъвовете” не позволява да си правим илюзии за тях. Най-ранният ни шанс да се завърнем на голямо първенство е Евро 2020.
Суша – (поне) 16-годишна суша
Затова е и този вот на недоверие от страна на феновете, които не са пълнили „Васил Левски” за мач на националите от равенството 1:1 с Ейре в квалификациите за Мондиал 2010.
От тогава българският футбол върви стремглаво надолу. И последните три светила: Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, напуснаха националния. Треньорите се сменят на принципа проба – грешка, а единствената надежда да чуят по света за родния футбол остана Лудогорец.
Добре, че в неделя ще се проведе балотажът за президент и евентуалното ново разочарование на националите ще бъде удавено в по-силни емоции.
Докато ние продължаваме да чакаме.
