Утре Патрис Евра и Луис Суарес ще си подадат ръка. Вече го потвърдиха и двамата мениджъри. Но ще се погледнат само с бялото на очите си. Ще се разминат хладно, ще опитат максимално да свалят напрежението и... нека мачът започне. Дали обаче има сила, която да свали от градуса на нажежения до червено мач. Точно така - до червено. „Червените дяволи" срещу „червените" от Ливърпул.
Суарес и Евра няма как да не се срещат по игрището. Още повече, че левият бек на Юнайтед често получава персонална задача да пази по-ниския нападател на съперника при корнери и статични положения. Ако в събота уругваецът е титуляр с Анди Керъл, сигурно е, че при всяко центриране пред вратата на домакините, осъденият и жертвата ще са един до друг. Звучи като голям купон, стига да не си Суарес или Евра...
Юнайтед има от какво да се притеснява. Победата е задължителна за домакините, които гонят по петите Манчестър Сити. Съседите влизат в серия от наглед неособено трудни мачове и за „дяволите" всяка грешка може да означава проблемно увеличаване на дистанцията.
Ливърпул влиза в мача с мисъл за съперничество, доказване, но не и някаква фаталност при загуба. В същия този уикенд Челси (4-то място) гостува на много коравия Евертън, Нюкасъл (пети) пътува до стадиона на Тотнъм, а Арсенал ще се мъчи на терена на Съндърланд, който е в отлична форма. Това са трите отбора, с които тимът на Кени Далглиш води битка за четвъртото място. Не се очертава лесно да има увеличаване на разликата дори, ако Ливърпул падне на „Олд Трафорд".
Встрани от таблицата за класиране, мачът е много специален. Това изречение вероятно важи за абсолютно всяка среща на тези два големи съперника в историята. И пак има подправките ,като за пиперливо ястие. Суарес срещу Евра, Фъргюсън срещу Далглиш, скорошната победа с гол в края на Ливърпул за купата, лятната 19-та титла, изстреляла Юнайтед пред съперника по шампионски звания на Англия... Все аргументи да не откъсваме очи от терена.
И още нещо важно. На 19 февруари 1910 г. стадион „Олд Трафорд" приема първия си мач. Той е срещу Ливърпул. Юнайтед цяла седмица се готви да отбележи 102 години от рождението на славния си стадион именно със съботния двубой, символиката е ясна. Ще има салюти и празненства. Не само защото е ясно, че по-голям дразнител от другия най-успял клуб в Англия, трудно се намира. Следващият домакински мач на Манчестър Юнайтед е на 23 февруари, но срещу Аякс в Лига Европа. В Англия тимът приема Уест Бромич чак на 10 март. Няма съмнение - мачът в събота е единственият логичен избор за празненствата.
Преди 102 години стадионът е открит с победа на гостите - 4:3. В събота толкова голове едва ли ще има. Дербитата в последните години рядко са спектакли с попадения, повече са нервите и злобата. Случаят „Суарес" ще засили още повече това усещане, а песните ще ехтят коя от коя по-обидни и пълни с омраза. „Расистко копеле", пеят манчестърци на мелодията на „Just Can't Get Enough" на Depeche - песен, която ливърпулци превърнаха в съпътсваща мелодия на всяко зрелищно изпълнение на Луис Суарес още преди година. „Ние не сме расисти, просто мразим манчестърци", ще отвърнат 3000 гостуващи запалянковци.
Поправка. Няма да са и толкова. Юнайтед отряза квотата на Ливърпул с 1000 бройки, вероятно за да отвърне на есенното действие на „Анфийлд", когато секторът с гостуващи фенове бе намален също с около хиляда билета.
Дребни трикове между гигантски съперници.
Голям мач с дребни шансове да се превърне в зрелище.
Дреболии като класиране и точки не важат. Залогът е много по-голям - чест и гордост.
