Чакайки старта на българската вечер на 22 ноември, някак изключих къде се намирам. Може да е от топлината на чугунения радиатор, който, въпреки неугледния си вид, е способен да предложи известен уют. Разбира се, топлата домашна събота трябваше да е специална.
Преекспонирани или не, тази вечер две събития вълнуваха мен, а вярвам и още много хора - прекрасната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим и, разбира се, Кличко - Пулев. Тъкмо реших, че днес няма да гледам новини, просто ще се насладя на хубавата вечер, като един средностатистически европеец пред телевизора си. Да, бе, успех! Къде и кой раздава такъв късмет и колко глупав трябва да съм бил, за да си позволя лукса дори да помисля, че може да мине и една вечер в тази държавица, без да се случи поредната простотия. А тя дойде от „Универсиада".
Така наречените привърженици на Левски (не Васил Иванов Кунчев, а спортния клуб) за пореден път „блеснаха" с всичка сила. Разбира се, не всички. Една шепа са. Знаят се кои са. И са едни и същи от години. Тези „привърженици" прекратиха срещата между Левски и Партизан от Адриатическата баскетболна лига, след като се саморазправиха с няколко души, дошли да подкрепят сърбите. Седящи и гледащи баскетболната среща.
Ако трябва да сме точни, трябва да споменем, че клубовете в Адриатическата лига имат забрана да организират пътувания и посещения на свои привържениците при гостуванията си. Не виждам обаче кой може да забрани на някоя компания да се метне на автомобила си от Белград, да се разходи да разгледа София и да посети мач на любимия си отбор. Ако и това е забранено, то тогава по-добре този турнир въобще да не съществува. За кого се прави?
Присъствието на сръбски фенове в залата може да е повод, но не и оправдание за поредната колосална простащина на нашите, родни „фенчета". Затова имам желанието да поставя няколко въпроса пред органите на реда, ако въобще съществуват:
1. Докога ще оставяте безнаказано шепа хора да окупират и узурпират залите и стадионите и да мутират прекрасната дума като лексика и значение „фен" в нещо отвратително?
2. Кога ще започне държавата да изпълнява задълженията си да охранява качествено събития с масова посещаемост и ще започне ли да гарантира живота и здравето на „нормалната" аудитория на тези събития?
3. Кога ще спрете да използвате тази паплач за поръчки покрай изборите и ще положите труд тези хора да станат нормални членове на обществото?
4. Кога ще бъдат променени отговорните за това закони, ако не са достатъчно адекватни. А ако са - кога ще започнат да се прилагат?
5. Трябва ли пак някой да загине, за да поговорим една седмица за всичко това, преди отново да се направят всички на случайно забравили?
В Гърция се стреляли, в Сърбия се бесели, а в Турция се... И какво от това? Какво трябва да означава това за България и имаме ли нужда от удобни оправдяния за неспособността си да сложим агресията зад решетките? Толкова ли е трудно да се вземе ноу-хау от страни като Англия и Германия и да се сложи край на тези безумия? Отговорът е ясен. Не е трудно! Невъзможно е, когато няма желание.
