Приказка. Несъмнено това е възможно най-точната дума, която може да опише всичко, което е свързано с Флавио Ауреио Силва – единственият треньор в Бразилия, който не може да вижда.
Състоянието на функционална загуба на зрително възприятие определено възпрепятства безброй дейности от ежедневието ни, а за други трябва постепенно да се свикне, за да се извършват нормално.
Да си треньор обаче със сигурност е от професиите, които поне на теория, не би трябвало човек да може да упражнява. Но животът не е теория. В него обичаш ли нещо, не можеш да бъдеш спрян. И няма мерна единица, която да може да измери човешката воля.
Всичко в живота на Силва се променя, когато е 20-годишен. През 1989-а той е обещаващ футболист на Еспорте Клубе Ювентуд – отбор от петия по големина в Бразилия град Форталеза. В един мач обаче губи зрението на дясното си око след влизане на противник, а година по-късно напълно спира да вижда.
Светът му се срива, но той намира лек във футбола. Страстта му към отбора, който обича, го кара да не каже сбогом. Нуждата му да се чувства част от колектива е по-силна от всичко, дори от разочарованието. Така Флавио започва работа като момче за всичко.
Подготвя екипировката преди тренировки и мачове, занимава се с програмата на тима, носи вода на футболистите и ги мотивира.
И в момент, когато би трябвало да е ридаещ на колене, той успява не само да намери вдъхновение, но и да го предаде на хората около себе си. И да докаже, че ако слепотата не може да накара едно младо момче да се откаже от футбола, то трудностите в живота са само малко по-високи препятствия за преодоляване.
Моментът на Флавио Ауреио Силва настъпва през 2005-а, когато треньорът на Ювентуд напуска. И кой мислите че е правилният човек да заеме поста? Разбира се, че Ceguim (б.а в превод „малък, сляп човек).
Трябва да разкрием, че става дума за аматьорския Еспорте Клубе Ювентуд, който е вдъхновен от професионалния. Първият е основан през 1985-а, а вторият през 1913-а.
Но почакайте, не си мислете, че точно тук историята за слепия треньор губи чара си. Напротив, защото в това се крие величието й.
В Бразилия има четири футболни дивизии със 100 отбора и 27 щатски турнира, като всеки от тях има по 4 дивизии – структурата им е на принципа на квалификациите и победителите успяват да се доберат до четирите основни.
Така обаче изглеждат само нещата на повърхността. Всъщност, всички 5,570 града в страната си имат собствени първенства, а по-големите градове дори по няколко шампионата. Форталеза, градът на слепия треньор, например, има 56 лиги с 2,000 отбора. Грубо пресметнато, Бразилия има население от малко над 200 милиона души, десетки хиляди отбори и милиони футболисти. За такъв мащаб става дума. Силва обаче е единственият сляп треньор! Отборът му пък е най-успешният в местната лига има 5 титли в рамките на 30 години.
Треньорът разчита на слуха си. Чува къде е топката и как се движат футболистите му : „Нямам асистент, но всички ми помагат“, признава Флавио.
„Идваме на мачовете заради него“, твърди един от полузащитниците на тима. А най-голямо признание получава от централния нападател: „Той вижда по-добре от всеки друг.“
„Слепият треньор е пример за много хора. Той показва, че в живота няма бариери“, казва жена му, а Силва се кълне, че ще напусне тима единствено, когато умре.
