Мероприятието "Базел" | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Мероприятието "Базел"

Дидро
19.05.2016, 08:25 (обновена 21.05.2016, 12:39)

1 от 4 снимки Назад Напред

Севиля - Ливърпул

Шоуто бе като за голям мач - само дето на стадион с 34 000 зрители някак се губи ефектът от това, че на трибуните са две от най-шумните и колоритни публики в Европа.

Има два начина да се информирате за случилото се след такъв мач, ако случайно не сте го гледали.

Отваряте twitter каналите на УЕФА и клубовете, сайтовете за статистика и четете заглавията на големите издания онлайн.

Разбирате, че Севиля бие Ливърпул с 3:1, печели за трети пореден път трофея в Лига Европа, пети общо, изравнява рекорд на Байерн от средата на 70-те за три поредни триумфа в евротурнир.

Че Юрген Клоп губи пети пореден финал - три с Дортмунд, два с Ливърпул.

Обогатявате се, че английските отбори губят три от последните четири двубоя за трофея в турнира - Мидълзбро и Фулъм са другите два, само Челси е спечелил (2013-а срещу Бенфика).

Като матрица преглеждате безкрайния поток от числа:

Гамейро има 7 гола в 6 мача в турнира този сезон.

Стъридж бележи за осми път в последните 11 двубоя.

Ударите са 6:5 точни за Ливърпул.

Владеенето на топката в проценти и още, още...

Вторият начин е да разровите фенските форуми и да се огледате за репортажни, блогърски редове там на хора, които идват от трибуните.

Или дори пишат директно от там.

Да погледнете малко по-далеч от фасадата и числата.

И тогава ще видите как финалът в Базел в сряда вечер продължава да утвърждава тенденцията, че УЕФА стерилизира тотално футбола.

Ето ви аргументите за това:

Стадионът в Базел е за 40 000, но специални буферни зони го намалиха до 34 500 за финала.

9 хиляди от билетите са "корпоративни", на партньори на УЕФА, спонсори и т.н.

Там в сряда вечер бе пълно с фенове, платили на "корпоративните" собственици на пропуски по 500-700 швейцарски франка, около 10 пъти над номиналната цена.

Точно така - това е основата на "черната борса".

Там останаха и близо 800 празни места, отчетени гневно от организаторите.

Както и в сектора на Севиля, като клубът върна близо 1000 от десетте си хиляди билета.

Но те не бяха пуснати в продажба, нищо че по улиците на Базел към 35 000 търсеха напразно начин да влязат на стадиона.

С буферните зони, станаха към 7 хиляди места, които можеше да приютят истински фенове, изгаряли от желание да гледат наживо финала.

А, да - стана и бой.

Защото в последния момент се оказа, че фенове на Севиля имат билети за блок с такива на Ливърпул.

Нещо като "Хейзел" преди 31 години, но тук пак няма вина организаторът, както и тогава.

Феновете са виновни, ще накажем отборите.

Нищо, че оградихме буферни зони, които не свършиха работа.

Както санкционирахме Дортмунд, защото техните запалянковци гледали прави реванша с Ливърпул на "Анфийлд".

Че този мач кой можеше да го изгледа седнал?

УЕФА се отнася с футбола като с някаква постановка, която просто трябва да се изиграе, да мине.

В блясъка на прожекторите, в градове на лукса и удобни за спонсорите, но не и за феновете, финалите стават доста скъпо удоволствие.

УЕФА обаче скопява играта и по други начини.

Съдията на финала - Йонас Ериксон, шведски бизнесмен с доста сериозни финансови възможности, си свиреше както си поиска.

Дузпа в такива мачове се дава само при нарушение, което е безспорно дори от сателитна снимка от Космоса.

Или което дори треньорът на съперника би свирил.

В първото полувреме в Базел имаше поне две доста сносни претенции на Ливърпул за такива, които в мач - не финал, биха били уважени.

Картон на финал се дава за убийство, отвличане или счупване.

Такава политика на "толерантност" UEFA style се видя още от полуфиналите в двата турнира, особено в Шампионската лига.

След няколко фрапиращи случая звезди да пропуснат финал (най-ярък с Недвед от 2004-а за Ювентус), УЕФА реши, че трябва да има инструктаж за пазене на асовете.

Така съдийството е различно, футболът изкривява правилата си, а зрелището става някак... Някак стерилно.

На реванша Байерн - Атлетико играчите се удряха, хапаха, драха и душиха в последните минути на напрежение, но реферът си гледаше върховете на обувките.

Да не изгори някой за финала...

Същата УЕФА, парадираща със строгите си правила, държи под стриктен мониторинг отборите от "А" група - ако се вярва на БФС - наказва Марек, безпощадна е за ЦСКА и Локо (Сф), следи за уговорки на мачове на български, арменски, турски, сръбски и други отбори, но си затваря очите за любимите си фасадни тимове.

Севиля е един от тях, след като поне 4 от последните 9 мача на тима в Примера този сезон са не за разследване, а за вадене от групата.

Най-ярките доказателства са букмейкърските настройки и котировки преди тях.

Но Примера е "елитно първенство" и там за глоби и санкции чували ли сте нещо?

Марек го изхвърлят заради някакъв мач, в който играл симулативно, но Севиля просто е рухнал и е бил надънен с 4:1 от Гранада пред празните трибуни, останали без знаещите предварително резултата фенове.

Същият Севиля се къпе в славата в Базел.

Ей такива неща могат да се видят, ако решим да повдигнем сатенената завеса, която УЕФА пуска над футбола си.

И затова след финала в Базел, наред с емоциите от готиния мач и интригата, обратите, головете, остава един такъв лош привкус, като от махмурлук.

Същото усещане може да имат - но от алкохол, костюмираните ръководители (нашият такъв отиде в Базел още от понеделник), които хапнаха и пийнаха добре на коктейлите около финала.

Нормално да са махмурлии.

И ще отчетат отлична работа и организация.

Все едно отчитат мероприятие, а не футболен мач, за който тръпнат милиони по света.

Oще: базел  йонас ериксон  ливърпул  лига европа  политика  севиля  скандали  съдия  уефа  финал 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео