Със съдийска свирка и кураж: Българинът, сбъднал американската мечта | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Със съдийска свирка и кураж: Българинът, сбъднал американската мечта

4534535Борислав Орлинов
12.08.2017, 21:07 (обновена 14.08.2017, 16:17)
даниел христов

Няма край желанието му да промени нещата, които не харесва. Както и да брани това, което притежава

Не е нужно да го познаваш, за да знаеш, че е дързък – чете се в очите му. Приятелите му казват, че е сбъднал американската мечта, а той – че тепърва има мечти, които да реализира. Върховете, които иска да покори, нямат край.

Няма край и желанието му да промени нещата, които не харесва. Както и да брани това, което притежава. А едно от най-ценните му притежания е, че живее живота, който винаги е искал да има. Че е независим.

Говори уверено и със самочувствие. Може би малко краен, но винаги директен. Снажен, атлетичен и респектиращ. От онзи тип хора, които никога не остават незабелязани и още с влизането си в стаята карат всички да се обърнат и детайлно да запомнят не само външния му вид, но и силното първоначално впечатление, което той оставя.

През 2005 г. Даниел Христов решава, че завинаги ще напусне България и тръгва за САЩ със съдийската си свирка, картоните си, дипломата си от НСА, малко дрехи и 2000 долара. 12 години по-късно е сред най-уважаваните треньори в състезаващия се в MLS футболен отбор New England Revolution, а сълзите от сбогуването с родината преди толкова време са само смътен спомен, избледняващ с всеки изминал ден заради постигнатите успехи зад граница.

Пътят към щастието, както ще ви каже и Даниел, не само е дълъг и изпълнен с неочаквани капани, но и засеян с предателства, разочарования, гняв и чувство за безизходица. Любовта към футбола обаче е по-силна от всичко, а и нали няма искра без търкания?

Всичко започва с мача ЦСКА – Ливърпул, 1982 г.

„Баща ми беше съдия и обичаше футбола. След като проходих, той ми хвърли топката и каза да я ритам с левия крак. И до ден днешен имам убийствен ляв крак – не пропуска да отчете треньорът. – В момента, в който ме заведе на стадиона в София, за да гледам ЦСКА – Ливърпул (2:0), за мен футболът стана моят живот.“

Въпреки желанието му да къса мрежи с клиничния си крак Христов става… вратар:

„Исках да бъда нападател. Вкарвах винаги най-много голове, когато играех на улицата или в училище, имах нюх и се пласирах добре. Бележех от всяка ситуация. Нямахме обаче вратар, а там се справях по-добре от всички. Бях висок и бърз, усещах винаги къде да застана и кога да изляза напред, играех силно и с краката. И така ме сложиха на вратата.“

Животът на Христов продължава да му предлага всевъзможни пречки и обрати, а за една грешка още съжалява – влиза в спортно училище със специалност „Волейбол“. Толкова време по-късно треньорът още нарича решението „абсурдно“: „Така се случи, че когато трябваше да вляза в спортното училище, нямаше свободни места и другият вариант бе гимназия, а това за мен беше равно на смърт.“

Волейболът слага край на мечтата му да бъде професионален футболист и дава начало на част от житейския му път, която е по-сложна и от „Отмъщението на Рубик“. Даниел става полицай и футболен съдия. От този момент кариерата му започва да се развива стремглаво нагоре – той бързо става водещ рефер в Монтанската съдийска колегия и главен методист. Започва да учи в Националната спортна академия, но на хоризонта се задава поредното препятствие.

„Сблъсках се стотици пъти с шуробаджанащината и видях колко лошо се управлява футболът в България. Затова реших че по-скоро ще рискувам да съм просяк в чужбина, отколкото да се оставя да ме пречупят и да се предам. Беше страшно трудно и тежко. Трябваше да си изкарвам прехраната с неща, които не са за мен, но нямах избор. България не беше опция и никога не съм искал да се върна. Много често очите ми са били пълни със сълзи, а сърцето ми се е късало, но пътят бе напред и нагоре. Завистта, злобата и корупцията в България ме направиха по-силен.“

На 33-годишна възраст Даниел Христов поема към САЩ с почти никакви пари, една свирка, картоните си и диплома от НСА. Но в багажа си носи тонове кураж, талант и готовност да рискува всичко, стига да се реализира.

„Беше трудно – без пари, без език, без работа, дом и приятели. На летището ме питаха какво ще правя и казах, че ще уча нацията на футбол. Дойдох в САЩ при приятел и съотборник от отбора на Монтана, който беше ляв защитник – Драгомир Първанов-Драго. Започнах от най-ниското ниво, никой не знаеше кой съм и откъде идвам. След 3 години вече бях в топ 5 на съдиите в щата Масачузетс“, разказва Христов.

Даниел работи още като помощник-треньор и технически директор на Mass United FC в продължение на близо 2 години и още година е старши-треньор на Greater Lowell United FC. След пребиваването в по-ниските дивизии идва и подаръкът на съдбата.

„С един приятел, който е съдия, бяхме заедно на мач и ми каза че New England Revolution търси треньори за академията. Те вече ме познаваха, защото им бях свирил много мачове, така че ме викнаха на интервю и когато ме видяха, всички много се зарадваха, че съм поел по треньорската пътека. Наблюдаваха ме как работя 1-2 месеца, след което ме викнаха в офиса на стадиона и официално подписах всички документи януари 2014 г.“

Така започва най-хубавата част от приказката на Даниел Христов – тази, в която обира плодовете на дългогодишни усилия и непрестанна борба. А отчаяният мъж на летището в София вече е успял треньор в един от най-големите клубове зад Океана и баща на 4 деца. Щастлив, но и амбициран повече от всякога.

Уверен в бъдещето си, носещ своето послание: „Целите ми стигат небето!“, но и предупреждение към всички млади хора, които искат да се занимават с неговата професия: „Обречени сте в България, няма да бъдете никога самите себе си.“

Oще: mls  new england revolution  американската мечта  български футбол  даниел христов  история  картони  мечти  монтана  национална спортна академия  полицай  сащ  свирка  треньори  футболна дивизия 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео