Собственик на ЦСКА или Левски - престижно и ветровито място в социалната йерархия на страната ни, а и в устите на медиите. На трона в двата гранда са сядали някои от най-богатите българи. И не само българи...
Напоследък се чуват много гласове насред спортно-техническата криза в ЦСКА за смяна на модела. Но когато викаш "Стига еднолични собственици", трябва да обмислиш алтернативите. Защото преди година феновете на Левски подеха кампания срещу едноличния благодетел Тодор Батков. Той им обясни, че няма проблем да продаде клуба, но на кого?
Най-ефикасната система вероятно е тази, която от години налагат Барселона и Реал (Мадрид). Тя няма нищо общо с управленските модели в останалите грандове по света. Но позволява на клубовете да оперират с почти неограничен ресурс, а и да увеличават лавинообразно фенската си база на планетата.
Барселона е ръководена от президент, който има на практика само мениджърски функции. Огледална е ситуацията и в Реал.
Безспорно адвокат Жоан Лапорта (вече бивш шеф) нямаше средства да издържа Барса, но не му се налагаше и да го прави. Същото важи и за настоящия Сандро Росей.
Изборната му длъжност е само върхът на айсберга. На всеки 4 години 176-те хиляди фенове на клуба гласуват за нов началник. Правят го с членските си карти, които им струват по 150 евро годишно.
При Реал схемата е същата - членовете избират ръководството си.
Президентът ръководи борд на директорите от 14 члена (при Барса), повечето от които са едри бизнесмени от Каталуния.
В Мадрид личат имената на шефове на сериозни държавни компании, дори началникът на Телефоника (испанското БТК) е в управителния съвет на Реал.
Тяхната идентификация с Барса и Реал е огромна реклама за делата им извън футбола, в замяна на което те дават необходимото в необходимия момент.
Публична тайна е, че миналото лято четирима от тях извадиха парите за закупуването на Златан Ибрахимович от Интер (над 50 млн. евро). А емблематичен е случаят отпреди 10 години, когато именно тогавашният шеф на Телефоника даде основните пари за Луиш Фиго!
Бюджетът на двата гранда на практика не е фиксиран и няма невъзможни суми. Или поне така беше до този сезон, когато някои силни операции на Лапорта дадоха своето отражение и клубът взе заем за 155 милиона евро от банка, защото изпусна счетоводството от контрол. Но това ще е временно.
Барса и Реал имат ексклузивните правомощия да договарят индивидуално тв парите си от притежателите на правата за излъчване на испанското първенство. И докато другите клубове делят общо към 500 милиона например, в Мадрид и Барселона сумата е същата само за колосите. Това е огромно перо в касата.
В добавка - двата динозавъра са мегапопулярни в Америка, Азия и Африка, откъдето печелят луди пари от фланелки. И на двата официални клубни сайта има китайска версия, а тази страна има неограничет маркетингов и човешки ресурс и потенциал...
Защо обаче ЦСКА и Левски могат да забравят за такъв модел?
В България има достатъчно бизнесмени, които удрят в гърдите с юмрук и парадират с клубни пристрастия. Много от тях имат потенциал и сами да издържат клуба си.
Грандовете пък имат достатъчна подкрепа в страната, за да опитат модела с изборност на шефа и управителен съвет с дебели портфейли под него.
Така хипотетично на "Армията" една емблематична фигура като Христо Стоичков може да е президент, а мениджърският му екип да движи дела, финансирани от десетина заможни цесекари. Отсреща това би могъл да е Наско Сираков, съвсем произволно казано.
Представете на заседанията на борда на директорите хора, опериращи с милиони, които вадят отделни суми в отделен момент от сезона - един за трансфери, втори за издръжка на отбора, трети за лагери и подготовки...И ЦСКА, и Левски за един сезон струват около 14-15 милиона лева с трансферите в двата периода на паузите между полусезоните.
При очакван приход от продажба на играчи към 2 милиона лева (реалистично), както и още поне толкова пари на УЕФА за участие в турнирите, милионите за издръжка станаха 10. А има и спонсорски договори, а и тв пари.
Със сигурност у нас има 10 цесекари (левскари), които могат да вадят по милион за клуба през една година. Срещу това ще получат рекламата, че помагат на един от двата гранда, както и реална такава с пана на бизнесите им около терена и на стадиона.
Вероятно в хода на сътрудничеството могат да изникнат още взаимни изгоди - например един от управниците да има туристическа фирма например и да уреди лагер или пътуване.
Звучи страхотно и теоретично е възможно.
Но теорията едва ли някога ще се превърне в практика.
Първо, защото дори да приемем, че в България има по 2 милиона привърженици на тези два гранда, е изключено изведнъж те да възприемат фенската култура на англичани и испанци със сезонни билети и абонаментни карти. Защото досега не да доказали, че я имат.
Така въпросът с изборността може да отнеме доста време и мащабни (и скъпи) рекламни кампании за популяризиране на идеята.
После идва проблемът с мастития борд на директорите. Там ще са все хора, които биха искали да управляват любимия клуб сами. Но (доказано) не им се дават толкова пари, колкото той "гълта".
ВИП-ложите на "Герена" и "Армията" са резервирани винаги далеч преди сезона - тоест богати фенове си има. Но на повечето бизнес интересите извън футбола ще попречат и да "мелят" заедно на масата в клуба. Така си е в България.
А и не на последно място - трудно ще е да убедиш тези богати и влиятелни хора, че личността над тях в ролята на президент и двигател на идеята, е чиста и достатъчно авторитетна.
Споменатите Стоичков и Сираков са изключения.
Така иначе страхотната идея за промяна на структурата на управление, засега изглежда само мечта. Остава надеждата, че мечтите понякога се сбъдват. Пък дори и в българския футбол, където средата е трудна за мечтатели.
