Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футболната Шехерезада

За разлика от персийския цар българската футболна общественост не оценява своята Шехерезада. Снимка: Бгнес
За разлика от персийския цар българската футболна общественост не оценява своята Шехерезада.

Легендата разказва, че персийският цар Шахриар решава да се жени всеки ден за нова девойка, която да убива на следващата сутрин, разгневен от предателството на първата си жена. В царските покои Шехерезада, поредната съпруга на Шахриар, бива убедена да разкаже приказка през дългата, може би последна, нощ.

Царят бил впечатлен от разказа на Шехерезада и пожелава да му бъде разказана друга, но получава отказ, защото приказките не звучали добре на дневна светлина и трябвало да бъдат само нощем. Така Шахриар пощадява живота на Шехерезада, за да може да слуша приказките ѝ…

В българския футболен живот обаче разказвачите на приказки не се пощадяват…

Месец юли 2013 г. - отборът на Ботев (Пловдив) среща Астана в турнира „Лига Европа“, побеждава като гост с минималното 1:0, но на стадиона в бургаския кв. „Лазур“ буквално помита слисания си противник.

Казахстанците получават пет парцала в мрежата си, без да успеят да отбележат нито веднъж във вратата на „канарчетата“. Два кръга по-късно Ботев отпада от Щутгарт след две равенства (1:1 в Бургас и 0:0 на германска земя), но така и не губи двубой в турнира. Треньор на пловдивския тим е Станимир Стоилов.

Месец август 2015 г. – Астана влиза сензационно в групите на Шампионската лига, след като отстранява последователно съставите на Марибор, ХИК и Апоел Никозия. Още по-впечатляващото е, че и в трите кръга казахите са непоставени, а в плейофите срещу кипърския гранд са безспорен аутсайдер, точно както две лета по-рано срещу отбора на Ботев.

В крайна сметка това не се превръща в сериозна пречка – Астана печели с 1:0 у дома, хиксира 1:1 на острова на Афродита и се присъединява към компанията на европейските страшилища. Треньор на казахстанския тим е … Станимир Стоилов. Хасковският специалист е първият български треньор, който прекрачва портите на Обетованата футболна земя, начело на чуждестранен отбор.

Девет години по-рано - през 2006 г., Левски е първият български отбор, влязъл в групите на Шампионската лига. Треньор е… Станимир Стоилов. През същата година Мъри достига със „сините“ и четвъртфинал в тогавашния еквивалент на днешната Лига Европа – Купата на Уефа, отстранявайки Оксер, Артмедия, Удинезе и побеждавайки в груповата фаза Динамо (Букурещ) и Олимпик (Марсилия), преди да отпадне от Шалке 04.

Само две години по-късно заради един слаб сезон, Стоилов е изхвърлен като мръсно куче от треньорския мостик на Левски от собственика Тодор Батков и заменен от корифея Вили Вуцов.

Длъжни сме да отбележим, че през следващия сезон - 2008-2009 г. софийският гранд печели последната си за момента шампионска титла, случайно или не – благодарение на ядрото футболисти, изградени или привлечени от Стоилов –Живко Миланов, Юсеф Рабех, Георги Сърмов, Жоазиньо, Зе Соарес, Георги Христов. От Ботев пък Мъри беше на практика изгонен от „жълто-черните“ запалянковци - аргументът на последните в по-голяма или по-малка степен се свеждаше до твърдението, че бил „синьо говедо“.

За разлика от персийския цар българската футболна общественост не оценява своята Шехерезада – още от самото начало Стоилов е публично осмиван – за обявения план с Левски, за „правилния“ футбол, дори за желанието да се играе на качествени терени, на които може да практикува комбинативна игра с бързи и точни пасове по земя, игра със задържане на топката за по-продължителен период от време вместо архаичния ѝ заместител – балонни изсипвания от вратаря към традиционно тежкотоварния централен нападател.

Разбира се, всичко това се струва ненормално за родния ритнитопков чибук, който е свикнал да чобани коженото кълбо с боц на нещо, което повече прилича на прекопано лозе, отколкото на футболен терен.

Цялата картина на успехите на Стоилов обаче няма да бъде пълна, ако не се засегнат още няколко нюанса:

1. В щаба на треньора в Казахстан са още героят от горещото американско лято през 94-та Цанко Цветанов, както и Саид Ибраимов. Същите лица придружават Мъри и в Левски, и в Ботев.

2. За разлика от доста други средноевропейски отбори, които реализират своите успехи с една камара чужденци, и в Левски, и в Астана резултатите са постигнати основно с местни играчи – всъщност друга възможност за специалиста няма – дори на теория.

Към 2006 г. България, както Казахстан към 2015 г., не е член на Европейския съюз – ограниченията за картотекиране на чуждестранни футболисти са стриктни – няма значение дали играчът е гражданин на държава членка на Съюза или не. Елиминирането на фактора – състезател от Конго, получил белгийски паспорт заради дядо си – прави успеха още по-ценен.

3. Абзал Бейзебеков, Танат Нусербайев, Бауржан Джолчиев, Елдос Ахметов – до онзи ден тези имена по-скоро ни звучаха като лидери на държава, извоювала независимост след разпадането на Съветския съюз. От днес вече ни звучат съвсем футболно – благодарение на Станимир Стоилов.

Българската футболна Шехерезада продължава да разказва своите приказки. За жалост – по-близо до Персия, отколкото до България…

 

Най-четените