Често за състоянието на един отбор може да се съди по това кой носи капитанската лента. От няколко години капитан на Манчестър Юнайтед е Уейн Рууни, но голмайсторът пропусна доста мачове на "червените дяволи" през миналата кампания и лентата беше давана на играча с най-дълъг стаж на "Олд Трафорд", а не на някой, който наистина е призван да я носи.
Преди 20 години обаче случаят изобщо не беше такъв. Ерик Кантона взе решение да се откаже, което означаваше, че Юнайтед трябва да намери нов капитан, а наследникът на французина сякаш беше роден за тази роля.
Рой Кийн сложи капитанската лента на "дяволите" през 1997 г. и я носеше неизменно до напускането си на "Олд Трафорд" осем години по-късно.
Като лидер на отбора Кийн установи стандарти, които трудно ще бъдат надминати. Ирландският биткаджия бе движещата сила на един невероятен отбор, който подчиняваше съперниците и печелеше титла след титла.
Рой изигра само 11 мача през сезон 1997/98, след като бе контузен тежко от Алф-Инге Хааланд. Жестокото му отмъщение щеше да дойде 4 години по-късно, но в онзи момент Юнайтед остана без най-голямата си фигура. Именно отсъствието на Кийн е и най-логичното обяснение за пропилените 11 точки преднина пред Арсенал, който триумфира с шампионската титла.
Трудно е да си представим, че хората на сър Алекс щяха да позволят на лондончани да грабнат короната, ако в съблекалнята беше здравият Рой Кийн, който с онзи луд поглед и изпепеляваща страст за победа караше всеки от съотборниците си да се надскача, когато стъпи на терена.
Кийно се завърна пълноценно през следващата кампания и допринесе за най-успешния сезон в историята на Юнайтед, в който беше спечелен знаменитият требъл.
Рой не бе позволил контузията да го смаже психически и се хвърли в новите битки с желанието, с което тийнейджър се представя за първи път на голямата сцена.
През сезон 1998/99 Кийн изигра някои от най-паметните мачове през цялата си кариера. Той отбеляза важни попадения в Премиършип, но блестеше най-ярко в Шампионската лига.
Байерн Мюнхен и Барселона се сблъскаха в ирландската стена в четири вълнуващи двубоя от груповата фаза, в които англичаните не допуснаха загуба, а на четвъртфинал бе отстранен Интер.
Реваншът с Ювентус на полуфиналите пък без съмнение беше най-великият мач на Кийно с червената фланелка. Изоставайки с 1:3 в общия резултат и с 0:2 онази вечер в Торино, английският гранд сътвори подвиг, който ще се помни вечно.
Капитанът не само отбеляза първото попадение за обрата и крайната победа с 3:2 на "Деле Алпи", но и бе човекът, който вдъхваше увереност на съотборниците си, че нищо не е загубено.
Рой сякаш беше по целия терен, а непримирими бойци като Едгар Давидс и Дидие Дешан бяха тотално обезличени.
Кийн игра почти час със съзнанието, че пропуска евентуалния финал, след като получи жълт картон в 33-та минута за нарушение срещу Зинедин Зидан.
За него обаче това нямаше голямо значение. Мислеше сега и на момента. Мислеше и искаше отборът му да е на печелившата страна след последния съдийски сигнал, а не какво ще се случи след ден, два или седмица.
"Това беше най-категоричната проява на саможертва и безкористност, които съм виждал на футболния терен. Всяка педя трева беше негова и се бореше сякаш по-скоро е готов да умре, отколкото да загуби. Той беше вдъхновение за целия отбор. За мен е чест да работя и да бъда свързван с такъв футболист", заяви Фъргюсън тогава.
Със сивия си костюм на скамейката на "Камп Ноу" Кийно не успя да се наслади напълно на лудия финал срещу Байерн, но съотборниците му го принудиха да се включи в почетната обиколка с тях. Знаеха, че той е героят, без когото трофеят щеше да остане мираж...
Рой започна следващия сезон с два гола във вратата на "Хайбъри" и приземи лондончани още преди да са полетели, а в края на шампионата бе избран за играч на годината и за №1 от гилдията на футболните журналисти.
Но не само здравите му и безкомпромисни крака превръщаха Кийн в уникален футболист. При него беше важно какво мисли главата и какво казва устата. "Езикът му е най-неконтролируемата част от тялото", години по-късно каза сър Алекс.
През ноември 2000 г. след успеха над Динамо Киев в Шампионската лига на "Олд Трафорд" Кийн засипа с критики феновете за скромната им подкрепа.
"При гостуванията нашите фенове са фантастични. Наричам ги хардкор фенове. Но у дома удрят няколко бири и вероятно изяждат по няколко сандвича, след което не гледат какво става на терена. Мисля, че някои от хората, които идват на стадиона, не знаят как се пише футбол", заяви Кийно.
Масата привърженици на Юнайтед не хареса думите му, но ирландецът стана още по-голям любимец на хардкор запалянковците.
През 2001 г. Рой влезе в световните новини с жестокото си отмъщение и грубото влизане срещу Хааланд в дербито с Манчестър Сити на "Олд Трафорд".
Получи директен червен картон, а по-късно го наказаха за три мача и го глобиха с 5000 паунда. След като години по-късно Кийн написа в автобиографичната си книга, че умишлено е потрошил Хааланд, ФА се самосезира и го одруса със 150 000 британски паунда, като спря правата му за още пет мача.
Но дори и в този брутален акт прозираше брилянтността на футболния хищник, който бе готов на всичко за отбора. Раздаваше се докрай и искаше и дугите да го правят.
Дойде обаче момент, в който започна да поставя под съмнение отдадеността на някои от съотборниците си, което не се хареса на Фъргюсън.
Двамата вдигнаха още една титла през 2003 г., след което Кийно се подложи на операция и никога повече не беше същият футболист.
През есента на 2005 г. настъпи и краят на великата капитанска ера на ирландеца.
Той пропусна поражението с 1:4 като гост на Мидълзбро заради контузия, след което засипа с критики Джон Оший, Алън Смит, Рио Фърдинанд, Кийрън Ричърдсън и Дарън Флетчър в интервю за клубната телевизия.
По нареждане на Фъргюсън интервюто е свалено, а шотландецът е толкова бесен, че посочва вратата на Кийн.
"Той беше нашият капитан и нашият лидер. Да си бил рамо до рамо с него остава отпечатък за цял живот. Стигнахме до тук заради него, а отдадеността ни се дължи на стандартите, на които ни учеше", заяви Флетчър.
След като напусна Юнайтед, две години и половина бе капитан на Уест Бромич. В съботния следобед на 29 октомври 2005-а на "Ривърсайд" пък е сред посочените за грешници от Кийно. Днес обаче помни единствено привилегията, че е бил в една съблекалня с него.
