Футболната война в СССР, която Кремъл скри от света | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Футболната война в СССР, която Кремъл скри от света

Станил Йотов
16.06.2017, 15:28 (обновена 21.06.2017, 16:28)
Съветския Хейзел

Трагедията е старателно покрита от властите в СССР. За нея се разчува чак след избухването на военния конфликт между Азербайджан и Армения през 1987 г. Но и до днес този злокобен мач в Кировабад не присъства в историята на големите футболни трагедии.

Понякога футболът става арена на драми, кръвопролития и смърт. Всички са чували за трагедиите на стадион „Хейзел” в Брюксел, на „Хилсбъро” в Шефийлд, за стотиците убити на мачове в Африка…

Но една друга кървава история десетилетия наред стои скрита в архивите на бившия Съветски съюз. Режимът в Кремъл дълги години държи потулена трагедията от 19 октомври 1959 г., когато избухва футболната война между арменци и азери. Повече от 20 души загиват в уличните битки в град Кировабад, в това число и невинни жени.

Чак след разпада на Съветския съюз истината започва да излиза наяве. А тя е по-страшна дори от тази на „Хейзел”, където омразата между англичани и италианци доведе до смъртта на 39 запалянковци, отишли просто да гледат финала за Купата на европейските шампиони между Ювентус и Ливърпул.

Причината за съветския „Хейзел” са отношенията между съседните Азербайджан и Армения. Те никога не са били приятелски, а още преди и след Октомврийската революция двете страни се бият за спорната област Нагорни Карабах. Край на военните действия от началото на миналия век слага влизането на Червената армия в тези територии. Но враждата остава. За да избие в един нищо и никакъв футболен мач…

На 19 октомври 1959 г. в азерския град Кировабад трябва да се играе мачът между представителите на „братските републики” – местният тим Текстилец и арменския Ширак (Ленинакан). Двубоят е от зоналната „Б” група на първенството на СССР. Градът със смесено население, разделен на две зони – от азери, които ще викат за Текстилец, и арменци – те са за сънародниците си от Ширак. Стадион „Спартак” се намира в арменската част на града.

Още с пристигането си футболистите на Ширак са атакувани от разярена азерска тълпа, която ги причаква пред хотела. Началникът на милицията в Кировабад – полковник Мехтиев – обаче успява да овладее ситуацията. За по-сигурно властите докарват една рота десантчици за охрана. Нещо повече – азерските футболисти на Текстилец пристигат лично при гостите от Ширак и обясняват на тълпата, че това е просто един мач и нищо повече.

Жак Суприкян, лявото крило на Ширак, свидетелства: „В Кировабад бяха пуснали слухове, че на предишния мач при нас, в Ленинакан, сме им изпочупили краката. Всичко живо беше озверяло! Нашите колеги от Текстилец дойдоха и казаха на хората, че нищо подобно не е имало. Това беше истинско спортсменско отношение…”

В деня на мача 7-хилядният стадион пращи от публика, най-вече азери. Значителен брой арменци обаче гледат през оградата, накачулили са се и по покривите на околните сгради. На терена всичко върви в другарска атмосфера. Дори при гола на Суприкян за гостите, азерският халф на Текстилец Яшар Бабаев го поздравява по арменски: „Апрес, ахпер-джан!”.

Азерите, които преобладават в стадиона, реват неодобрително. Арменците отвън приветстват гола с мощни викове. „Тогава се събрахме в кръг и си казахме, че ще спечелим този мач в името на нашите сънародници от Кировабад”, разказва футболистът на Ширак Оник Абрамян, вкарал следващите два гола. Той добавя, че в хода на мача азерите са ги замеряли с яйца и гнили домати.

Прочутият съдия от Москва Валентин Липатов се вижда в чудо, когато при резултат 2:1 за арменците от трибуните започва истинска канонада с камъни. След като добре премерен изстрел с половин тухла уцелва главата на Жан Суприкян, арменската публика, която гледа мача извън стадиона, открива огън с камъни по противника. Липатов решава да прекрати играта, но футболистите и на двата отбора го убеждават, че срещата трябва да продължи. В крайна сметка Ширак бие с 3:1, но голямата драма едва сега започва.

След последния съдийски сигнал разярената азерска публика опитва да нахлуе на терена и да линчува арменците от Ширак. Милицията едва успява да спре тълпата, докато десантчиците обграждат гостуващия тим. Разнасят се първите изстрели, настава паника. Футболистите от Ленинакан са отведени в съблекалнята, колкото да си вземат багажа. Товарят ги на милиционерските камионетки и ги извеждат до границата с Армения.

В това време в Кировабад вече се води футболна война. Милиционерите, които са от азерски произход, вадят палките срещу арменците. Но има и милиция с арменски корени, тя пък бие азерите. Числеността на силите се изменя, когато от арменския квартал пристига побесняла тълпа със сопи и други подръчни средства за уличен бой. Азерите го обръщат на бягство. По пътя чупят каквото им попадне – прозорци, коли, кофи за боклук. Обръщат и автомобила на началника на милицията полковник Мехтиев.

Привечер в Кировабад вече бушува гражданска война.

Тръгва слух, че азерите са пребили и хвърлили от моста в реката две арменки. Размик Петросян, участник в баталните сцени от арменска страна, твърди следното: „Наши работнички от текстилния комбинат в азерската част на града бяха бити и убивани. Организирахме въоръжен отряд, който отиде да прибере жените оттам. Три от нашите бяха ликвидирани от озверялата тълпа. Всеки, който имаше оръжие, го беше извадил и стреляше по противника”.

Чак когато пристигат танковете от местната бригада, народът се разотива. Няколко дни Кировабад остава блокиран…

Резултатът от футболната война: 20 убити, от които 11 арменци, основно жени. Второ отделение на милицията, където служат предимно арменци, е разпуснато. Трагедията е старателно покрита от властите в СССР. За нея се разчува чак след избухването на военния конфликт между Азербайджан и Армения през 1987 г. Но и до днес този злокобен мач в Кировабад не присъства в историята на големите футболни трагедии.

Oще: азери  арменци  гражданска война  жак суприкян  кировабад  ленинакан  милиция  ссср  съветския хейзел  текстилец  трагедия  футболна война  ширак  яшар бабаев 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

5 dedo adji | 17.06.201709:20

П.П. А павето явно е издирвал и интервюирал роднините на жертвите от Москва. Като Павлово куче, само да чуе Русия или СССР, и започва да джавка.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

4 dedo adji | 17.06.201709:15

В СССР се криеха дори земетресенията, макар за тях да можеше да се получи международна помощ. Как да не скрият нарушената братска дружба между съветските народи.
И все пак, рекорда държи "футболната война" между Салвадор и Хондурас през 1969. Не граждански размирици, а истинска война с армия и авиация, траяла 4 дни и взела над 3000 жертви от двете страни. Разбира се, и при нея истинските причини са на светлинни години от футбола. Разбираемо е между арменци и азери, предстаители на различни раси и култури, с различни езици и религии, докато салвадорци и хондурасци са същите mestizos, говорещи същия език и изповядващи същата религия.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

3 TheRock | 17.06.201708:26

Дата: 20 октомври 1982 г.,
Местоположение: Москва (тогава СССР, сега Русия)
340 души са смачкани и умират по време на мач за Купата на УЕФА между Спартак (Москва) и холандския Хаарлем (2:0), докато се опитват да влязат отново на стадиона. За двубоя са продадени сравнително малък брой билети поради което за публиката е отворена само Източната трибуна с един вход. Минути преди края Спартак води с 1:0 и феновете започват да напускат съоръжението през този единствен вход. В този момент домакините бележат втори гол. Част от публиката тръгва да се връща обратно. Полицаите не позволяват това да стане през друг вход. Според съветските власти в хаоса, смачкани от тълпата, са загинали само 66 дущи. Според много хора, включително роднини на жертвите броят е много по-голям.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

2 TheRock | 17.06.201708:24

Вълков, не можеш да повярваш че в любимият ти СССР, години преди "Хейзъл" се е случило същото!?
И какви са тия малоумни сравнения!?
Ти си пълен олигофрен драги, пълен!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

1 Вълков | 16.06.201721:33

"Чак след разпада на Съветския съюз истината започва да излиза наяве. А тя е по-страшна дори от тази на „Хейзел”, където омразата между англичани и италианци доведе до смъртта на 39 запалянковци"
"Повече от 20 души загиват в уличните битки в град Кировабад, в това число и невинни жени."
Коя трагедия е по страшна тази 39-те жертви или тази с 20-те ??????????????
   

оценка

+2 -3


Видео