Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Огромната разлика между Интер и Милан

Интер има опитен треньор, който знае как да промени нещата на терена.
Манчини спечели титлата в Англия с Манчестър Сити през 2012 г.
Манчо сложи началото на сериозна доминация за Интер в Серия А в средата на миналото десетилетие. Той спечели титлата 3 пъти поред.
Сега в Интер треньора може да работи с млади таланти като Мауро Икарди, който вече има 20 гола този сезон.
Филипо Индзаги беше легенда като играч на Милан, но като треньор не може да се справи.

Когато 20 минути преди края на мача Наполи - Интер домакините водеха с 2:0, мнозина сигурно са погледнали към класирането в Серия А. Повечето от тях са си помислили: „Ха, Манчини има същите точки като Индзаги. Но никой не го поставя под съмнение и не го брои за пътник".

Краят на мача на „Сан Паоло" показа, че подобни мисли са само оптическа измама. Днес Интер е нещо съвсем различно от Милан. „Нерадзурите" са един израстващ тим, който започва да изгражда идентичност и стил. Защото има опитен и знаещ треньор. Интер отново е отбор, който вярва в способностите си. Качества вградени в тима от наставника.

Точно тези качества липсват на другия отбор от града - Милан. Пипо Индзаги беше невероятен играч и голмайстор също като Роберто Манчини. Но опита му като треньор е равен на нула. Манчо изгради най-силния тим на Интер в последния половин век. След това работи в Англия, където също спечели титлата и то може би най-инфарктната в историята с последния удар в последния мач. Беше в Турция и зад гърба си има 15 години като треньор има спечелени 13 трофея в три различни държави.

Индзаги няма дори един международен мач във визитката си на треньор.

На „Сан Паоло" снощи видяхме два отбора, които носят отпечатък от предишния треньо - Валтер Мадзари. Сега и двата тима отново се учат да бъдат изцяло офанзивни, след като Мадзари им вгради идеята за защита и контраатака. В Наполи процеса е по-напреднал и за около един час хората на Рафа Бенитес показаха своите качества. Интер страдаше често, беше притиснат в ъгъла, но като истински боец не падна на земята, въпреки многото удари.

В края успя да тръгне напред и да стигне до 2:2. Засега „нерадзурите" не са перфектното създание, но са в процес на изграждане при Манчо. Той, за разлика от Бенитес, е в този тим отскоро. Но разликите вече се виждат.

В Интер всеки знае какво трябва да прави и как да го прави. В Милан това не е така. Там всички се предават при първия признак на съпротива от съперника. При втория гол на Игуаин, страхливия Интер на Мадзари, който се боеше дори от дъжда, сигурно щеше да хвърли бялата кърпа и да се предаде.

Манчини обаче е различен. Той смени схемата, играчите отговориха на това и изравниха до 2:2. Нещо, което Индзаги и Милан не могат да направят.

Дали Манчо не е имал късмет? Когато пускаш нападателя Пушкаш вместо защитника Жуан, а не както Пипо прави - защитника Бокети за нападателя Пацини, тогава си заслужаваш късмета. Дори само изпълнението на дузпата от Икарди, която донесе крайното 2:2, показва увереността, която Интер има в момента.

Точно обратното се случи предишния ден, когато подобно изпълнение „лъжичка", както го наричат в Италия, донесе на Верона нов кураж срещу Милан.

Другата голяма разлика между синьо-черната и червено-черната част на Милано е в играчите. Интер има изявен централен нападател като Икарди, който стигна до кота 15 гола и се изравни с Карлос Тевес на върха при реализаторите. Манчини има много млад и обещаващ материал, който да моделира с ръцете си. Там са Сантон, Ранокия, Брозович, Ковачич, Шакири, Икарди... В Милан няма толкова млади надежди за бъдещето. То и надеждите на тифозите за бъдещето на „росонерите" не са много добри...

Днес едната точка разлика в класирането между Интер и Милан не показва огромната разлика между двата отбора. Но скоро тя ще се види.

 

Най-четените