Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Коронясването на "лисиците"

Целувка за Клаудио.

Огромен постер на Раниери до емблемата на Лестър посрещаше феновете до стадиона. Те се изреждаха да го награждават с целувки, а той ги заслужава!
"Трофей, който е заслужен, а не купен".

Плакатът казва всичко. Лестър, затънтен някъде около средата в скалата на финансовата мощ на английския футбол, изпревари акулите на бизнеса и модерния футбол.
Конче-вихрогонче, шампионче.

Забавленията около стадиона и в центъра на града нямаха край. Това бе карнавал, наистина! Такова нещо се изживява веднъж в живота, как да се лишиш от някое от увеселенията в този ден!?
Събличай се, Гари!

Обещанието си е обещание, твърди този фен, който е с бельо на Евертън - друг отбор, в който Линекер е играл. Запалянковците зоват легендата да се съблече в студиото, както обеща.
В очакване на голия Линекер.

Да, няма измъкване! И такива плакати имаше, като главата на Гари бе наложена върху мускулестото тяло на някой бодибилдър. Англия се смее и чака изпълнение на обещанието.
Оказаки - героят на Япония!

Фенове от Япония бяха платили по 900 лири за билет, за да са на трибуните, когато Шинджи Оказаки получава медала си и титлата на шампион на Англия.
Бочели е от Лестър!

Великият изпълнител вдигна стадиона преди мача, придружен от Раниери. След което написа в twitter: "Благодаря ти за незабравимия ден, Лестър!".
Шампанско и бира.

Феновете се заливаха с пенливи течности, бирата бе безплатна, осигурена от шефовете на клуба край и на стадиона.
Шампиони!

С началото на мача атмосферата стана по-футболна, а огромно знаме с една, но магическа дума, обиколи трибуните на стадиона. Мексиканска вълна го следваше...
Шампиони!

Изключителна атмосфера, синьо-бяло море от знаменца, песни и нито един седнал зрител за почти всичките 90 минути - това бе "Кинг Пауър" в неделя.
Красота, титла, еуфория...

И мажоретките на клуба бяха част от шоуто за титлата.
Варди прави това, което... Варди прави.

Джейми Варди забива 25-ия си гол за сезона от дузпа, а после прати още една в небесата, с което изпусна хеттрик.
Кралят бележи.

Любимецът на местните, оставян често резерва през сезона - Анди Кинг, заби втория гол в мача под напоителния дъжд, излял се над Лестър.
Снимките за историята.

Отборът, треньорите и босовете на Лестър на шампионската снимка за 2016-а.
Семейство Марез празнува.

Цялата фамилия на Риад бе дошла от Париж, където живее, за да отпразнува с него великия ден.
Варди си прави парти.

О, да - можете да се обзаложите. Голмайсторът и звезда на тима прие в неделя вечер домакинството на купона, както го направи миналия понеделник за мача Челси - Тотнъм, подпечатал титлата.
Капитанът!

Уес Морган вдига в здравите си лапи купата, след като не пропусна нито една минута от 37-те мача през сезона дотук. Капитанът бе символ на уникалния дух и непримиримост на Лестър.
Вдигни я Клаудио!

Раниери на свой ред вдига трофея, а край него крещят от радост героите от отбора му. Черпи ги с пица, шегуваше се с тях, сплоти ги и ги направи непобедими. Респект за Раниери!
Раниери е кралят!

Каспер Шмайхел слага короната от върха на приза върху главата на мениджъра. Символично - да се знае кой управлява кралство Лестър, което ръководи английския футбол в момента.
Шампиони...

И още една снимка за историята, капитанът и босовете на първа линия! Уес Морган е коленичил пред трофея, до него е Айават Сриваданапраба, а над тях е татко му - Вишай. Двамата инвестираха в Лестър и доживяха триумфа.
Семейство на победители.

Цялата рода Шмайхелови се снима с Каспер и купата. Петер, таткото, е вдясно горе - той е вдигал този трофей неведнъж с Манчестър Юнайтед.
Семейство Фукс.

Австриецът Кристиан Фукс също доведе семейството си на купона. И как да е иначе? Такъв ден изпуска ли се!?

Денят на Карнавала в Лестър...Не сте чували за него?

Нормално, защото до 7 май 2016-а такъв нямаше.

Може би и няма да има никога след този ден.

Лестър отпразнува знаменито шампионската титла от приказките, която неговият тим спечели.

След 36 кръга отборът на Клаудио Раниери бе недостижим на върха още преди неделния мач с Евертън, а атмосферата в града бе като за финал в Шампионската лига.

Вметка - по време на мача, а и отвън по улиците, феновете пееха - "Каквото и да става, ние отиваме на "Бернабеу", както и "Каквото и да става, ние отиваме в Кардиф".

На мелодийката на прастарата и популярна за феновете на Острова "Que Sera, Sera".

Заканваха се, че ще превземат Европа догодина, като визираха дома на най-големия отбор на континента Реал, както и мястото на финала в Шампионската лига догодина - "Милениъм стейдиъм" в Уелс.

Хуморът на агитката е обясним - еуфорията в града от Мидландс е направо неописуема.

Забелязваха се плакати в подкрепа на японеца Шинджи Оказаки, алжиреца Риад Марез, както и транспаранти на италиански за мениджъра Клаудио Раниери.

И, естествено, обезсмъртеното вече в Англия "Джейми Варди си прави парти, носете си водката...".

Имаше и плакати със закачки към Гари Линекер, който трябва да води по бельо първото предаване "Мач на деня" по BBC за новия сезон.

Закани се да го направи, ако любимият му тим стане шампион.

Андреа Бочели изпя на терена, придружаван от Раниери, "Time to say goodbye", като смени думите при последния припев: "Time to win again", което взриви стадион "Кинг Пауър".

Да, арената носи името на собствениците от Азия.Такива са времената - Лестър е шампион на модерния си и лъскав нов стадион, а помним как бе един от най-трудните за гостуване съперници на схлупения си "Филбърт Стрийт".

На него бековете на гостите внимаваха да не ритнат топката зад нисичката трибуна и да я пратят на улицата, предизвиквайки някое ПТП.

Ех, романтика...

Но пък тогава кой е мислил, че Лестър може да стане шампион?

На терена, разбира се под проливен дъжд като по поръчка (какво страхотно време, а? - обичат да се шегуват в такива моменти англичаните), шампионите размазаха с лекота Евертън с 3:1.

Джейми Варди прати и една дузпа над вратата, а след мача изръси лаф за историята:"Някой да наеме хеликоптер да издири топката от моята дузпа".

"Невероятно е, чувствам се като малко дете", усмихваше се улегналият иначе Раниери.

Той доживя своята слава, след като имаше малшанс да е първият треньор на Роман Абрамович в Челси, неоставен да обере плодовете на водопадите от пари там, остана втори с Рома, втори с Интер...

Карнавалът обаче не се интересуваше ни от минало, ни от бъдеще.

На 7 май Лестър не спа, изпи много бира, изпя по няколко пъти (до пресипване) имената на героите си, татуира си масово по телата годината, титлата, емблемата...

Това чудо на футбола трябва да изживеем с пълно сърце и ум всички.

Скоро едва ли ще видим друго такова.

 

Най-четените