На 25-ия ден от петия месец на 2005-а Ливърпул покори Европа за пети път.
За незабравимия финал в Истанбул са написаха книги и се засне филм, но триумфът край Босфора бе само кулминацията на един вълнуващ футболен поход, който бе белязан от драма още от самото си начало.
На 8-ми декември 2004 г. Ливърпул приема Олимпиакос в последния си мач от груповата фаза на Шампионската лига, а "червените" се нуждаят от победа с два чисти гола, за да пробият до осминафиналите.
Мисията започва да изглежда невъзможна още в 26-та минута, когато Ривалдо праща топката във вратата на Йежи Дудек след изпълнение на пряк свободен удар.
Препълненият "Анфийлд" обаче получава нова надежда веднага след почивката. Мениджърът Рафаел Бенитес пуска в игра Флоран Синама-Понгол и французинът се разписва за 1:1 в 47-та минута.
Времето обаче неумолимо тече и въпреки че домакините натискат здраво, десетина минути преди края на редовното време резултатът все още е равен.
Рафаел Бенитес обаче прибягва до нов ход, който изглежда като ход на отчаянието, но впоследствие се оказва гениален. В игра се появява Нийл Мелър и само две минути по-късно младият скаусър се разипсва за 2:1 след съобразителна игра в малкото наказателното поле.
Ливърпул е колкото близо, толкова и далеч от класирането за фазата на директните елиминации.
Мърсисайдци се нуждаят от още един гол, за да продължат напред.
И чудото, предвестник на истанбулската магия, се случва.
Джейми Карагър изсипва високо центриране на границата на наказателното поле, където Нийл Мелър надскача двама бранители на Олимпиакос и сваля кълбото с глава към непокрития Стиви Джи, който е вдигнал ръцете си, че иска пас още докато топката е в Карагър.
Следва страховит шут с външен фалц, който не оставя никакви шансове на вратаря на гърците.
"Ohhhhhhhh ya beauty, what a hit son, what a hit...", крещи знаменитият Анди Грей в коментара си след гола. Джерард ликува пред "Коп", а стюардите едва удържат желаещите да прегърнат капитана.
"8-и декември 2004 г. завинаги ще остане в сърцата на феновете на Ливърпул особено за тези, които имаха шанса да го изживеят на живо", написа официалният сайт на "червените" преди десет години. А само ако знаеха какво предстои...
Останалото е история - една легенда, която винаги ще се разказва и ще се помни. И то не само от феновете на Ливърпул.
