Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Една емблема за цял живот!

Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: getty images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images/Guliver
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images / Guliver
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Goal.com
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty Images
Една емблема за цял живот! Снимка: Getty images

Има нещо поетично в това да си верен докрай. Доблестно... Да си отдаден на идеята и отбора, на феновете и емблемата. Трябва да имаш нещо наистина специално в себе си, за да устоиш на предизвикателството на славата, парите и титлите. Малцина са тези, които го могат. Великата игра отдавна се превърна в безчувствен и студенокръвен бизнес. Ето защо съвременни приказки за лоялност и жертви за любимия и единствен отбор, могат да накарат младото поколение да се засмее, а по-старото да се усмихне носталгично.

Комбинацията от често преувеличената стойност на играчите и тяхното желание да пътуват и да доказват себе си на различни терени, води до бавната смърт на идеята "В един клуб за цял живот". Глобализацията в живота ни и в спорта прави трансферите между всички точки на земното кълбо безпроблемени, а предаността и отдадеността към емблемата до сърцето - непостижими идеали. Тук ще споменем някои от тези феномени на нашето време, които направиха съвременния футбол освен по-красив и по-достоен.

Паоло Малдини - Милан /1985 - 2009/ - 24 години

Няма списък на футболисти, отдали сърцата и живота си само на един отбор, в който да не присъства името на Il Capitano. Живата легенда на Милан е смятан за един от най-добрите защитници за всички времена и е рекордьор по участия с екипа на Милан с 902 официални мача. Той е капитан на отбора от 1997 г. до 2009 г. Синът на известния италиански защитник от миналото и треньор Чезаре Малдини прави своя дебют за "росонерите" през януари 1985 г. - едва 17-годишен. От този ранен перид допреди 4 години, той се превръща във футболиста с най-много участия в Серия "А" (647) и международните турнири (175). Фланелката с номер 3 в Милан беше извадена от употреба в чест на легендарния защитник. Малдини е седемкратен шампион на Италия и е печелил Шампионската лига забележителните 5 пъти. Изключителен играч, който заслужи уважението не само на своите, но и на съперниците. След последното за Малдини градско дерби с Интер, тифозите на вечния съпреник издигнаха транспарант, за да засвидетелстват своята почит към него: "Наш съперник в продължение на повече от 20 години, но винаги лоялен и почтен в отношението си". Какво по-красноречиво от това? Същото се случва и на мача с Фиорентина, след който Малдини окончателно слага край на кариерата си. Изпращането му е повече от вълнуващо и няма как да е по друг начин. Все пак футболният свят каза сбогом на една от най-големите си легенди... Малдини посвети 24 години и 132 дни на своята голяма любов!

Райън Гигс - Манчестър Юнайтед /1990 - до днес/ - 23 години

Уелсецът прави своя дебют за Манчестър Юнайтед през 1990 г. Свръхестествен. Великолепен. Величествен. Или просто...Райън Гигс. Цял лист с прилагателни, написани с дребен шрифт, няма да е достатъчен да опише какво означава уелският феномен за страната си, за Манчестър Юнайтед и за футбола като цяло. Футболистът с най-много мачове в историята на "червените дяволи" е печелил впечетляващите 12 титли във Висшата лига, две Шампионски титли и още безброй отличия. Името на Гигс е записано със златни букви във футболната история, като едно от най-добрите крила, подвизавали се на зеления терен. Гигс е рекордьор по участия с екипа на Манчестър Юнайтед с над 900 официални мача за английския колос.

Франческо Тоти - Рома /1992 - до днес/ - 21 години

Най-успешният футболист в историята на "вълците" прави своя дебют в отбора на 16 години, през 1993-а. До момента Принца на Рим има 277 гола за клуба във всички турнири. Капитан е от 1998 г. и носи лентата вече повече от 14 години. Носител е на златната обувка през сезон 2006/2007 с отбелязани 26 гола в 35 мача в Серия "А". На 35 години, договорът му с Рома изтича през 2014 г., но всички знаем, че това е просто формалност. Рома и Тоти са неразделни - две страни на една и съща монета.

Пол Скоулс - Манчестър Юнайтед /1994 - до днес/ - 19 години

38-годишният полузащитник прави своя дебют в Юнайтед през 1993 г. и е основна фигура по време на златните години на клуба, което го превръща в безспорна легенда. Сред най-сериозните му постижения с отбора са 10-те титли от Висшата лига и двете Шампионски лиги. Талантът му се развива най-вече под ръководството на Сър Алекс и неслучайно е определян като "най-добрия английски централен полузащитник на своето време". Решава да се оттегли от футбола през 2011 г., но после склонява да се завърне за още една година и да стабилизира така уязвимата централна част на терена. Суперлативите за рижото момче от Салфорд са безброй, а засвидетелстваното уважение от всички играли или наблюдавали неговия футбол са още едно доказателство за неговия талант.

Тони Адамс - Арсенал /1983 - 2002/ - общо 19 години

Най-обичаният "топчия" подписва с Арсенал още като ученик, през 1980 г., и прави своя дебют през 1983 г. Става капитан на отбора на 21 години и остава такъв през следващите 14 чак до своето официално оттегляне от футбола. Въпреки проблемите си с алкохола Тони Адамс завинаги ще остане Мистър Арсенал. Английският национал от близкото минало има 4 титли във Висшата лига, 3 Купи на футболната асоциация, 2 Купи на Лигата и Купата на УЕФА. През 2011 г. по случай 125-годишнината на клуба, пред "Емиратс" е поставена негова статуя, като признание за невероятния му принос към отбора.

Гари Невил - Манчестър Юнайтед /1992 - 2011/ - 19 години

Като дете, израсло в семейство, където спортът е религия, Гари напуска училище през 1991 г., за да се присъедини към школата на Манчестър Юнайтед. Още през следващата година прави своя дебют за отбора. От тогава той е неизменен титуляр, а капитанската лента получава през 2005 г. Скромното момче от Бери е печелил седем пъти Висшата лига, три пъти ФА Къп, два пъти Шампионската лига и един път Карлинг Къп, която е първият му трофей като капитан. Защитникът на "червените дяволи" се отказва от футбола на 2011 г. с мач бенефис срещу Ювентус. Моментът е много емоционален за Невил и той споделя "Не знам още дали ще остана близо до играта, но със сигурност сърцето ми остава тук, на "Олд Трафорд".

Джейми Карагър - Ливърпул /1996 - до днес/ - 16 години

И тук историята не е по-различна - юноша, който влиза в академията на клуба и остава в него през цялата си професионална кариера. Кара се превръща в един от най-преданите играчи на Ливърпул, след като в детската си възраст е фен на градския съперник Евертън. Дебютът му е през 1997 г., като записва над 700 мача за мърсисайдци. Когато преди години го попитаха дали възнамерява да смени клубната си принадлежност, той с усмивка отговори с въпрос: "Защо? Има ли по-велик клуб от Ливърпул?"

Стивън Джерард - Ливърпул /1998 - до днес/ - 15 години

Един от най-обичаните играчи в цялата история на "червените" прави своя дебют за отбора през 1998 г., а пет по-късно наследява капитанската лента. През богатата си кариера Стиви Джи спечели Шампионската лига, Купата на УЕФА, три Купи на Футболната асоциация, две Купи на Лигата и др., но все още не може са сбъдне мечтата си да триумфира като шампион на Англия. Невероятното представяне на Джерард през годините го превърна в един от най-желаните футболисти от европейските колоси, но той не изневери на Ливърпул. След организирано гласуване сред феновете на Ливърпул "Стоте играча, разтърсили Копа", Стиви Джи е на втора позиция, като пред него е единствено Крал Кени Далглиш.

В този списък има още достойни имена, които няма как да не споменем: Шави - Барселона /1998 - до днес/; Алесандро Костакурта - Милан /1987 - 2007/; Бастиен Швайнщайгер - Байерн Мюнхен /2002 - до днес/; Джон Тери - Челси /2000 - 2013/; Франко Барези - Милан /1977 - 1997/; Андрес Иниеста - Барселона /2002 - до днес/ и др.

Всеки отбор има обичани играчи, независимо от това, че в определен момент те решават да напуснат тима, но няма по-специални от Тези - най-преданите сред преданите. Защото когато отдадеш сърцето си на емблемата за десетилетия, тя ще ти отвърне с вековна слава. Името ти ще влезе в историята завинаги, а бащи ще разказват на синове за "... , който остана верен на любимия клуб от първия до последния си ден на зеления терен."

 

Най-четените