Кризата на средната класа | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Кризата на средната класа

soccer.ru
18.12.2010, 15:28 (обновена 19.12.2010, 15:51)
Антонио Касано, Италия

Снимка: © Getty images

През миналия сезон в Сампдория нямаха проблеми с Антонио Касано, но същото не важи за този сезон

Преди последния кръг в групите на Лига Европа онзи ден треньорът на Палермо Делио Роси бе категоричен, че неговият отбор не е готов да участва успешно в подобни турнири. И че тимът се отнася към последния си мач в Европа като към подготовка за мача от серия А с Бари. Същото обаче вероятно важи и за останалите италиански тимове след като до фазата на директните елиминации достигна само Наполи.

Най-лесното обяснение за кризата са финансовите проблеми. Благодарение на тях разликата между Милан, Рома, Интер и Ювентус и останалите още по-голяма. Нещо, което в Бундеслигата и Висшата лига, например, не е така. В Италия липсва „средна класа", всичко е на принципа грандовете и всички останали. Независимо, че тимове като Палермо, Дженоа или Сампдория имат някакви амбиции, те се отличават от аутсайдерите единствено по по-малко скромния си бюджет.

От друга страна Фиорентина, Лацио или Дженоа лесно биха могли да играят ролята на средна класа, така че да се избегне варианта на Примера Дивисион и шотландската Премиер Лига, в който разликата между два от тимовете и всички останали става все по-отчетлива. За тази цел обаче трябва повече последователност в действията им.

Да, Лацио в момента е в челото на класирането, Наполи също, но това е доказателсто, че и италианските грандове се намират в криза. Не толкова финансова, колкото идейна и игрова. Защото парите едва ли имат нещо общо с отпаданията на Ювентус от Фулъм преди година и от Лех (Познан) през този сезон в Лига Европа.

Така всъщност не липсата на пари основният „виновник" за провала на тимовете от Апенините. Ясно е, че бюджета на Палермо, например, трудно ще бъде сравнен с този на ЦСКА (Москва), но в групата освен тези два отбора бяха още чехи и швейцарци. И средняк с амбиции както се определя Палермо бе задължен за излезе от този поток. Особено когато в състава ти са играчи като Миколи и Ливерани. Затова Палермо определено разочарова.

Същото важи и за Сампдория. До преди няколко месеца отбора се ориентираше отлично, знаеше какво иска и как да го постигне. И това благодарение на усилията на Джузепе Марота и Луиджи дел Нери. Последният дори успя да се справи с нелекия характер на Антонио Касано и го принуди да се подчини на интересите на отбора. И дори когато от време на време Касано не играеше с цел превъзпитание това не се отразяваше изобщо на играта на Сампдория. Пацини и Понци взаимодействаха отлично, отборът влезе в зоната на квалификациите за Шампионската лига и накара феновете си да очакват с нетърпение изявите им в Европа.

Но през лятото Сампдория претърпя неочаквана менаморфоза. От амбициозен и перспективен отбор се превърна в тим, който се задоволява с живуркане в средата на таблицата и се радва на всяка спечелена точка. Точно както Фиорентина.

Защо се стигна до там?Отчасти са виновни и парите. Но само отчасти, защото във всички първенства има средняци, на които средствата не достигат и въпреки това с удачна, последователна и упорита работа те успяват да стигнат до по предни позиции.

Големият удар по Сампдория бе напускането на Джузепе Марота и Луиджи дел Нери. Без Марота президентът Рикардо Гароне не е способен да взема важни решения с хладна глава и често действа емоционално и импулсивно. А Доменико ди Карло не е способен да накара отбора да играе по-добре от колкото може.

През миналия сезон единственото неприятно впечатление от Сампдория бе свързано с мача с Интер, като през второто полувреме изглеждаше сякаш играчите на Самп не се напрягат много и са доволни на равенството. През останалото време генуезците предложиха красива игра, без значение дали в състава бе Антонио Касано или не. Тимът не задържаше прекалено топката в центъра, не играеше откровено защитно, не прибягваше до хитроумни тактически ходове, просто играеше футбол. При това съвременен и агресивен и това носеше успех.

Ако тази тенденция беше продължена Сампдория би могла да стигне и до групите на Шампионската лига. А това от своя страна щеше да донесе допълнително немалко средства в клубната каса и би могло да осигури няколко нови попълнения. И още по-добро развитие. Вместо това Сампдория ще се задоволи с участие единствено у дома. Без ясна философия, позиция и план на развитие успехи няма как да бъдат постигнати.

На практика излиза, че без идеите и енергията на отделни личности, клубът е неспособен да следва някакво направление и да бъде последователен в решенията си. А тези хора пък не са готови да жертват в постигането на идеите си няколко години. При всеки възможен случай те са готови да изоставят клуба, в който вече са започнали да налагат идеите и да се преместят при по-състоятелен конкурент, за да ги видят реализирани на практика. Така губят всички, получава се един омагьосан кръг, в който всичко започва отначало и носи само епизодични успехи.

Днес успехи постига Лацио, тимът се радва на добро класиране, на здрав микроклимат в съблекалнята, а треньорът Еди Рея като че ли намери най-точния състав. Но кой може да гарантира, че догодина ситуацията в тима ще е същата, а Клаудио Лотито няма да оттегли подкрепата си?А дали Аурелио де Лаурентис ще може да управлява Наполи без умен помощник?Или Марио Дзампарини Палермо?Ако Дженоа плаща само на един играч една десета от заработеното от клуба тогава може ли да се говори за някакво планомерно или разумно развитие на клуба?Излиза че проблема не е толкова в парите, а в главите на хората в клубовете. И те самите са причината за кризата.

И докато в серия А средната класа не стигне до ниво, което позволява без особени проблеми тимовете да излизат от групите на Лига Европа за оздравяване на италианския футбол не може да се говори. Пари за това има, но няма идеи, стабилност, хора...

Oще: дженоа  интер  италия  лацио  милан  рома  сампдория  серия а  фиорентина  ювентус 


Още от Футбол свят


Видео