Трудно е да си Моуриньо у нас | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Играта на играчите

Дидро
27.03.2012, 08:23 (обновена 29.03.2012, 09:45)
Тодор Батков

Тодор Батков позволи играчите на Левски да сменят още един треньор

Николай Костов не е Моуриньо. Сигурно дори Мъри Стоилов не е. Но нека поне един футболен запалянко или журналист, или някакъв футболе деятел у нас вдигне ръка и каже какъв треньор бе той за Левски. Аз лично не получих възможност да разбера.

Човекът си тръгва след 11 проведени мача. Загуби два - един за купата и един за първенството. И чао. Явно Левски е по-голям дори от Милан и Реал, защото те допускат повече загуби и не сменят треньорите. Костов стабилизира отбора наесен, направи зимната подготовка, тръгна с убедителни победи напролет и дори в момента, в който си заминава, Левски има реални шансове за титла - на 3 т. от лидера с 10 оставащи кръга.

Костов обаче не успя да спечели най-важния си мач. Не се поклони на тарторите в съблекалнята и си остана същият темерут (в случая в добър смисъл), който дойде на „Герена". Действаше по своя си план и не поддаде. На играчите не им харесвала схемата. Йовов не е доволен, че е резерва или го сменят в 30-ата минута. Да, но в мача, в който това се случи, Левски спечели. А нали това е най-важното?

Явно не е. Треньорската смяна в Левски е доказателство, че в България футбол не се работи. Гонитбата е за титла с всички средства и на всяка цена, точки, трансферно влияние и власт. Гонзо веднага обяви, че е готов да поеме отбора. Боже опази, минава като светкавица през главата на всеки левскар. Помним Гонзо-треньора от миналата есен, но в интерес на истината той получи далеч по-голям картбланш и бе "преместен на по-отговорна работа" чак след загубата от ЦСКА.

Но срещу Георги Иванов настроения в отбора няма. На крилете и на медийния комфорт, с тарторите зад гърба, Гонзо водеше смело Левски към отпадането в Търнава и поражения от Лудогорец, ЦСКА и Черноморец. Изтърпяха го 11 кръга все пак. Сега след още 11 мача (2 за купата) си отива Костов. Следващият има 10 двубоя, в които трябва вероятно да бие с по 4-5 на нула, за да остане и след лятото. Докога ще продължава този кръговрат?

Всяка загуба на Левски, а същото важи в пълна степен за ЦСКА, е трагедия. Собствениците отиват да преспят, съкрушени от някакви си загубени 3 точки. И режат, режат... ЦСКА вече има своя трети треньорски екип за едно първенство. Левски от днес или утре ще е в същата категория.

В ЦСКА очевидно футболистите не приеха Пенев и особено Дуци Симонович и направиха необходимото да го демонстрират на босовете си. Разбира се, те са по-важни от един треньор. Защото са двайсетина, взимат общо към 200 000 лева на месец, а той е един... По-лесното решение. В Левски Иван Цветков, това изключение от правилата и клишето „български футболист", открито се зарадва на схемата на Костов и каза, че отборът се учи да играе правилно. Но този странник от Благоевград май е сам в разбиранията си за футбол. Останалите не приеха треньора - външно тяло, и направиха необходимото Тодор Батков и Иво Тонев да го разберат. Ясно е, че не Костов накара левскарите да си подават около центъра в идиотските последни 20 минути на мача с Миньор, вместо да подложат гостите на щурм, който е най-нормалното нещо за мач на „Герена".

Работата „на парче" и традицията да се правят трагедии след всяка загуба са едната страна на проблема. Допускането на българския манталитет на играчите да влезе в тон със същия в главите на шефовете - това е друг пагубен приоритет на родните клубове. Няма как да изградиш каквото и да е, докато не дадеш време на този, който гради. А във футбола това са спортният директор, треньорът и хората от школите.

Ето ги и примерите. Последният наистина силен български отбор, постигнал нещо в Европа, бе Левски на Станимир Стоилов. Градящ от 2004 г., оставен да работи в тандем с Наско Сираков,  Мъри заведе Левски на четвъртфинал в УЕФА през 2006 г., вкара го в групите на Шампионската лига през есента на същата година, и спечели 2 титли и 2 купи на България. Бе оставен на поста 4 години. Получи възможност да работи, да следи всичко от юношите до първия отбор. Имаше сътресения като Беверен и Тампере, но бе изтърпян. И успя.

Ето още примери - шампионите на България в последните 6 години са Левски, Левски, ЦСКА, Левски, Литекс, Литекс, в тази последователност. Само за двете последни титли на ловешкия отбор треньорът-първенец не бе начело в пълните 30 кръга от първия до последния. Но и Ангел Червенков и Любо Пенев поемаха тима около септември. Имаха пред себе си поне 10 месеца работа. Без време и сигурност никой треньор не може да постигне резултати. Без съблекалнята зад себе си - също. Тя костваше уволнението на Червенков в Литекс, на Дуци в ЦСКА, на Велев в Левски, на Костов сега...  За съжаление хората, които ни затрупват с клишета в досадните си интервюта след мачовете са тези, които са по-важни от треньорите си. Защото те са конвертируемата стока, а и е по-трудно да изгониш 20, отколкото 1.

Разбира се, има треньори, за които играчите са готови да умират на терена. Моуриньо е прословут с това. Психолог, мотиватор, приятел. Но на кого? Не на Йовов, Бандаловски и Йеленкович, нали? Със сигурност те и срещу Специалния биха мрънкали.

Трудно е да си Моуриньо у нас.

Oще: а група  георги иванов  левски  николай костов  тодор батков 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео