Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няма такова животно като неаргументиран коментар

Няма такова животно като неаргументиран коментар Снимка: Getty Images

Или защо трябва всяка една медия да проверява твърденията на материалите, които публикува – защото в противен случай рискува да стане нещо като Twitter акаунта на Тръмп – генерира трафик, но и подвежда редовните си читатели

Преди да започнете да четете този текст, искам да знаете, че аз съм фен на Ливърпул.

Защо започвам така? Защото прочетох текст в Webcafe със заглавието Няма такова животно като незаслужена загуба, който касае любимия ми отбор. Факт, незаслужена загуба няма. Но споменатият текст има стойност и достоверност колкото туит на Тръмп – затова и на няколко пъти ще прибегна до това сравнение.

Не ме разбирайте грешно – обичам коментарът като журналистически жанр. И всеки има право на мнение.

Но не и право да се заяжда – и то откровено – когато има трибуна за това – а противниците му нямат. Нарича се злоупотреба с власт.

Затова и започнах този текст с това първо изречение – да, аз съм фен на Ливърпул – и ще защитавам винаги любимия си отбор. И няма да допусна някой – по какъвто и да било начин – да се гаври с мнението на феновете на отбора.

Какво имам предвид? Чета аз този „коментар“ – и намирам следните изказвания (следващите булети са дословни цитати):

  • „част от феновете потърсиха вина у рефера“
  • „Мрънканията на привържениците на „червените” приличат повече на отзив на Жозе Моуриньо“

Добре. Когато журналист пише коментар, очакваме факти, нали? Каква е тази част? Ако Ливърпул има над 26.1 млн. във Facebook (иначе са много повече), каква част от тях са възроптали срещу съдията? И дали наистина са потърсили вината основно в рефера за слабата игра на любимия си отбор? Къде са фактите – или авторът е видял едно-две послания и е генерализирал (често срещано явление)?

Изказването „част от феновете потърсиха вина у рефера“ има точно толкова стойност, колкото изказването „част от американците искат да се построи стена по границата с Мексико“ или „част от българите искат да се легализира ловуването на емигранти по границата“. Част от нас винаги иска нещо. Това не го прави вярно или правилно автоматично. Част от нас, българите, може би, искат легализирането на убийството – не бих се изненадал. Да го направим ли? Или да се запитаме каква е тази част? И коя е тази част? И къде се изказва тази част? Защото изказващи мнения из социалните мрежи много. Действащи – твърде малко.

На база отговора на второто твърдение, заключваме, че

привържениците на Ливърпул сме като Жозе Моуриньо. Не сме. Той реве. Ние не.

Ние стоим зад треньора си (и не се подиграваме, а уважаваме усилията му) и зад отбора си. Ние сме пред Юнайтед в класирането за Премиершип (а последните доста се измъчиха да изкарат равен с нас на собствения си стадион). И ние ще стоим зад отбора си, ако трябва и още 26 години – или повече, докато стане шампион. Ние не мерим успехите си само в титли. Ние мерим успехите си във вряност.

Нещо извън официалния текст. Имал съм честта и удоволствието да посетя лично мачове и на „Анфийлд”, и на „Олд Трафорд”. На „Анфийлд” имаше атмосфера – ако че публиката беше международна. На „Олд Трафорд” имаше маркетинг – и фенове на гостите, които надвикаха тези на домакините.

Поне за мен твърдението на текста до момента наистина има стойност колкото туит/изказване на Тръмп, защото е точно толкова популистко.

Само един пример.

Изречение 1: „неправилната тактика, атмосферата в и поведението на тима – комбинацията от тези фактори доведоха до лошата форма на Ливърпул, а не работата на реферите. Които, трябва да признаем, са безобразни този сезон, но са безобразни в мачовете на всички отбори“.

Изречение 2: (по-следващото в текста): „А докато Клоп, Моуриньо и дори Гуардиола, Венгер и Почетино са насочили вниманието си в работата на съдиите, Челси и Антонио Конте гледат право напред към титлата и нижат успех след успех, въпреки неадекватността на съдиите.“.

Дали е само Ливърпул?

И дали наистина Конте не се оплаква от съдийството (цитат 1, цитат 2 – мисля са достатъчно, но има и още)? Защо винаги, винаги, винаги, винаги трябва да се търси популизма, а не фактите?

Не е хубаво медии да се използват за неверни твърдения.

И за откровено дразнене („най-дразнещото за феновете на Ливърпул би трябвало да бъде фактът, че докато всички се оплакват от съдиите, останалите грандове все още имат шансове за трофей в края на сезона“). Откъде, питам аз, драгият журналист знае кое е най-дразнещо за феновете на Ливърпул? И дали той не е фен на друг отбор – и не използва позицията си да защитава неговия интерес? И доколко е правилно това (все едно Хаърд Уеб да си признае, че е фен на Юнайтед)?

Не ме разбирайте грешно – не оправдавам загубата на Ливърпул.

Но и не оправдавам подобни манипулативни текстове, които не се базират на факти. Защото те са точно толкова достоверни, колкото сравнението между Меси и Роналдо. Не може да има такова.

Case closed.

Текстът е изпратен от Христо Ласков на редакционната поща на Webcafe в отговор на коментара „Няма такова животно като незаслужена загуба”. В Webcafe ценим мнението на читателите си и затова винаги, когато в текста не присъстват обидни квалификации и нецензурни думи, сме готови да публикуваме гледната им точка.

 

Най-четените